Протокол № 199 от 03.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 199 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500369 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

Жалбоподателите М. Р. П. и П. Ч. П. редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Л. редовно упълномощена.

Въззиваемата Р. П. П. редовно призована, не се явява.

Въззиваемите А. К. В. и Д. А. В. редовно призовани, не се явяват.

Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Л.: Поддържам въззивната жалба.

На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ищците П.

Ч. П. и М. Р. П. против решение № 719/04.06.2024 г. по гр.д. № 2244/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният против Р. П. П., А. К.

В. и Д. А. В. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на сделката, оформена с нот. акт №***, т. 3, дело № 479 на нотариус С. К., поради накърняване на добрите нрави.

1

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение и се поддържа, че предвид нееквивалентността на насрещните престации договорът за покупко-продажба е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което бъде постановено ново, с което се уважи предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по иска П. Ч. П. и М. Р. П., с който оспорват въззивната жалба.

Във въззивната жалба и отговора не се правят искания за събиране на доказателства.

В момента в залата се явява адв. Г., като пълномощник на въззиваемите.

Адв. Л.: Нямам доказателствени искания.

А д в . Г.: Поддържам отговора. Смятам жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид, че не се правят искания за събиране на доказателства, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

А д в . Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да уважите предявения иск. Считам, че неправилно Окръжен съд Пловдив е счел, че по сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот не е налице нееквивалентност на престациите. Също така неправилно съдът е приел, че след като страните по сделката са родители и деца, то те са били в близки и топли взаимоотношения помежду си. Няма разпределена доказателствена тежест и не са събирани доказателства по отношение на това в какви отношения са били прехвърлителите и приобретателите по сделката, поради което и считам извода на съда за незаконосъобразен и необоснован. Считаме също така, че неправилно съдът е счел, че след като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота, то върху него е възложена вещна 2 тежест и това е определило продажната цена по сделката. Съдът е счел, че след като страните са в близки родствени отношения и има запазено право на ползване, това е било основание за определяне на по-ниска продажна цена.

Няма по делото доказателства и не е разпределяна доказателствена тежест, която да установява какви са били критериите за определяне на по-ниска продажна цена, поради това считаме че изводът на окръжния съд е неоснователен и незаконосъобразен. По делото няма оценявано също така правото на ползване, поради което и не може да се направи извод до каква степен то обременява правото на собственост. Факт е обаче, че един апартамент с площ от 103 кв.м. е продаден на цена 10 пъти по-ниска от данъчната оценка и 9 пъти по-ниска от продажната цена, която вещото лице е определило по делото, поради което считаме и практиката на ВКС като такава, че е налице нееквивалентност на престациите.

Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, считам че решението е правилно и законосъобразно. Изследвани са всички доказателства и доводи на страните по делото.

На първо място, исковата молба и единственият довод, въз основа на който се иска обявяването на тази сделка за нищожна е противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите между цената на имота и продажната цена. Чисто формално, чисто процесуално това твърдение е достатъчно, за да се отхвърли претенцията, защото предмет на сделката не е собствеността върху имота, а е голата собственост на имота, което е нещо съвсем различно, без значение дали ищцата е поддържала, сочила или излагала някакви данни въз основа на какви критерии е определена тази цена или въз основа на какви критерии може да се установи правото на ползване.

Единствено фактът, че твърдението за съпоставимост на пълната цена, на пълната собственост върху апартамента с продажната цена е достатъчно, за да бъде неоснователен този иск. Съдът много правилно е изследвал обстоятелствата по делото. Преценил е близките родствени връзки между страните по делото. Никъде в исковата молба или другаде по делото не се твърди тези близки родствени връзки да са обременени с някакви негативни отношения и преживявания. Никъде подобно нещо не се казва. Затова и не са ангажирани доказателства и затова не е разпределяна доказателствена тежест някой да доказва дали отношенията между страните са били лоши или не.

3 напротив, единствено доверителите ми твърдят, че отношенията са били добри и сме представили доказателства в тази насока. Не е вярно становището на колежката, че няма доказателства и че не са обсъждани.

На второ място, от гледна точка на морала, нека така да го наречем и съобразен този морал с нашата действителност смея да твърдя, че прехвърлянето от родители на деца на един апартамент на пазарна цена при установени добри отношения между страните, това донякъде би се сметнало и за неморално в нашите условия говоря. Масов случай и то е ноторно известен и на съда и на цялото общество е, че обикновено отношенията между родители и деца не се уреждат на пазарен принцип, когато и тези отношения са добри, няма данни да е нещо противно, напротив има данни да са точно такива – добри, тогава е нормално цената по сделката да бъде по-ниска от пазарната цена.

На следващо място, действително е запазено право на ползване за родителите на ответниците. Това право на ползване е в пълнота упражнено от ищците по делото и досега се упражнява от тях. Никога и по никакъв начин тези хора не са притеснявани да упражняват това си право. Голи собственици на този имот са ответниците по делото и те като такива си изпълняват задълженията, но по никакъв начин не претендират за апартамента, не влизат в негово владение, не търсят да гонят хората или по някакъв начин да ги стресират. Напротив, през цялото време дори и финансово са ги подпомагали.

Не знам как ще отчетете всички тези обстоятелства, освен като зачитане на добрите нрави, а не на противното. Моето лично становище, въз основа на всичко казано е, че нарушение на добрите нрави и изобщо практиката на ВКС тръгна главно от търговските отделения и от търговските сделки, в които страни са юридически лица. Там бихме могли да говорим за нарушение на добрите нрави при нееквивалентност на престации и при силно занижени продажни цени, спрямо пазарните нива. При сделки между физически лица според мен господстващ е принципът на свободата на волята. Няма нищо неморално в продажбата на един имот, дори между чужди хора далеч под пазарните нива. Любопитно ми е, защото колежката и в исковата молба не е изложила някакъв морален принцип на който да противоречи това нещо, любопитно ми е на кой морален принцип противоречи това нещо. Аз имам свободата да продам моя имот комуто намеря за добре и на каквато цена 4 намеря за добре. Не съм длъжен да продам имота си на пазарна цена. Никъде няма подобно законово, ако щете и морално изискване. Смятам, че всички тези съображения са преценени правилно от първоинстанционния съд.

Смятам, че решението му е правилно. Моля ви да го оставите в сила.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява устните състезания за приключили.

Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 04.11.2024 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13.55 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5