Решение № 270 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110163255 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумите:

8557,98 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 175,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 01.04.2024 г., 54,93 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 01.04.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот с адрес: гр. С.. и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № . от 07.05.2024 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна 1 енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Установява се, че препис от исковата молба е връчена редовно по смисъла на ГПК на ответника на 15.07.2025 г. Считано от тази дата, започва да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, като в рамките на същия, както и след това, такъв не е представен по делото.

Ответникът не изпраща представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован по смисъла на ГПК, като не е направил и искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, като включително в подаденото възражение в заповедното производство липсват изложени конкретни възражения срещу исковете. На ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и приети писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.

Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който своевременно е заявил искане за тяхното присъждане, съответно следва да му бъде присъдена сумата 248,52 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 2 сумата 246,50 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като съдът намира, че съобразно сложността на делото и това, че същото се явява типично за ищеца, адекватният размер на юрисконсултското възнаграждение е 50 лева.

ПРЕДВИД това

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Л. Х. Г.

ЕГН **********, с адрес гр. ., ДЪЛЖИ НА „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 8557,98 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 175,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 01.04.2024 г., сумата 54,93 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 11,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 01.04.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот с адрес: гр. С.. и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № . от 07.05.2024 г. по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 67 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Х. Г. ЕГН **********, с адрес гр. . да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., сумата 248,52 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата 246,50 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ответника на основание чл.7 ГПК.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4