Решение № 12 от 27.01.2020, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Тутракан, 27.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря

ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 138/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 59, във вр. с чл. 222, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца И.Й.Д., упълномощила като проц. представител адв. В.П. от Адвокатска колегия – гр.

Силистра (л. 4), за осъждането на ответника да й заплати:

1.1. непогасен остатък от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (главница) по чл. 32, т. 2, б. „б” от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г., във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на 9 772,25 лв. (увеличено в открито съдебно заседание - л. 55);

1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на обезщетението от завеждането на исковата молба (18.03.2019 г.) до датата на окончателното плащане.

1.3.

Ищцата твърди, че със Заповед № 43/08.10.2018 г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ било прекратено трудовото ѝ правоотношение с ответника, считано от 08.10.2018 г. по взаимно съгласие на страните.

1.4.

Признава, че ѝ било изплатено обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни работни заплати в общ размер – 2 280,96 лв.

1.5.

Ищцата твърди, че целият ѝ трудов стаж бил преминал в сферата на образованието.

1.6.

Твърди се, че по разпоредбата на чл. 32, т. 2, б.“б“ от КТД за системата на народната просвета, следвало да ѝ се изплати обезщетение в размер на 10,5 брутни работни заплати от 01.01.2017 г., работодателят изплатил в по - малко с 9 694,08 лв. от дължимото обезщетение.

2. Ответникът Д. Г. „СВ. СВ. К. И М.” -

ГР. Г. са подали отговор в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК чрез адв. И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 20), който оспорва исковете.

2.1. Възразява, че трудовият стаж на ищцата през последните десет години 2.1.1. не е била при един работодател без прекъсване. и

2.1.2. не е бил в сферата на образованието.

2.2. Признава се факта, че страните са обвързани от действието на Колективен трудов договор за системата на народната просвета (КТД).

2.3. Признава се, че ищецът Д. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но се твърди, че това е станало още през 2014 г.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. В периода 15.10.2000 г. - 30.06.2010 г. ищеца Д. е работила в Д. д., л. р. г. - с. М. П. на длъжност „детски учител”, видно от изготвените представените препис извлечения - от труд трудова книжка (л. 43 - 52), които съдът е констатирал в открито съдебно заседание, че са идентични с оригинала (л. 55).

4. В периода 01.07.2010 г. - 12.09.2010 г. ищеца Д. не е била в трудово правоотношение, като е получавала обезщетение за безработица (л.

49).

5. На 13.09.2010 г. между ЦДГ „В. Л.” - с. З.и ищеца е сключен Трудов договор № 130/13.09.2010 г., видно от Допълнително споразумение № 420/01.03.2017 г. (л. 6) и отбелязването в трудовата книжка (л. 45).

6. На 19.06.2016 г. между Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета на Република България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България е сключен Колективен трудов договор за системата на народната просвета (л. 11).

7. На 01.03.2017 г. между отв. ДГ „Св. Св. К. и М.” - гр. Главиница и ищеца е сключенo Допълнително споразумение № 420/01.03.2017 г. към Трудов договор № 130/13.09.2010 г. (вероятно с оглед трансформацията на ЦДГ „В. Л.” - с. З.в изнесена група към ДГ „Св. Св. К. и М.” - гр. Главиница).

8. На 31.07.2018 г. между страните е сключено Допълнително споразумение № 890/31.07.2018 г. към Трудов договор (л. 7).

9. Със Заповед

№ 43/08.10.2018 г. на ответника трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (л. 8).

10. През 2018 г. ищецът е бил член на синдиката на българските учители към ЦДГ - с. З., видно от представената ведомост за събиране на членски внос (л. 35, 36) 11. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ) (л. 37 и сл.), която е установила, че при изчисляване на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ по реда на чл. 32, т. 2, б. „б” от КТД е налице незаплатен остатък от 9 772,52 лв.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

12. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

II.

По основателността

13. Чл. 222, ал. 3 от КТ въвежда изискването на следните кумулативни изисквания, за да възникне правото на обезщетение:

13.1. придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на работника или служителя;

13.2. прекратяване на правоотношението независимо от основанието за прекратяването.

14. В чл. 32, т. 2, б. „б” от КТД е предвидено, че на педагогически специалисти, членове на синдикалните организации, страни по договора, когато през последните 10 г. от трудовия им стаж преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати от 01.01.2017 г.

15. За да бъде установен обхвата на понятието „в сферата на образованието” следва да бъде извършен анализ характера осъществяваната от ищеца трудова дейност и целта на предвиденото увеличено заплащане.

16. Нормативна уредба на увеличеното, уреждаща изплащането на увеличеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ:

16.1. Съгл. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера и от датата по предходната алинея се определя и на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено - творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.

17. Съгл. чл. 219, ал. 6 от ЗПУО при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал.

3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати.

18. Съдебна практика е приела следните разрешения в Решение №

140/18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г. на ВКС, III, г. о.:

18.1. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория „гратификационни” - изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че „е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия”. Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил това плащане да е в по - голям размер, защото по характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.