Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 784 от 30.04.2019, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 739/2019
Вид
Определение № 784
Подписан
30.04.2019
В сила
25.07.2019
Състав
ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 784, 30.04.2019 година, град Търговище,

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ

На тридесети април две хиляди и деветнадесета година:

В закрито заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 739 по описа за 2019г. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.130 и следващите от ГПК

Постъпила е искова молба вх.№ 4267/24.04.2019г. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:живот и Здраве“ АД , ЕИК:********* гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, р-н „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Изп.Директори Ж.С.К.и Б.Г.И., чрез ю.к. Б.М., против Р.Р.И. с ЕГН-********** ***, с предявен установителен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, за съществуване и дължимост на сумата от 125лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), за които в полза на заявителя е издадена Заповед № 1079 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 01.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1933/2018г. на РС-Търговище, допълнена с Разпореждане № 176/14.01.2019г., в частта за разноските, възразена в срока по чл.414 ГПК от длъжника.

Съдът след преценка на изложените факти и обстоятелства в исковата молба, счита, че така предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес за воденето му от ищеца.

Заявлението за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание чл.410 и сл. от ГПК, във връзка с което е подадена настоящата исковата молба, е подадено на 01.11.2018 г. и въз основа на него е образувано ч.г.д. №1933/18 г. по описа на РС Търговище и е издадена Заповед № 1079 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 01.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1933/2018г. на РС-Търговище, допълнена с Разпореждане № 176/14.01.2019г., в частта за разноските. Длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, ведно с представени доказателства за изплатена сума от 455лв. Независимо от депозирано становище от заявителя заповедният съд с определение № 557/27.03.2019г. е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК на заявителя. Същият е предявил иска, по който е образувано настоящото дело, а препис от искова молба е представил по заповедното производство.

Формулираната в исковата молба претенция е за заплащане на разноските по образуваното заповедно производство – държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100лв., тъй като междувременно длъжникът платил дължимата сума – главница, но не и лихвата върху нея считано от 01.11.2018г.

Искът по чл. 422 ГПК може да има за предмет само спор, свързан със съществуване на вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК или чл.

417 ГПК, но не и на вземането за разноските в заповедното производство, представляващо последица от уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно т.10в от ТР № 4/2013 г.

ОСГТК, ВКС, законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза, в срока по чл.415, ал.1 ГПК, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, евентуално и за присъдената лихва върху главницата, като се позове на извършеното от длъжника плащане

Водим от горното, съдът

О

П Р Е

Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД ,

ЕИК:********* гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, р-н „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Изп.Директори Ж.С.К.и Б.Г.И., чрез ю.к. Б.М., против Р.Р.И. с ЕГН-********** ***, с предявен установителен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, за съществуване и дължимост на сумата от 125лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), за които вземания в полза на заявителя е издадена Заповед № 1079 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 01.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1933/2018г. на РС-Търговище, допълнена с Разпореждане № 176/14.01.2019г., в частта за разноските, възразена от длъжника в срока по чл.414 ГПК от длъжника, като процесуално недопустима, на осн. чл.130 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 739 по описа за 2019г. на РС Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Търговище в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: