Решение № 346 от 21.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. К., 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510101436 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.128, т.2 и чл.215 от КТ .

Ищецът твърди, че от ***. до ***. е работил в “М.“ ЕООД на длъжността “***“ с договорено трудово възнаграждение в минималния за страната размер, като работодателят заплащал и командировъчни разходи по банкова сметка в евро. През първите шест месеца, работодателят изпълнявал своите задължения по трудовото правоотношение при спазване на нормите на трудовото законодателство. В началото на 20**. изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения при командировка ставало неритмично като разплащанията закъснявали, а често и не се извършвали или се извършвали частично. След известни затруднения, трудовото правоотношение било прекратено на ***. За времето от ***. до ***. в изпълнение на трудовите си задължения бил в задгранична командировка общо 259 дни, както следва: За времето от 06.01.20**. до 29.01.20**. е извършвал превоз на товари по маршрут ***, като е извършвал и междинни курсове между посочените и други европейски държави, без да се прибира до ***..; За времето от 23.02.20**. до 25.03.20**. извършвал превоз на товари по маршрут ***. - Р. А. - Г. - Ф. - И, - Б. - И. - Г. - Р. - ***., като е извършвал и междинни курсове между посочените и други европейски държави, без да се прибира до ***..;

За времето от 23.02.20**. до 25.03.20**. е извършвал превоз на товари по маршрут ***. - Р. - А. - Г. - Ф. - И, - Б. - И. - Г. - Р. - ***., като е извършвал и междинни курсове между посочените и други европейски държави, без да се прибира до ***..; За времето от 12.05.20**. до 12.07.20**. е извършвал превоз на товари по маршрут ***. - Р. - А. - Г. - Ф. - И, - Б. - И. - Г. - ***., като е извършвал и междинни курсове между посочените и други европейски държави, без да се прибира до ***..;

За времето от 20.07.20**. до

1

27.08.20**. е извършвал превоз на товари по маршрут ***. - Р. - А. - Г. - Ф. Г. - ***., като е извършвал и междинни курсове между посочените и други европейски държави, без да се прибира до ***..; За времето от 12.09.20**. до 22.10.20**. е извършвал превоз на товари по маршрут ***. - Р. - А. - Х. - С.- Г.

- Ф. - Г. - ***., като е извършвал и междинни курсове между посочените и други европейски държави, без да се прибира до ***..; За времето от 27.10.20**. до 27.12.20**. е извършвал превоз на товари по маршрут ***. - Р. А. -Г. - Ф. - Г. - ***., като извършвал и междинни курсове между посочените и други европейски държави без да се прибира до ***.. За извършването на командировките разполагал с част от пътните си листове. За времето на правоотношението работодателят му заплатил възнаграждения и обезщетения, като счита посочените основания за паричните преводи за некоректни както следва: на 04.01.20**. - 204 евро служебен аванс; на 15.01.20**. - 306 евро заплата; на 03.02.20**. - 483 евро аванс и заплата; на 23.02.20**. - 100 евро служебен аванс; на 25.03.20**. - 204 евро аванс ; на 30.03. 20**. - 670 евро аванс и заплата; на 26.04.20**. - 1200 евро аванс и заплата; на 27.05.20**. - 234 евро заплата; на 20.06.20**. - 1200 евро аванс и заплата; на 24.08.20**. - 1500 евро заплата и командировъчни; на 08.09.20**. 1675 евро заплата и командировъчни; на 17.11.20**. - 700 евро заплата и командировъчни; на 08.12.20**. - 100 евро аванс; на 22.12.20**. - 1000 евро заплата и командировъчни. След 01.01.2023г. сочи, че не е извършвал международни превози, а след посочените плащания било извършено само още едно - на 01.02.2023г. на стойност 220.60 евро с посочено основание заплата за месец декември. Твърди, че за 20**. следвало да получи като брутни трудови възнаграждения следните суми: за периода м. януари – м.март - три минимални месечни възнаграждения в размер на 650.00лв. всяко или общо 1950.00лв., а за периода от м. април до м.декември девет брутни месечни възнаграждения по 710.00 лв. в размер на 6390.00лв. или общо за 20**. – 8340.00лв. или 4255.10 евро. Твърди, че като обезщетение да командироване за изпълнение на трудовите му задължения извън страната, на основание Приложение №3 към чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е следвало да получи сумата от 12110 евро. Уточнява, че за м.януари 20**. - неизплатени командировъчни са размер на 100.00 евро (196.00 лв.); за м.март 2022 - 100.00 евро (196.00 лв.), за м.май 20**. - 468 евро (917.00 лв.), за м.юни 20**. - 710.00 лв. и неизплатени командировъчни в размер на 1500 евро (2 940.00 лв.); за м.юли 20**. -на 40 евро (78.40 лв.), за м.септември 20**. неизплатено трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и неизплатени командировъчни в размер на 950 евро (1862.00 лв.), за м.октомври 20**. неизплатени командировъчни 990 евро (1940.00 лв.); за м.ноември 20**.-760 евро (1489.00 лв.), за м.декември 20**. 1350евро (2646.00 лв.) или за периода ***. до ***. общо сумата от 6483.40 евро- (12 707.46 лева). Моли съда постанови решение, с което да осъди „М.“ ЕООД, ЕИК:***, с адрес на управление гр.К., ***, представлявано от И.Н.И. да заплати на С. С. Ш., ЕГН-**********, с адрес гр.К., *** сумата от 6483.40 евро /12707.46 лв./ неизплатени в периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г. възнаграждения и командировки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира съдебни разноски. Сочи следната банкова сметка по която да бъдат преведени сумите: IBAN: ***, в “***“ АД, с титуляр С. С. Ш..

2

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът сочи, че страните били в трудово правни отношения на основание сключен между тях трудов договор ******. Ищецът бил назначен на длъжност “***/, като е изпълнявал трудовите си задължения основно извън територията на Р.***.. Уговореното месечно трудово възнаграждение било 650.00 лв. при сключване на трудовия договор, като с промяна в законодателството, трудовото му възнаграждение било увеличено в съответствие с увеличаване на минималната работна заплата, а именно от ***.

– на 710лв. Твърди, че ищецът получавал трудовото си възнаграждение в брой или заедно с командировъчните пари по банков път, като са му изплатени всички дължими трудови възнаграждения за претендирания период. Затова счита че предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения за неоснователен поради изплащането им и моли да бъде отхвърлен. По иска за неплатени командировъчни пари твърди, че за всеки месец в периода на действие на трудовото правоотношение е издавал Заповед за командировка. В заповедта не бил посочен размерът на командировъчните пари, но се дължал минималния размер, съгласно нормативната уредба. След изтичане на календарния месец се правела рекапитулация за дните, в които ищецът бил командирован и се изчислявали командировъчните пари, които за 2021 г. били в размер на 27 евро на ден, а за 20**. - в размер на 50 евро на ден.

Съгласно Раздел II, т.4 от длъжностната характеристика на ищеца, същия следвало ежемесечно да представя подробен писмен отчет за средствата изразходвани за гориво, пътни такси и винетки, смазочни материали и други консумативи, изразходвани за автомобила. Тъй като ищецът ползвал за разплащания в чужбина както служебен аванс, даден му в брой, така и служебна банкова карта, то най-късно след изтичане на периода на командировката, ако не ежемесечно, работникът е следвало да представи подробен отчет за изразходваните средства и подробно попълнени пътни листи, които документи служили за изчисляване на командировъчните пари.

Ищецът не представял такива подробни отчети през процесния период. Затова изчислявал дължимите командировъчни пари, съобразно дните от месеца, в които работникът бил извън страната. В този смисъл, ако лицето имало пълен отработен месец, то командировъчните пари се изчислявали на база всички календарни дни за съответния месец. От дължимите командировъчни пари се приспадал остатъка от дадения служебен аванс и използваните служебни пари от служебната фирмена карта, за който не са представени разходооправдателни документи. Този остатък (използвани служебни средства, за които работникът не представя документи) се изчислявали на база пробег на автомобила, разход и заредено гориво. Автомобилът, с който ищецът осъществявал трудовите си задължения бил снабден с GPS, т.е. пробегът и маршрутът били лесно установими, а зареденото количество се отчитало от нивомер, с който бил снабден автомобила. Поради непредставянето на подробни отчети за изразходваните средства и разходооправдателни документи към тях от страна на ищеца е изчислявал командировъчните пари на база представените непълни отчети и пътни листи, съпоставени с информацията от GPS-a на автомобила, данните от нивомера на резервоара и цената на горивото към датата на зареждане. Считано от ***. ищецът не се явявал на работа и била издадена Заповед ***г., същият да се водел в самоотлъчка, като работникът бил уведомен за същата. През м.януари 2023 г.

3 с оглед приключване на календарната 2022 година и претенциите на ищеца за неизплатени командировъчни пари била направена пълна ревизия на използваните служебни аванси и средства от служебната банкова карта от него от началото на трудовото му правоотношение до края на *** като след приспадане на всички неотчетени служебни пари и удържане на преразхода за гориво се установило, че работникът не само не трябвало да получава суми, а дължи възстановяване на суми. След като ищецът бил уведомен, че ще му бъде потърсена имуществена отговорност за неотчетените средства, той подал жалба в Инспекция по труда за неплатени възнаграждения като проверката установила единствено неначислен двоен размер на трудовото възнаграждение за дните на официални празници през м.септември и м.декември 20**. със задължение като работодател да изплати. Същите били заплатени на ищеца. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца били изплатени всички командировъчни пари. На ***. ищецът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от ***г. и трудовия му договор бил прекратен. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, на работника били изплатени всички трудови възнаграждение и командировъчни пари. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове, както и претенциите за обезщетение за забава (законна лихва), върху сумите от датата на подаване на исковата молба. Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, а и от приетите заверени копия на трудов договор ******., длъжностна характеристика, акт за встъпване в длъжност и допълнително споразумение ****** към трудов договор ******. се установява, че от *** г. ищецът С. Ш. е бил в трудово правоотношение с ответника, за длъжността „***/“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., изменено на основание чл.118, ал.3 от КТ, от *** г. на 710 лв. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №***., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от *** г. /л.70 на делото/.

Страните не спорят, че в периода ***. до ***. ищецът е бил командирован от работодателя извън страната съобразно изискванията на НСКСЧ, извършвал е превози на товари в посочените в исковата молба държави- членки на ЕС, за което е предал отчети за извършената работа.

Приети са и заверени копия на отчет от банкова сметка за периода ***. ***., пътен лист №*** г., пътен лист №*** от *** г., извлечения от банкова сметка на “***“ АД, ведомости за заплати за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли *** РКО №**** г., РКО №*** г., РКО №*** г., РКО №*** г., РКО №*** г. и РКО от *** г.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано и прието заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема.