Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2250 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10543/2025
Вид
Определение № 2250
Подписан
19.01.2026
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2250 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110110543 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

С подадената от процесуалния представител на ищеца М. А. Т. молба с вх.

395027/02.12.2025 г. е направено искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение. Процесуалният представител поддържа, че върху присъденото му възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие следва да бъде присъден и ДДС.

В законово установения срок са постъпили отговори с вх. № 9156/14.01.2026 г. и с вх. № 9114/14.01.2026 г. от насрещните страни и ответници в производството "И А М" АД и "Ф Б" ЕООД, с които е отправено искане за оставане на молбата за изменение на решението в частта на разноските без уважение. Дружестватата твърдят, че предоставената на ищеца безплатна адвокатска защита представлявала безвъзмездна услуга и не подлежала на облагане с ДДС.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по делото, във връзка с релевираните от страните искания по чл. 248 ГПК, намира следното:

Постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото производство, касае подлежащ на изменение в частта за разноските съдебен акт, подадена е от процесуално легитимирана страна и в законоустановения 1 срок, поради което се явява допустима. По същество същата е основателна по следните съображения:

С Решение № 20742/14.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10543/2025 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20745/14.11.2025 г., са прогласени за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП сключеният между ответника "И А М" АД и ищеца М. А. Т. Договор за паричен заем № 4545046/25.07.2022 г. и сключеният между ответника "Ф Б" ЕООД и ищеца М. А. Т.

Договор за предоставяне на гаранция № 4545046/25.07.2022 г. С така постановения съдебен акт ответниците са осъдени да заплатят на ЕАД"Е И" в качеството му на процесуален представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗАдв., сумата от 500,00 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на страната в хода на първоинстанционното производство.

На настоящия съдебен състав е известно наличието на противоречива съдебна практика по въпроса относно дължимостта на ДДС върху присъдено адвокатско възнаграждение, включително в случаите на безплатно оказани правна защита и съдействие. Това противоречие обаче следва да се счита за преодоляно с постановеното от СЕС Решение на първи състав от 23.10.2025 г. по дело № С744/23, задължително за националните съдилища на основание чл. 633 ГПК, съгласно което чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

Следователно, с цитирания акт на СЕС изрично е приета дължимостта на ДДС като част от присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение на процесуалния представител, който е предоставил безплатна правна помощ на страната, в чиято полза е изходът на делото. В разглеждания случай от процесуалния представител на ищеца е представено доказателство за регистрация по ЗДД /л. 62 от делото/, т. е. на същия се дължи адвокатско възнаграждение, ведно с начислен върху него ДДС.

Възнаграждението, присъдено в полза на адвокатското дружество с решението по делото, е в размер на 500,00 лева, а дължимият върху него ДДС е в размер на 100,00 лева, от което следва, че дължимото се на дружеството възнаграждение е в размер на 600,00 лева с ДДС, в какъвто смисъл решението следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК.

Съобразявайки датата на постановяване на настоящото определение и обстоятелството, че на 01.01.2026 г. еврото се въведе като официална парична единица в Република България, както и че от тази дата валутата на Република България е евро, съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. и чл. 4, изр. 1 от 2

Закона за въвеждане на еврото в Република България, настоящият съдебен състав счита, че следва да превалутира сумата на присъденото адвокатско възнаграждение, в съответствие с правилата на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 и на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България по официалния курс на лева към еврото – 1.95583. От горното следва, че присъденото адвокатско възнаграждение от 255,65 евро (500,00 лева) следва да бъде увеличено с дължимия се ДДС до сумата от 306,78 евро (600,00 лева).

Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 20742/14.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10543/2025 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, и поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20745/14.11.2025 г., в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „И.А. М.“ АД, ЕИК: *********, и "Ф Б" ЕООД, ЕИК: *********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. на ЕАД"Е И", ЕИК: 180978004, сумата от 306,78 евро /600,00 лева/ (вместо присъдените с решението 255,65 евро /500,00 лева/), представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана на ищеца безплатна правна помощ и съдействие в хода на първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3