Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1324 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8737/2025
Вид
Решение № 1324
Подписан
06.04.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110108737 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса на застраховането.

В исковата молба ищецът Д. И. М. твърди, че на 29.05.2025г., около 15:50ч., в гр. Варна, на паркинг в ж.к. „Кайсиева градина“, водачът на лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № *****, при маневра на заден ход, ударил паркирания лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № *****, собственост на М.. За настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка „Форд Транзит“ е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети от инцидента: долна облицовка предна броня, ляв фар, преден капак, облицовка предна броня, предна лява декоративна решетка и преден десен кант на калник. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба застрахователят й е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1306.53 лева, което не е достатъчно да покрие разходите, необходими за възстановяване на автомобила, възлизащи в размер на 10 000 лева. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 1206.42 евро (съобразно допуснатото в о.с.з. на 06.03.2026г. изменение на иска), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по делото 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс” АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № *****, валидна към датата на процесното пътнотранспортно произшествие, както и че за последното при застрахователя е образувана преписка по щета № 0003-5000-25000533. Сочи, че установените увреждания на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 1306.53 лева, което счита за съответно на вредите, претърпени от пострадалия. Претедираното от ищеца обезщетение счита за силно завишено и несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части, материали и труд, необходими за отстраняване на щетите. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Моли и за присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 06.03.2026г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между собственика на лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № ***** и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към 29.05.2025г.; заведената от ищеца щета във връзка с тази застрахователна полица № ************* за причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № *****, по която е заплатено обезщетение в размер на 1306.53 евро.

От приложения на л. 8-10 от делото писмени доказателства се установява, че щета № ************* е образувана по повод настъпилото на 20.05.2025г. пътнотранспортно произшествие, причинено на паркинг в ж.к. „Владислав Варненчик“ от водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил, при извършване на маневра на заден ход от последния. От съставения опис-заключение е видно, че при огледа на лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № *****, са установени следните увредени детайли, с отразяване на вида операция: долна облицовка предна броня - боядисване, ляв фар за мъгла – подмяна, ляв фар комплект - подмяна, преден капак – подмяна боядисване, облицовка предна броня – ремонт 1час и боядисване, предна лява декоративна решетка – подмяна и преден десен кант на калник - подмяна.

Допусната по делото е съдебна автотехническа експертиза, в заключението по която вещото лице, при съобразяване цените за труд на сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество и ценовата листа на търговци на части, сочи, че средната стойност за отстраняване на щетите е в размер на 1874.44 евро. Средната пазарна цена на процесния автомобил към датата на произшествието е определена в 2 размер на 4141 евро.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.

В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № *****, валидна към 29.05.2025г., на която дата е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования автомобил, в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № *****, изразяващи се в увреждане на долна облицовка предна броня, ляв фар за мъгла, ляв фар комплект, преден капак, облицовка предна броня, предна лява декоративна решетка и преден десен кант на калник.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.

С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения), щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. Съобразно последното необходимата стойност за отстраняване на щетите по автомобила възлиза 3

1874.44 евро. В тази връзка съдът намира възражението на ответното дружество за наличие на хипотезата на тотална щета за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В настоящия случай, от заключението на съдебно автотехническата експертиза, се установи, че средната пазарна цена на увредения лек автомобил възлиза в размер на 4141 евро. Съобразно приетата по-горе стойност, необходима за ремонт на автомобила, същата съставлява 45.27% от действителната му стойност, което налага извода, че не е налице хипотезата на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Или, обезщетението което се следва се определи за отстраняване на щетите по автомобила вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, възлиза в размер на 1874.44 евро. След приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от 1306.53 лева (равняващи се на 668.02 евро), последният е останал задължен за сумата от 1206.42 евро. При това положение предявената претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца Д. И. М. следва да се присъдят сторените разноски за заплатена държавна такса – 48.36 евро, депозит за вещо лице в размер на 237.50 евро и адвокатско възнаграждение, размерът на което, с оглед направеното възражение за прекомерност, следва да бъде редуцирано до сумата от 250 евро. Именно този размер съдът намира за съответен на обема на извършените от адвоката действия по защита правата на ищцата, доколкото производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, по което са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на вещо лице.

При определяне на справедливия размер на възнаграждението съдът отчете и че спорът по делото се е концентрирал единствено относно размера на обезщетението, по който въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика. Или, в полза на страната следва да се присъдят разноски в размер на 535.86 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *************, да заплати на Д. И. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ , бл. 218, вх. 2, ет. 7, ап. 53, сумата от 1206.42 евро (хиляда двеста и шест евро и четиридесет и два евроцента), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени 4 вреди, съставляващи разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № *****, собственост на ищеца, вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № *****, пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.05.2025г. и изразяващи се в увреждане на долна облицовка предна броня, ляв фар за мъгла, ляв фар комплект, преден капак, облицовка предна броня, предна лява декоративна решетка и преден десен кант на калник, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към 29.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2025г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *************, да заплати на Д. И. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „*************, сумата от 535.86 евро (петстотин тридесет и пет евро и осемдесет и шест евроцента), представляваща сторени разноски в производството пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN ***********, с титуляр адв. И. П. Г..

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от на вещото лица Я. З. М. възнаграждение в размер на 168.22 евро.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5