Решение № 534 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500999 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив, в качеството му на длъжник по изп.дело № ***/***г. на ЧСИ Р.Р., против разноските по изпълнителното производство, отразени в покана за доброволно изпълнение изх.№ ***/***г.. В жалбата се твърди, че платеното от взискателя по изпълнителното дело С. А. адв.възнаграждение в размер от 700 лева е прекомерно. Адв.възнаграждение било дължимо до размер от 200 лева само за образуване на изпълнителното производство, тъй като жалбоподателят платил задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и не били предприети никакви изпълнителни действия спрямо него.

От взискателя С. А. не е подадено възражение по частната жалба.

От ЧСИ Р.Р. са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е прието следното:

„Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за 1 разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение“. В конкретния случай, освен частната жалба, от жалбоподателя е подадена и молба до ЧСИ Р.Р., с искане за редуциране на адв.възнаграждение, платено на пълномощника на взискателя, до размер от 200 лева. По тази молба от ЧСИ е издадено изрично постановление от 27.02.2025г., с което същата е оставена без уважение. Липсват данни това постановление да е обжалвано, но доколкото същото не се ползва със сила на присъдено нещо и съобразно с цитираното по- горе тълкувателно решение, ще следва да се приеме, че частната жалба, по която е образувано настоящето дело, е процесуално допустима.

По същество на частната жалба съдът намира следното: Изп.дело № ***/***г. на ЧСИ Р.Р. e образувано по молба от С. А. от 10.02.2025г., с която е представен изпълнителен лист против жалбоподателя от 11.12.2024г. за сумата от общо 1000 лева- съдебни разноски по гр.д.№ 7642/2023г. на ПдРС. С молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Към молбата са приложени пълномощно от възискателя за адв.Л. Л., чрез когото е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело, и договор за правна защита и съдействие, сключен между тях, с договорено и платено в брой адв.възнаграждение в размер от 700 лева.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника „Водоснабдяване и канализация“ЕООД на 11.02.2025г.. В същата е посочен общия размер на задълженията на длъжника, между които и 700 лева за адв.възнаграждение. На 26.02.2025г. от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е подадена молба, с която е представено преводно нареждане от 21.02.2025г. за сумата от 2048,90 лева, колкото е общият размер на задължението, посочен в ПДИ.

На база наличните по делото материали не може да се направи категоричен извод за това, че при завеждане на изпълнителното дело взискателят е могъл да разчита вземането му да бъде удовлетворено в срока за доброволно изпълнение, без да се налага да бъдат предприемани изпълнителни действия. Минималните размери на адв.възнаграждения са регламентирани в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне.

Съдът не е обвързан с определението в горепосочената наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, като преценката относно това, до какъв размер е дължима договореното и платено от взискателя възнаграждение за пълномощника му по 2 изпълнителното дело следва да се извърши от една страна на база на правната и фактическа сложност на същото, а от друга- съобразно с материалния интерес. Както беше посочено погоре, не е налице категорично основание да се счита, че към датата на завеждане на изпълнителното дело е съществувала пълна сигурност относно събиране на вземането по изпълнителния лист. Ето защо, не е налице основание за редуциране на адв.възнаграждение до размер само за завеждане на изпълнителното дело. Като се има предвид, че материалният интерес е в размер от 1000 лева и с молбата за образуване на изпълнителното дело не са посочени конкретни изпълнителни способи, а е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, съдът намира, че справедливият размер на адв.възнаграждение е 400 лева, до който същото ще следва да бъде намалено.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определените в покана за доброволно изпълнение изх.№ ***/***г. по изп.дело № ***/***г. на ЧСИ Р.Р. разноски по изпълнителното производство за адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя С. С. А., адв.Л. Л., като НАМАЛЯ същото 700 лева на 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД жалба против разноските по изпълнителното производство, в частта, с която е отказано редуциране на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение под 400 лева до размер от 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3