Определение № 41 от 20.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. К., 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20265100900013 по описа за 2026 година

Делото е образувано след прекратяване и изпращането му, с протоколно определение от 03.02.2026 г. (протокол рег. № 29/05.02.2026 г.) по гр. д. № 470/2025 г. на Районен съд – М., на Окръжен съд – К. по подсъдност.

При извършената проверка на допустимостта на предявения иск, съдът съобрази следното:

Производството по гр. д. № 470/2025 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по предявен от „С.“ ООД гр. К. против „Д. – ****“ ООД гр. Д. иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване на парично вземане в размер на 27 308.37 лева – главница, по 7 броя неплатени фактури за получена стока, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 139/10.07.2025 г. по ч. гр. д. № 394/2025 г. по описа на Районен съд – М..

От приложеното заповедно производство – ч. гр. д. № 394/2025 г. по описа на Районен съд – М., се установява, че по подадено от „С.“ ООД гр. К.

(ищец по настоящото дело) заявление е издадена заповед № 139/10.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Д.

– ****“ ООД гр. Д. (ответник по настоящото дело) за сумата 27 308.37 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 01.09.2020 г. до изплащане на вземането.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК намира приложение само спрямо вземания за парични суми, когато искът е подсъден 1 на районния съд, т. е. за вземания в размер до 25 000 лева /аргумент от чл. 104, т. 4 от ГПК/. Издадената в случая заповед № 139/10.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 27 308.37 лева е недопустима. В хипотезата на издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева, исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е недопустимо, поради приложението на чл. 410, ал. 1 от ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство. Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, може да бъде само право по чл. 410, ал. 1 от ГПК, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако една от тези две предпоставки не е налице /1. правото не е от очертаните притезания в чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК до 25 000 лева; 2. не е издадена заповед за изпълнение за него/, искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е недопустим. Условието за родова подсъдност е част от законоустановеният фактически състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК. Нейното наличие се свързва с функции на самото производство и очертава изрично търсеното от законодателя решение за облекчено реализиране на права по отношение на конкретно изброени вземания, извън които, очевидно този облекчен ред не може да бъде реализиран, поради императивно заложеното правило в процесуалния закон.

В горния смисъл е и съдебната практика – Решение № 81 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1823/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 126 от 1.01.2019 г. на САС по т. д. № 5119/2018 г., Определение № 57 от 5.02.2020 г. на ВКС по т. д.

№ 1094/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 680 от 17.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 290/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 310 от 8.08.2025 г. на ОС - В.Т. по т. д. № 99/2025 г., Определение № 338 от 4.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 275/2012 г., I т. о., ТК.

Ето защо, предявеният иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване на парично вземане в размер на 27 308.37 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Водим от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „С.“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ж. к. „С.К.“, ул. „Я.“ № *, ЕИК **********, против „Д. – ****“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., кв. „П.“ № *, ЕИК *********, иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване на парично вземане в размер на 27 308.37 лева – главница, по 7 броя неплатени фактури за получена стока, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 139/10.07.2025 г. по ч. гр. д. № 394/2025 г. по описа на Районен съд – М., като недопустим.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 13/2026 г. по описа на Окръжен съд – К..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

3