Решение № 113 от 04.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно наказателно дело № 20215300601561 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С определение № 3125 от 16.06.2021г. по ЧНД № 2940/2021г., РС – Пловдив, 20 н.с., е групирал на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК наказанията на осъдения Т. В. Л. ЕГН: **********, 4396/2019г. по описа на РС – Пловдив и по НОХД № 1277/2021 г. по описа на РС – Пловдив, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от 07.04.2021г. Към него ПРС е присъединил на основание чл. 23, ал. 2 от НК и наказанието 9 месеца лишаване от право да управлява МПС.

РС – Пловдив е приспаднал по реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от определеното общо най-тежко наказание времето през което осъдения Л. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК първоинстанционният съд е приспаднал от допълнителното наказание 9 месеца лишаване от право да управлява МПС времето, през което Л. е бил лишен от това право по 1 административен ред.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е присъединил и наказанието глоба в размер на 500 лева.

Срещу горното определение за групиране на наказанията е депозирана жалба от адв. З.М. като защитник на осъдения Т. Л.. Определението се атакува в частта, в която е постановено изпитателния срок на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК да тече считано от 07.04.2021г. вместо от 18.07.2019г. Развиват се доводи, че в случая не се групират две условни наказания „лишаване от свобода“, по всяко от които има определен изпитателен срок, а се групира условно наказание с наказание „глоба“.

Според защитника изпитателния срок след групиране на наказанията следва да тече от влизане в сила на условното осъждане, тъй като в противен случай се влошава положението на осъдения и той губи изпитателния срок който е изтърпял преди групирането. Иска се изменение на определението на ПРС в горния смисъл.

В съдебно заседание осъденият Т.Л. се явява лично и иска от съда да бъде изменено определението на ПРС в частта за датата от която тече изпитателния срок на условното осъждане. Защитникът му – адв. З.М. счита, че определението на ПРС е неправилно и следва да бъде изменено съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че определението на ПРС следва да бъде изменено и изпитателният срок по чл.

66, ал. 1 от НК следва да започне да тече от 18.07.2019г. вместо от 07.04.2021г.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено че:

Т. В. Л. е осъден с два влезли в сила съдебни акта:

С определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 18.07.2019г. по НОХД № 4396/2019г. по описа на РС – Пловдив Л. е осъден на 9 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години; 9 месеца лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 250 лева за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

С определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 07.04.2021г. по НОХД № 1277/2021г. по описа на РС – Пловдив Л. е осъден на глоба в размер на 500 лева за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

2

РС – Пловдив е приел, че горните две престъпления са извършени от осъдения Л. при условията на реална съвкупност – преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и ги е групирал като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от 07.04.2021г. Към него ПРС е присъединил на основание чл. 23, ал. 2 от НК и наказанието 9 месеца лишаване от право да управлява МПС.

РС – Пловдив е приспаднал по реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от определеното общо най-тежко наказание времето през което осъдения Л. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК първоинстанционният съд е приспаднал от допълнителното наказание 9 месеца лишаване от право да управлява МПС времето, през което Л. е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е присъединил и наказанието глоба в размер на 500 лева.

ПРС е приел, че изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК следва да тече от влизането в сила на последното осъждане – 07.04.2021г.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:

Жалбата на осъдения Л. и неговия защитник е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че престъпленията по НОХД № 4396/2019г. и по НОХД № 1277/2021г. и двете по описа на ПРС са извършени от осъдения Л. при условията на реална съвкупност и наложените наказания по тях подлежат на групиране. РС – Пловдив е определил правилно и общото най-тежко наказание. Същото се отнася и до присъединяването на допълнителните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.

Коректно е приспаднат периода на задържане по ЗМВР и периода на лишаване на Л. по административен ред от това право. Неправилно обаче ПРС е постановил изпитателният срок на определеното общо най-тежко наказание да започне да тече от 07.04.2021г. При групиране на наказанията изпитателният срок на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода започва да тече от влизане в сила на определението за групиране на наказанията, а не от датата на влизане в сила на последното осъждане. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 159/08.05.2012г. по н. д. № 457/2012г. на ВКС, II н.о. и Решение № 549/16.12.2013г. по н. д. № 2021/2013г. на ВКС, II н.о. Ето защо са неоснователни възраженията на осъдения и неговия защитник в тази насока. Същевременно при липса на 3 протест срещу първоинстанционния съдебен акт въззивната инстанция не би могла да влоши положението на осъдения, тъй като производството пред ПОС е образувано само по негова жалба. Разпоредбата на чл. 337, ал. 2 от НПК забранява влошаване положението на осъдения при липса на протест от прокурора, в случая – чрез определяне на по-късна дата за започване на изпитателния срок на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. В случая правилното приложение на материалния закон изисква изпитателният срок да започне да тече от влизане в сила на определението по ЧНД № 2940/2021г. по описа на РС – Пловдив. Това определение ще влезе в сила с произнасянето на въззивната инстанция днес – на 04.10.2021г. Но с оглед липсата на протест от прокурора при РП – Пловдив е недопустимо да се влоши положението на осъдения само по негова жалба. Ето защо следва да се приеме, че изпитателният срок на определеното общо най-тежко наказание от 9 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години започва да тече на 07.04.2021г., както е постановил първоинстанционния съд.

Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че изпитателният срок на общото най-тежко наказание следва да тече от влизане в сила на присъдата по НОХД № 4396/2019г. по описа на РС – Пловдив на 18.07.2019г. Към тази дата не е имало съвкупност от множество престъпления, подлежащи на групиране. Без значение е вида на наказанията, подлежащи на групиране. Както се посочи по-горе, практиката на ВКС е непротиворечива и изпитателния срок на определеното общо най-тежко наказание започва да тече от влизане в сила на определението на кумулация.

Действително в случая така се стига до по-дълъг изпитателен срок /веднъж търпян по първото осъждане и втори път по определеното общо най-тежко наказание/, но това е по-благоприятният вариант за осъдения. След групирането той има само едно, а не две осъждания и няма да заплати самостоятелно наложената му глоба по второто осъждане. Групирането на наказанията в случая е по-благоприятно за осъдения и от гледна точка на реабилитацията. Тъй като е налице само едно осъждане той ще бъде реабилитиран по право и няма да се налага да води производство за съдебна реабилитация по второто осъждане, което е било налице преди групирането.

С оглед гореизложеното определението на ПРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като липсва съответен протест, позволяващ корекция на датата от която започва да тече изпитателния срок на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 334, т.6 вр. чл.

338 от НПК, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3125 от 16.06.2021г. по ЧНД № 2940/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5