Решение № 1914 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1914 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100103089 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Ц. В. е заявила в искова молба от 17.03.2025 г., че е собственик по наследство и дарение на 20/36 идеални части от недвижим имот. Този имот представлява апартамент 3 от 76,67 кв. метра, зимнично помещение и 1,241% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Апартаментът е на втория етаж в жилищната сграда с адрес в гр. София, ж. к. „********. Негови съседи са: стълбище, двор, В.К.В.. Съседи на зимничното помещение са: коридор, П.С.М., двор, Д.Т.К. и Т.Д.Г..

[ 2 ] На 05.02.2010 г. ответницата А. С. се е явила в кантората на нотариус П.П. и е представила саморъчно завещание от 15.05.2004 г. от Н.К. в нейна полза. С решение по н.а.х.д. 12 242/2011 г. СРС е признал А. С. за виновна в извършване на престъпление, тъй като съзнателно се е ползвала от неистинско завещание – това от 15.04.2004 г.

1

[3] Впоследствие, по второ дело на СРС – н. о. х. д. 4 854/2023 г. – А. С. е сключила споразумение, с което се е признала за виновна, че на 21.09.2017 г. се е ползвала от неистинското завещание от 15.05.2004 г. През 2024 г. Ц. В. е подала молба да бъде призната за собственик на процесния имот поради изтекла в нейна полза придобивна давност. А. С. е възразила. Затова Ц. В. моли съда да прогласи нищожността на завещанието от 15.04.2004 г., тъй като Н.К. не го е била написала и подписала (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[4] А. С. е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск.

Тя е заявила, че завещанието не е нищожно, тъй като Н.К. го е написала и подписала. Затова А. С. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 4855).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[5] През 1971 г. К.К. е закупил процесния имот (нотариалния акт, л. 7).

Не се спори, че към този момент той е бил в брак с Н.К.. К..К е починал през 1993 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н.К., брат си Ж.Й., сестра си Б.Д. и децата на братята му М. и Т.К., които братя са били починали преди К.К. (удостоверението за наследници, л. 9-11). През 1995 г. нотариус е признал Н.К. за собственик на 5/6 идеални части от процесния имот, придобити по наследство и продажба (нотариалния акт, л. 12).

[6] Н.К. е починала през 2005 г. Тя е оставила за свои наследници по закон брат си Ж.Й. и сестра си Б.Д., както и внуците на брат С. Й., който е бил починал преди нея. През 2006 г. е починал Ж.Й., като е оставил за свои наследници по закон дъщеря си ищцата Ц. В. и сина си П.П. (удостоверението за наследници, л. 13-14). На 05.10.2010 г. нотариус П.П. е обявила саморъчно 2 завещание от 15.05.2004 г. от Н.К. в полза на А. С. (протокола и завещанието, л. 84 и л. 83).

[7] През 2012 г. е влязло в сила решение на СРС по н. а. х. д.

12 242/2011 г. С него СГС е признал А. С. за виновна в това, че на 05.02.2010 г. в кантората на нотариус П.П. съзнателно е ползвала неистински частен документ – саморъчно завещание от 15.05.2004 г., на което е бил придаден вид, че е представлявало изявление на Н.К.. Извършеното е било престъпление по чл. 316 от НК (решението, л. 20). На 09.07.2024 г. по н. о. х. д.

4 854/2023 г. на СРС А. С. се е признала за виновна, че на 21.09.2017 г. пред Имотния регистър съзнателно е ползвала неистински частен документ – саморъчно завещание от 15.05.20204 г., на което е бил придаден вид, че е изхождало от Н.К.. Извършеното е било престъпление по чл. 316 от НК (протокола, л. 22-27).

[8] Ц. В. е заплатила Ю.Т. е заплатила: 528,52 лева за държавна такса (л. 39); 3 000,00 евро на адвокат (л. 39). А. С. не е направила разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ

ОТ

СЪДА

ОБСТОЯТЕЛСТВА

КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

[9] Ц. В. е предявила иск по чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от Закона за наследството (ЗН) за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, защото то не е изписано и подписано от завещателя.

1. По иска по чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от ЗН [10] Съгласно чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от ЗН , нищожно е саморъчното завещание, което не е изцяло написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него. Следователно предпоставка за 3 уважаването на иска е процесното завещание да не е изписано изцяло и подписано от Н.К..

[11] В случая съдът установи, че както в решение по наказателното дело, така и в споразумение по наказателното дело, е било прието, че завещанието от 15.05.2004 г. не е било изписано и подписано от Н.К.. Това обстоятелство е било от състава на двете престъпления по чл. 316 от НК, извършени от А. С..

[12] Съгласно чл. 300 от ГПК, в лязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно за настоящият съд е задължително да приеме, че А. С. се съзнателно се е ползвала от завещанието от 15.05.2004 г., което е било неистински документ. Ето защо съдът приема, че завещанието от 15.05.2004 г. от Н.К. не е било изписано и подписано от нея.

[13] Налице е предпоставката за уважаването на иска. Затова съдът прогласява завещанието за нищожно.

2. По разноските

[14] Ц. С. търси разноски. Тя е направила такива за 3 270,23 евро (3 000,00+(528,52/1,95583).

[15] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда А. С. да заплати на Ц. В. 3 270,23 евро разноски по делото. Ето защо съдът

РЕШИ:

[16] ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал. 1, пр. 1 от Закона за наследството на саморъчно завещание 4 от 15.04.2004 г. от Н.П.К. в полза на А. Л. С., което е било обявено на 05.02.2010 г. от нотариус П.П..

[17] ОСЪЖДА А. Л. С. да заплати на Ц. Ж. В. 3 270,23 евро на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

[18] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

[19] Ако А. Л. подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 135,12 евро държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5