Решение № 224 от 08.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5479/2022
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 08.02.2023
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330205479 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5058410, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на В. Б. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От справката АИС-АНД е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 24.08.2022г. Жалбата е входирана на 07.09.2022г., като същата е подадена по куриер, приел я на 05.09.2022г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Нарушението съгласно посоченото в електронния фиш е извършено на АМ Тракия км 139+300 в посока гр.
Пловдив, като посоченото място се намира на територията на община Марица, което обуславя разглеждането на делото от РС-Пловдив по 1 правилата на местната подсъдност. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронния фиш. Съдът съобрази и възражението на въззиваемата страна, като в действителност видно от заглавието на жалбата, в същата наистина е посочено, че се подава от "Интер Дизайн Център - Симчев Аркхитекчъръл Дайджест" ЕООД, представлявано от В. Б. Х., което не се явява наказаното лице. Същевременно, от съдът е изискано в срок до първото съдебно заседание да се посочи от подателя дали жалбата се подава от юридическото лице или от физическото лице Х.. В тази връзка съдът съобрази представената допълнителна молба вх. № 89415/09.11.2022г., в която се прави уточнението, че жалбата е подадена както от физическото лице Х., така и от нея в качеството й на управител на „Интер Дизайн Център-Симчев Архитекчъръл Дайджест“ ЕООД, с което съдът намира, че е бил поправен порокът в жалбата и същата подлежи на разглеждане като подадена от действителното лице, срещу което е издаден електронния фиш - В. Б. Х..
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.07.2021г. в 09,47 ч., в Автомагистрала Тракия, км 139+300 в посока гр. Пловдив, при максимална разрешена скорост за движение по автомагистралата - 140 км/ч, МПС с рег.
№ ****, при отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 182 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 42 км.ч. Ползвател, на когото е регистриран автомобилът, е „Интер Дизайн Център-Симчев Архитекчъръл Дайджест“ ЕООД, видно от справката за собственост на автомобила, а законен представител на дружеството към датата на извършване на нарушението е бил управителят му В. Б. Х., видно от служебно извършената справка на сайта на търговския регистър.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на 2 установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3%. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка проверка № 4-С-ИСИС/ 12.02.2021г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост над 100 км.ч е +/- 3%. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 188 км/ч.
След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 182 км/ч. (1885,64=182,36 км/ч при закръгляне в полза на водача 182 км/ч) Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 11.07.2021г., както и от справката за собственик на процесния автомобил.
По отношение на възражението във връзка със собствеността на автомобила, съдът намери, че действително от справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е „Алианц Лизинг България“ ЕАД, което се установява и от представеното от жалбоподателя копие на големия талон на автомобила. Същевременно, като вписан ползвател е било посочено дружеството „Интер Дизайн Център-Симчев Архитекчъръл Дайджест“ ЕООД (също видно и от големия талон), чийто управител е жалбоподателят В. Б. Х..
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП с обственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. При вписване на регистриран ползвател, правилно е ангажирана именно неговата административно-наказателна отговорност, доколкото на него е предоставено моторното превозно средство. В противен случай при санкционирането на собствениците на автомобилите при вписани ползватели би се стигнало до юридическия нонсенс за нарушение, извършено от лизингополучател, да отговаря управителят на дружеството-лизингодател, каквато няма как да е била целта на законодателя. Поради това и съгласно чл.
188, ал. 2 от ЗДвП правилно отговорността е ангажирана спрямо управителя на дружеството – така и Решение № 1425 от 21.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1473/2022 г.; Решение № 446 от 2.03.2021 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.; Решение № 2563 от 21.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2953/2021 г. и др.
3
Липсва и процесуално нарушение при описанието на наказания субект.
В съответствие с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП глобата е наложена на В. Б. Х. именно доколкото същата се явява управител, а оттам и представител на дружеството – ползвател на процесното МПС, чиито ЕИК и адрес също са посочени в ЕФ.
Управителят, на когото е наложена санкцията, е индивидуализиран в достатъчна степен чрез посочване на трите му имена и ЕГН, както и качеството му на представител на дружеството, ползващо МПС-то, с което е извършено нарушението. Не буди съмнение кое лице е санкционирано и от вида на наложеното наказание, доколкото същото е „глоба“, каквито наказания на юридическите лица с аргумент от чл. 83 и сл. от ЗАНН няма как да бъдат наложени. В горния смисъл е и напълно безпротиворечивата практика на АС-Пловдив по същия въпрос - Решение № 2232 от 25.11.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2218/2022 г. ; Решение № 2160 от 23.11.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2096/2022 г.; Решение № 1999 от 11.11.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2034/2022 г. ; Решение № 1194 от 23.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1082/2022 г. и др.
Отделно от това не са били нарушени правата на жалбоподателя при издаването на електронния фиш, тъй като същият от своя страна е имал възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да подаде декларация, че не е управлявал процесния автомобил, като посочи на кое лице го е предоставил, каквато декларация няма данни или твърдения да е била подавана в хода на процеса.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по делото справка от Българския институт по метрология АУ-000029 № 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената справка в публичния сайт на Българския институт по метрология - https://ebim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
4 identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/1704/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3, - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от горепосочената справка;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 4-СИСИС/ 12.02.2021г., -надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.
По отношение на възражението на жалбоподателя за неяснота на посочването на мястото на извършване на нарушението, следва да се посочи, че същото е индивидуализирано по един несъмнен начин - Автомагистрала Тракия, км 139+300, като е посочено и движението на автомобила - в посока гр. Пловдив. Отделно от това в статичното изображение са представени и координатите на мястото на извършения видеоконтрол – N42.218047, Е24.887195, които след въвеждането им в приложението Google Maps също съответстват на посоченото в ЕФ място.
Нарушението е за неспазване на общото ограничение на позволената скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч, поради което и не са били събирани доказателства за наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта, доколкото и такова твърдение не е било налично от никоя от страните, а и не е имало такова обвинение, предмет на настоящото производство. Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 400 лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
5
При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ , вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5058410, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В. Б. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Б. Х., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6