Решение № 16579 от 05.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16579 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110101028 по описа за 2024 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от В. В. В. срещу „Макроадванс“ АД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 11737,00 лева - дължима главница по Договор за потребителски кредит № 144375/11.11.2011г., договорна лихва в размер на 477,14 лева за периода от 10.06.2013г. до 10.02.2014г., наказателна лихва в размер на 322,26 лева за периода от 10.07.2013г. до 01.04.2014г. и сумата от 751,46 лева - съдебни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 09.04.2014г. по гр.дело № 17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 168/2014г. по описа на ЧСИ В.И., рег. № 778, поради погасяването им по давност.

Ищецът В. В. В. твърди, че на 09.04.2014г. срещу четирима солидарни длъжници сред които и той, бил издаден изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №17604/2014г. по описа на СРС, 40-и състав. На 08.05.2014г. при ЧСИ В.И., рег. № 778 било образувано изп. дело № 168/2014г. по молба на ответника като взискател. Поддържа, че на 08.04.2016г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД бил сключен договор за цесия на задължението. Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело били извършвани действия с цел проучване на имущественото му състояние, като била направена справка от Национална база данни „Население”, справка за налични трудови правоотношения, по които полага труд, както и била извършена справка в Агенция по вписвания за придобити от него недвижими имоти. Твърди, че всички тези действия не съставлявали същински изпълнителни действия, а само обезпечавали успешното провеждане на изпълнението. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение също била действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие, а липсата на 1 надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочавала изпълнението и сама по себе си не съставлявала същинско изпълнително действие. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание чл. 116, б. „в” от ГПК се прекъсвала давността, с която се погасявало самото вземане, като от този момент започвала да тече нова давност, която се прекъсвала с всяко валидно предприето изпълнително действие. Навежда твърдения, че последното валидно действие по принудително изпълнение било предприето на 28.11.2014г., когато било изпратено запорно съобщение до работодателя му, като в периода от 28.11.2014г. до 28.11.2016г., не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност и тъй като в течение на двегодишен период не били извършвани валидни изпълнителни действия, то на 28.11.2016г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.

С уточнителна молба от 30.01.2024г. ищецът е посочил, че не предявява отделен самостоятелен иск за законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2014г. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Посочва, че изпълнителното дело било образувано срещу четирима солидарни длъжници, един от който бил ищецът В. В. и кредиторът имал право на избор срещу кого от тях да насочи изпълнението съгласно разпоредбата на чл. 122 от ЗЗД.

Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.05.2014г. поискал извършване на изпълнителни действия спрямо всички длъжници, сред които запор на трудово възнаграждение, възбрана, запор на банкови сметки, опис на движими и недвижими вещи, публична продан при наличие на недвижими имоти, като съдебният изпълнител връчил поканата за доброволно изпълнение на В. В. на 18.06.2014г. по местоработата на длъжника чрез работодател. В изпълнение на молбата на взискателя, ЧСИ В.И. била извършени следните изпълнителни действия спрямо длъжниците, както следва: на 16.06.2014г. на Л.С. бил наложен запор на банкова сметка; на 28.11.2014г. било изпратено съобщение за запор на трудовото възнаграждение на В. В.; на 04.05.2015г. било изпратено съобщение за запор на трудовото възнаграждение на Д.Й.; от месец септември 2014г.

/включително/ до 28.11.2016г. били постъпвали суми от запор на трудово възнаграждение и от запор на банкови сметки на длъжниците Л.С. и К. В.а; на 10.06.2016г. дружеството било депозирало молба за конституиране като с постановление било конституирано като взискател по горепосоченото дело; на 24.03.2017г. била депозирана молба за запор на трудово възнаграждение на ищеца В. В. и за налагане на възбрана на длъжника К. В.а; на 18.04.2017г. възбраната била вписана; на 30.08.2017г. била постъпила сума от запор на трудово възнаграждение на К. В.а; на 20.02.2018г. дружеството било депозирало молба за запор на трудово възнаграждение на длъжника Д.Й.; на 27.02.2018г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника Д.Й. като в периода от 26.04.2018г. до дата на депозиране на настоящия отговор по изпълнителното дело били постъпвали суми от запор на трудово възнаграждение и от запор на банкови сметки на длъжниците Л.С., Д.Й. и К. В.а; на 2

10.11.2023г. дружеството било депозирало молба за запор на трудово възнаграждение на длъжника Л.С. и запор на банкова сметка на длъжника Д.Й.; на 17.11.2023г. дружеството било депозирало молба за запор на банкови сметки на длъжника Л.С., като на същата дата бил наложен и запорът. Навежда твърдения, че по изпълнителното дело били постъпвали множество суми от 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г., 2024г. /до дата на депозиране на настоящия отговор/ от запор на трудово възнаграждение и на банкови сметки, които били годни да прекъснат, както т.нар. „перемпция“, така и давността спрямо всички длъжници. Сочи, че след образуване на изп. дело № 168/2014г. погасителна давност не била текла до 26.06.2015г., като нова давност започвала да тече от 26.06.2015г. и би изтекла на 26.06.2020г., преди обаче този срок да е настъпил, с молба от 24.03.2017г. била прекъсната отново погасителната давност, а междувременно по изпълнителното дело постъпвали и суми от наложения запор. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на предявените искове съдът намира следното.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че срещу В. В. В. е издаден изпълнителен лист от 09.04.2014г., постановен по ч.гр. дело № 17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав за посочените в исковата молба суми в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 168/2014г. по описа на ЧСИ В.И., както и че вземанията, за които е бил издаден изпълнителния лист, са прехвърлени на „Макроадванс“ АД.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира 3 следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.04.2014г., издадена по ч.гр. дело № 17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав.

Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Съгласно задълженителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2023г. на ОСГТК на ВКС в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.

4

В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело № 20147780400168 по описа на ЧСИ В.И. се установява, че същото е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 08.05.2014г., с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу Л.Т.С., В. В. В., К. В.ева В.а и Д.А. . въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2014г., издаден по ч.гр. дело № 17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав.