Решение № 282 от 07.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Плевен, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430200029 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №22-0938-003021/15.08.2022г. на Н. на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на В. Д. П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Не оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство, но изтъква, че на процесната дата, е бил заедно със съпругата си, страдаща от тежко онкологично заболяване, във връзка с извършване на медицински преглед в „ДКЦ 2“ПЛЕВЕН, както и че при потегляне от района на лечебното заведение, не е забелязал, че е причинил ПТП с друго, паркирано МПС, тъй като двамата със съпругата му бързали за медицинска манипулация в УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД. Изтъква, че не е извършил умишлено никое от нарушенията, за които са му наложени административни наказания, както и се позовава на института на крайната необходимост. На тази основа, моли за 1 отмяна на Наказателното постановление като неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на НП, тъй като нарушенията са извършени при условията на крайна необходимост. Наред с това, при условията на алтернативност изтъква, че се касае за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, което представлява „маловажен случай“ и пледира в съответната част, НП да бъде отменено, като бъде потвърдено в останалата част.

За ответната страна – Н. на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР ПЛЕВЕН – представител не се явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за нейната неоснователност.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 681647/04.08.2022г. от страна на Л. И. Ц. - *** в СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля И. В. С., както и на нарушителя – В. Д.

П.. Съставен е за това, че на 04.08.2022г. около 10:15 часа в ПЛЕВЕН, пл.“***“ /паркинг пред В./, управлява л.а. „***“ с рег.№ ***, като при движение на заден ход не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и като излиза от ред паркирали МПС, удря със задна лява част паркиран л.а. „***“ с рег.№***, реализира ПТП с материални щети по автомобилите – нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; като участник в ПТП го напуска и не уведомява службата за контрол при МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения. Такива е представил по реда, но извън срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като по същество е изложил съображенията, съдържащи се в жалбата, с която е сезиран Съда.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от негова страна, правна квалификация на нарушенията, респективно – не счел за основателни направените от нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В. Д. П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева и 2 лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 12 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Л. И. Ц., И. В. С., писмени доказателства /л.9 – 10, л.21, л. – 27, л.34, л.43 от делото/.

Показанията на посочените свидетели са с по-общ характер, но са убедителни, не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране. Тези свидетелски показания взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – Протокол за ПТП №1852834/04.08.2022г., справка за нарушител от региона на името на жалбоподателя. Наред с това, в опровержение на описаната фактическа обстановка, не се събраха доказателства, а впрочем, както вече беше изтъкнато по-горе – същата и не се оспорва от страна на жалбоподателя, и неговия защитник. Същевременно, в подкрепа на заявените в жалбата обстоятелства, касателно здравословното състояние на съпругата на жалбоподателя – М.П. П.А, бяха представени два броя епикризи, издадени съответно от МБАЛ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“-ПЛЕВЕН и ВМА-СОФИЯ, както и препис-извлечение от Акт за смърт, видно от които действително, същата е страдала от тежко онкологично заболяване, като е починала на 03.09.2022г.

Тези факти и обстоятелства, без да влизат в противоречие с отразената в НП фактическа обстановка, извън всяко съмнение, доразвиват приетата в НП фактическа обстановка, но и представят същата в по-различна светлина. Ето защо, Съдът кредитира гласните доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в НП фактическа обстановка, като няма да я преповтаря, но същевременно, държи сметка и за така изяснените в хода на съдебното следствие, факти и обстоятелства.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.1 ЗДвП, „ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“. Видно е, че е налице задължение за водачите, преди започването на движение назад, да се убедят, че пътят зад ППС е свободен, както и че няма да създадат опасности или затруднения на останалите участници в движението. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят П., не е изпълнил това 3 свое задължение, като предприетата от негова страна маневра е довела до сблъсък с близконаходящо се, паркирано МПС. Следователно, нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП, се явява доказано по несъмнен начин.

На следващо място, съобразно чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“. Видно е, че е предвидено задължение за точно определено поведение от страна на водачите на МПС при така цитираната законова хипотеза. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят П., не е изпълнил това свое задължение, като след настъпване на процесното ПТП – същият напуснал местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Следователно, нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, също се явява доказано по несъмнен начин.

Не може да бъде възприета позицията на защитата, че в случая с двете извършени от страна на жалбоподателя нарушения по ЗДвП, е била налице т.нар. „крайна необходимост“. Съобразно чл.13 ал.1 НК, „ Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.“. Видно е, че института на крайната необходимост е обвързан с наличието на редица предпоставки, като от особено значение е наличието на „непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин“. Както вече беше изтъкнато, здравословното състояние на съпругата на жалбоподателя несъмнено е било тежко, но същевременно, няма как обосновано да се приеме, че в процесната ситуация, жалбоподателят е пренебрегнал задълженията си по чл.40 ал.1 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, за да спаси здравословното състояние на М. П.А от непосредствена опасност, т.е. такава, при която непредприемането на бързи, навременни действия, би могло да доведе до определени тежки последици. Отделен е въпроса, че предприемането на противоправно поведение в контекста на обсъждания правен институт, е насочено към избягването именно на споменатите тежки последици, но без съмнение, извършването на нарушения по чл.40 ал.1 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП нито е било насочено към, нито е било от естество да доведе до избягването на подобни последици, включително, свързани с личността на покойната съпруга на жалбоподателя.

4

Ето защо Съдът намира, че принципно, са били налице условията административнонаказващият орган да наложи административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата - за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП, както и на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. От друга страна обаче, В. П. е неосъждан, а от справката му за нарушител от региона е видно, че макар да са му налагани административни наказания през годините, не би могло да се направи извод, че същият се отличава с повишена степен на лична обществена опасност.

Напротив, касае се за деец с дългогодишна практика на водач /считано от 1976г./, в силно напреднала възраст /73 навършени години към 04.08.2022г./, който в процесната ситуация е транспортирал тежко болната си съпруга във връзка с извършване на медицински манипулации. От така изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, с особено значение се ползва именно последното, тъй като извън всяко съмнение, е въздействало изключително силно върху душевния мир на жалбоподателя и също така несъмнено, силно е ограничавало възможностите му да реагира по найадекватния начин. Не на последно място, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, касае се за причинени при ПТП, минимални имуществени вреди /охлузена задна броня за управляваното от жалбоподателя МПС и деформирана задна броня за л.а. „***“/, т.е. в резултат на извършените от страна на П. нарушения по ЗДвП, отрицателните изменения в обективната действителност, се явяват действително незначителни. Ето защо, при съвкупното отчитане на така изтъкнатите обстоятелства Съдът намира, че административните нарушения по чл.40 ал.1 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП са доказани по несъмнен начин, но обществената им опасност, е по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушение от съответния вид. Поради това налага се извод, че всяко от тях, представлява „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Не на последно място, както е известно, съвременното право възприема принципа на хуманизма. Съдът счита, че да се приеме друг подход при решаване на настоящото дело по същество, в контекста на изложените по-горе обстоятелства, свързани с личността на дееца, на практика би било в разрез с така изтъкнатия основен правен принцип.