Решение № 1344 от 29.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Пловдив, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330201961 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н. Т. срещу Наказателно постановление № 22-ЗЗД-01 от 18.10.2022 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.

5б, ал. 3 от ЗЗД.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след изтичането на тримесечен срок от издаването на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Поддържа да не е трябвало да се съставя АУАН поради наличие на хипотезата по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а процедирайки по обратния начин да е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като двете процедури по чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН да са приложими в условията на алтернативност, а не заедно. Взема становище с издаването на наказателното постановление жалбоподателката да е повторно наказана за деяние, за което има постановен окончателен акт, разрешаващ въпроса за отговорността й, като се позовава на чл. 4, § 1 от Протокол 7 към ЕКПЧ и на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Твърди още липса на формирано съзнание за това, че продадената алкохолна напитка ще се консумира от закупилите я деца, както 1 и въвеждане в заблуждение от купувачите, че стоката е предназначена за техните родители. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. В.

М., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в писмено становище на лист 4 от делото поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и вината й счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. Й. С., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 26.02.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 10.03.2023 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателката Г. Й. С. работила като *** в *** „Б.“ за ***, находящ се в ***, стопанисван от ***, ЕИК: *** въз основа на сключен трудов договор от дата 20.07.2012 г.

На 27.04.2020 г. жалбоподателката С. била на работа в *** за времето от 07:30 ч. до 16:00 ч. Около 15:50 часа свидетелката Д. М., ЕГН: ********** и приятелката й В. Н. И., ЕГН: **********, които към този момент нямали навършени 18 години и били ученички в 7-ми клас, влезли заедно в ***.

Насочили се към хладилните витрини с безалкохолни напитки, откъдето взели натурален сок и енергийна напитка „Хел“. След това двете момичета застанали пред касата, където свид. Д. М. попитала жалбоподателката С. дали има малка бутилка с мента от 200 мл, но в обекта била налична само мента „Пещера“ с вместимост от 700 мл. Жалбоподателката взела една бутилка мента от 700 мл от рафта в *** и я подала на свид. Д. М., която заплатила цената на напитката.

След покупката на алкохолната напитка двете момичета напуснали *** и 2 се отправили към находящото се в близост междублоково пространство, където седнали на бордюра. Там свид. Д. М. отворила бутилката с мента и предложила на приятелката си В. И. да отпие. Последната само помирисала течността, но не пожелала да я опита. Свидетелката Д. М. започнала да пие от бутилката на големи глътки, изпила и енергийната напитка. За кратко време тя изпила съдържанието на бутилката с мента, след което двете момичета тръгнали да се прибират. Когато стигнали в близост до жилищния блок, където живеела свид. Д. М., бабата на В. Н. И. я потърсила по телефона й я повикала да се прибира, при което последната си тръгнала и свид. Д. М. останала сама. Тя започнала да се олюлява и залита, след което паднала на земята в тревата и започнала да повръща зелена на цвят течност. Свидетели на случилото се сигнализирали на ЕЕН: 112, като по подадения сигнал на място бил изпратен медицински екип. Свидетелката Д. М. била откарана в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, където била хоспитализирана за няколко дни.

С постановление от 19.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за случая било образувано досъдебно производство. В хода на същото не бил привлечен обвиняем.

С постановление от 31.05.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив така образуваното досъдебно производство № 465/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив било прекратено. Със същия прокурорски акт било постановено препис от материалите да се изпратят по компетентност на началника на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.

На 29.09.2022 г. свид. Г. Е. Д. – ***, съставил Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 409460 срещу жалбоподателката С. в нейно присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

На 18.10.2022 г. въз основа на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и на останалите събрани доказателства било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените и веществените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д. М., А. Й. М. и Г. Е. Д..

Сред тях очевидец на деянието е единствено свид. Д. М.. От нейните показания се установява видът на закупената стока от процесния *** – 1 брой бутилка „Мента“, както и че при осъществяване на покупката свидетелката е била заедно с В. Н. И., с която са били на еднаква възраст, но без да са придружени от пълнолетно лице. От показанията на тази свидетелка се черпи 3 доказателствена информация и досежно съдържанието на разговора между двете малолетни момичета и продавача в ***, като свид. Д. М. изяснява, че не им е задаван въпрос за кого е предназначена алкохолната напитка и това обстоятелство не е обсъждано с продавача при осъществяване на покупката.

Накрая показанията на свидетелката са относими и относно времето на извършване на деянието. По делото като свидетел е разпитана и *** на свид.

Д. М. – А. Й. М.. Нейните показания са значими за делото в две насоки. На първо място свид. А. М. е очевидец на обстоятелствата относно здравословното състояние на *** си след деянието и протеклия оздравителен процес. В тази им част показанията допринасят за разкриване на обществената опасност на конкретното деяние, а не толкова за обстоятелствата от състава на самото нарушение, което е формално и не изисква вредоносен резултат. На следващо място в частта им, в която пресъздава възприятията си за случилото се при самото деяние, показанията на свид. А. М. са производни. Това не ги лишава от качеството им на допустим източник на доказателствена информация в процеса, доколкото значението им е преди всички за проверка на събраните първични доказателства чрез разпита на свидетеля очевидец. Съдът взе предвид и възможната предубеденост в показанията на свид. А. Й. М., доколкото детето й е пострадало от деянието, за което се отнася разпитът й. В случая обаче не се доказва това да е повлияло на свидетелката по такъв начин, че тя да пресъздава недостоверно или да изопачава обстоятелствата, за които са й поставени въпроси. В тази връзка по делото са събрани множество писмени доказателства, а и веществено такова, които служат за проверка на показанията както на свид. Д. М., така и на нейната *** – А. Й. М..

Показанията на свид. Д., в чиято непредубеденост и обективност не възниква съмнение, също позволяват проверката на твърденията на двете горепосочени свидетелки. При така събраните доказателства съдът намира, че достоверността на показанията и на тримата разпитани по делото свидетели е доказана, поради което те се ползват с доверие от съда. Показанията на свид.

Д. са значими относно авторството на деянието, възрастта на двете клиентки към датата на деянието и местонахождението на търговския обект.

От трудов договор от 20.07.2012 г., сключен между *** като работодател и Г. Й. С. като работник (лист 19 от досъдебното производство), се установява, че жалбоподателката С. е наета на длъжност *** с код по НКПД:

***, с място на работа - *** „Б.“.

От протокол за оглед на веществени доказателства от 02.11.2020 г. (лист 45 от досъдебното производство) се изяснява, че на видео записите от охранителните камери в процесния търговски обект е фиксирано, че продавачката предава на две момичета бутилка със зелена течност, която те вземат и напускат обекта, след като преди това са предали на продавача пари под формата на банкноти и монети.

От удостоверение за раждане на свид. Д. М. (лист 104 от досъдебното производство) се установява, че същата е родена на дата *** г.

4

От лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 030065 от 27.04.2020 г. за свид. Д. М. (лист 72 от досъдебното производство) се изяснява, че същата е намерена в затревена площ, в безсъзнателно състояние, повръщала многократно оцветена в зелено материя.

От епикриза на свид. Д. М. по И.З. № 23266/2020 г. при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД (лист 67 от досъдебното производство) се установява, че етиологията на коматозното състояние е остро алкохолно опиянение, проведена е медикаментозна терапия и стомашна промивка.

От Заповед с рег. № З-9715/30.11.2010 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, раздел I, т. 2 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за неговата отмяна. НП е издадено от материално и териториално компетентен орган и отговаря на задължителните изисквания към съдържанието си съгласно чл. 57 от ЗАНН.

Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В тази връзка в жалбата се твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Възражението се обосновава с твърдение за съставяне на АУАН близо 4 месеца след издаването на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. На следващо място се поддържа, че със самия факт на съставянето на АУАН в хипотезата на издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление, производството да е съществено опорочено поради смесване на две алтернативно предвидени процедури за образуване на административнонаказателния процес. Така направените възражения са неоснователни. Фактите, макар и коректно пресъздадени в тази част от жалбата, не обосновават претендираните от жалбоподателката правни последици.