Определение № 465 от 09.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Благоевград, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Я. като разгледа докладваното от Георги Я. Въззивно частно гражданско дело № 20231200500459 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от И. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. К. Я., срещу Определение №204/16.03.23г. по гр.д.

№11230/22г., по описа на РС – Сандански.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и противоречи на наложената съдебна практика. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е квалифицирал иска по чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК, вместо по чл.124, ал.1 ГПК. С жалбата изразяват становище, че им са нарушени правата, тъй като не им е дадено право на отговор на ОИМ, защото същия не им е изпращан и не е насрочено открито съдебно заседание по делото, в което да вземат отношение по възраженията на другата страна.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, установи:

Производството пред РС - Сандански е образувано, въз основа на иск, който е предявен от И. И. Б. от гр. Сандански, против кмета на Община Сандански.

Ищецът сочи, че е наемател на две жилища, общинска собственост, намиращи се в гр. Сандански. През 2014 год. e подал заявление за закупуване на двете жилища по реда на Наредба за условията и реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища в Община Сандански, действаща към 2014 година. Искането му е било разгледано на заседание на Общинския съвет и въз основа на две негови решения: решение № 252 от 30.07.2014 год. и 1 решение № 253 от 30.07.2014 год. , кметът на общината е издал две заповеди, с които е наредил имотите да му бъдат продадени за сумата от общо 18 041,00 лева. Посочва, че на 02.09.022 год. е превел по сметка на общината определените в заповедите на кмета суми. Сочи, че след заплащането получил писмо от община Сандански с изх. № 9400-2933 от 28.10.2022 год., с което е бил уведомен, че паричните преводи са без правно основание и ще му бъдат възстановени. Ищецът твърди, че този извод на Община Сандански е неправилен, тъй като правното основание за превеждане на сумата е влезли в сила заповеди на кмета, а именно Заповед № ОБС – 87/ 03.11.2014 год. и Заповед № ОБС – 85/ 03.11.2014 год. Иска от съда да постанови решение, с което за признае за установено, че извършените преводи са с годно правно основание, а именно въз основа на неотменени и все още действащи Заповед № ОБС – 87/ 03.11.2014 год. и Заповед № ОБС – 85/ 03.11.2014 год. на кмета на общината . Преписи от исковата молба и от доказателствата към нея са били връчени на ответника в дадения срок той подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. След оставяне на исковата молба без движение с поправена съгласно указанията на съда молба, подадена на 13.03.2023 година ищецът поправя искането си до съда и иска съда да постанови решение, с което за признае за установено, че Заповед № ОБС – 87/ 03.11.2014 год. и Заповед № ОБС – 85/ 03.11.2014 год. на кмета на общината са действали към момента на извършените преводи и те са били на годно правно основание.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 4, пр. 2 от ГПК - ищецът иска от съда да установи факта, че издадените заповеди на кмета, с които е наредено изкупуването от него на наетото общинско жилище на определена цена са валидни. Районният съд е приел, че установяването на този факт по исков ред не е предвидено в закона, нито в Закона за общинската собственост, нито в Наредбата за условията и реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища установяването по исков ред на заплащането на определена със заповед на кмета продажна цена на общинско жилище, доколкото не е предвидено изрично в законова разпоредба е процесуално недопустимо. Поради недопустимост на иска е прекратил производството по делото.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция.

2

Отнесени към иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на право на ползване към минал момент, тези принципни положения изискват наличието на спор между равнопоставени гражданско-правни субекти, претендиращи права върху процесния имот. Настоящият случай обаче не е такъв. Заявеното от ищеца искане за установяване на право на ползване цели създаване на правна възможност за трансформиране на това право на ползване в право на собственост. В исковата молба се твърди, че общината е била сезирана с такова искане, което обаче е по административен ред.

Следователно не е налице гражданско-правен спор /респ. спор за материално право/ между ищеца и общината. По тази причина надлежният ред за защита не представлява предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В тази връзка доводите за правната квалификация на иска са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК регламентира възможност за установяване на факти с правно значение, само когато това изрично е предвидено в закон и само при абсолютната липса на друг ред за защита на страната. Следователно, предпоставките за допустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК са две: 1 законът да допуска установяването на факт с правно значение по съдебен ред; 2 наличието на правен интерес от това. Правен интерес е налице, когато ищецът черпи права от съществуването на факта с правно значение, чието установяване по съдебен ред желае.

Правният интерес, като предпоставка за допустимостта на иска следва да е ясно обоснован, като с успешното провеждане на производството по така предявения установителен иск, страната би могла да получи реално и ефективно осъществяване на свои субективни права.

Въззивният съд приема, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, с предявената искова претенция ищецът цели установяване на факти с правно значение /в частност, че не е налице неизпълнение/, които факти, обаче, не са изрично посочени в закона.

Установяването на този факт по исков ред обаче не е предвидено в закона.

Нито в Закона за общинската собственост, нито в Наредбата за условията и реда за настаняване под наем и продажба на общински жилища (публикувана на сайта на Община Сандански), въз основа на които са били издадени посочените две заповеди на кмета, е предвиден такъв ред, по който да се предяви установителен иск.

3

По отношение на заявеното в жалбата, че на ищеца са нарушени правата, тъй като не им е дадено право на отговор на ОИМ, защото същия не им е връчен, следва да се отбележи, че съдът няма задължение да връчва ОИМ, преди да е постановил определение за насрочване на делото. Доколкото в случая е решил да прекрати делото.

По изложенините съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Но основание чл.274, ал.3 ГПК настоящият съдебен акт ще подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок считано от връчване на страните.

Водим от горното, БОС:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №204/16.03.23г. по гр.д. №11230/22г., по описа на РС – Сандански.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок считано от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4