Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 182 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно наказателно дело 290/2025
Вид
Определение № 182
Подписан
14.04.2025
В сила
14.04.2025
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Александър Любенов Александров, Илиана Георгиева Димитрова Васева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Илиана Г. Димитрова Васева

Александър Люб. Александров като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600290 по описа за 2025 година Производството е по чл. 345, ал. 1 от НПК.

С определение № 11 от 10.02.2025 г., постановено по НОХД № 144/22г. на РС – Панагюрище е осъдена подсъдимата Г. В. Д. от П. да заплати в полза на държавата сумата от 380 лева за оказана й правна помощ по ВЧНД № 410/23 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението се обжалва от подс. Д. с оплакване за незаконосъобразност и искане за неговата отмяна.

Поддържа се, че няма процесуален ред по който РС Панагюрище да се произнесе по присъждането на тези разноски. Компетентен бил Пазарджишкият окръжен съд, който допуснал оказването на правна помощ. Освен това, съдията докладчик, постановил обжалваното определение си бил направил отвод от разглеждане на делото.

Иска се отмяна на атакуваното определение.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от лице, имащо право да обжалва определението.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Фактите, релевантни за произнасяне по жалбата, са следните:

НЧХД № 144/22г. на Панагюрския РС приключило с присъда, която по реда на въззивния съдебен контрол била отменена от ПзОС с Решение по ВНЧХД № 410/23г. Делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Във въззивното производство бил назначен служебен защитник на подсъдимата Д., поради неявяването й и разглеждане на делото в нейно отсъствие.

След връщането му в РС Панагюрище, НЧХД № 144/22г. било образувано като НЧХД № 109/23г. Последното, наред с още няколко НЧХД, било обединено за общо разглеждане.

Производството продължило по НЧХД № 23/2023 г.

За докладчик бил определен съдия Емилиян Венчев.

С разпореждане № 29 от 09.02.2024г., постановено по НЧХД № 23/2023 г., съдия Венчев се отвел от разглеждането на делото.

1

В РС Панагюрище постъпило писмо от Националното бюро за правна помощ, заведено в съда под вх. № 3778 от 19.09.2023г. Писмото било адресирано конкретно до РС Панагюрище, по НЧХД № 144/22г. Искало се присъждане в полза на Бюрото на разноските, направени за оказване на правна помощ. Към писмото било приложено решение № ПЗ – 249 – 18616/2023 г. от 31.07.2023 г., с което било определено възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ на Г. В. Д. по ВНЧХД № 410/23 г. на ОС Пазарджик.

С определение № 11 от 10.02.2025 г., постановено по НЧХД № 144/22 г. на РС Панагюрище, от съдия Емилиян Венчев, била осъдена подсъдимата Г. В. Д. да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 380 лева за предоставената правна помощ по ВНЧХД № 410/23 г. на ОС Пазарджик.

По основателността на жалбата.

Съдът намери за основателни оплакванията, че обжалваното определение е постановено по дело, което вече не е водено като самостоятелно производство и то от незаконен състав.

Както беше посочено, след връщането му от въззивен контрол за ново разглеждане от друг състав, НЧХД № 144/22 г. на РС Панагюрище било образувано като НЧХД № 109/23г. и обединено за общо разглеждане по НЧХД № 23/2023 г., наред с други наказателни дела от частен характер.

При това положение, постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ е следвало да бъде разгледано в рамките на обединеното производство, водено по НЧХД № 23/2023 г., а не по вече несъществуващото самостоятелно производство, водено по НЧХД № 144/22 г.

Освен горното, съдия Емилиян Венчев, поради самоотвод, вече не е разполагал с процесуалната възможност да постановява актове по НЧХД № 23/2023 г., към което било обединено за разглеждане цитираното по-горе НЧХД № 144/22 г.

Посочените нарушения са процесуални основания за незаконосъобразност и отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС Панагюрище за произнасяне по искането на НБПП за присъждане на разноски по оказана правна помощ на Г. В. Д. по ВНЧХД № 410/23 г. на ОС Пазарджик.

Новото произнасяне следва да се извърши по НЧХД № 23/2023 г. На РС Панагюрище от съответния съдебен състав.

В настоящето въззивно производство не следва да се разглежда по същество въпросът дали Г. Д. дължи заплащане на разноските за оказаната й правна помощ пред въззивната инстанция, доколкото обжалваното определение, с което по този въпрос се е произнесъл първоинстанционният съд, е процесуално незаконосъобразен и следва да бъде отменен и върнат на това основание.

Въпреки основателността си по същество, жалбата съдържа и неоснователни възражения.

Не намират опора в закона доводите, че нямало процедура, по която районният съд да се произнесе по разноските. Редът е регламентиран в разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Неправилно се поддържа и че компетентен да стори това е въззивният съд, назначил служебен защитник. Компетентентността е на първоинстанционния съд, постановил присъдата. В случая РС Панагюрище.Това не е изрично предвидено в закон, но се извлича чрез тълкуване на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. По въпроса има изобилна съдебна практика, която е еднопосочна. В този смисъл са Определение № 114 от 4.11.2015 г. на ВКС по ч. н. д.

№ 1402/2015 г., III н. о.; Определение № 154 от 22.12.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 1573/2015 г., II н. о.] Определение от 16.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 486/2021 г., II н. о.

Разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НПК регламентира въпросите, по които съдът се произнася с присъда. Един от тези въпроси е този за разноските по делото.

2

От своя страна, правилото на чл. 306, ал. 1 от НПК, дава възможност първоинстанционният съд да се произнесе с определение по някои въпроси, ако е пропуснал да стори това с присъдата. Един от тези въпроси отново е този за разноските по делото.

Следователно компетентен да реши въпроса за разноските по делото, включително тези за оказана правна помощ по реда на специалния за това закон, е съдът, постановил присъда.

Въззивният съд би бил компетентен да присъди разноските за оказаната правна помощ по ВНЧХД № 410/23 г. на ОС Пазарджик, само ако това дело беше завършило с постановяване на нова присъда.

Казаното не изключва принципната възможност въззивната инстанция да присъди направените пред същата разноски. Ако, обаче, въззивният съд не се произнесе по разноските, било поради пропуск, било поради това, че размерът им не е бил известен /в случая НБПП определя възнаграждениято за правната помощ едва след като бъде уведомено за оказването й/, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, постановил присъдата.

Воден от горното си разбиране, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на РС Панагюрище за произнасяне по искането на НБПП за присъждане на разноски по оказана правна помощ на Г. В. Д. по ВНЧХД № 410/23 г. на ОС Пазарджик.

В конкретния казус не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НПК. Същата предвижда въззивната инстанция да реши по същество въпросите по частната жалба, когато отмени атакуваното определение. Това безспорно е така, когато има процесуално валиден първоинстанционен акт. В случая определението на Панагюрския районен съд страда от съществени процесуални пороци. Нормата на чл. 345, ал. 2 от НПК не регламентира как трябва да постъпи въззивният съд в тази хипотеза. По силата на препращащата норма на чл. 345, ал. 3 от НПК, приложение следва да намерят общите правила на въззивното производство по глава двадесет и първа на НПК. Приложимите разпоредби са тези на чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Обжалваното определение е постановено от незаконен състав, поради което нарушението не може да се отстрани от въззивната инстанция. Същото, обаче, е отстранимо при ново разглеждане на делото от законен състав на първоинстанционния съд.

Възприемането на противното разбиране и решаване на въпросите по жалбата по същество в настоящето въззивно производство би лишило страните от правото на валидно произнасяне по разноските от две съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 1, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 335, ал. 2 и чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11 от 10.02.2025 г., постановено по НОХД № 144/22г. на РС – Панагюрище.

ВРЪЩА делото на Панагюрския районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4