Решение № 220 от 03.12.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Разград, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20243300100182 по описа за 2024 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 1 СК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал.2 ЗЗД.

По изложените в искова молба обстоятелства Д. С. Г., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. Разград, ***, чрез адв. В. В. П. от ШАК, е предявила срещу В. Р. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Разград, общ. Разград, ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 32, ал. 1 СК и чл. 84, ал.2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:

1. 30 119,32 лв. /тридесет хиляди сто и деветнадесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща една втора от платената от ищцата обща сума за погасяване на общия кредит за нуждите на семейството съгласно Договор за кредит „Експресо“ № 321005467370 от 07.02.2019г. с Банка ДСК АД, в общ размер на 60 239,64лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 10.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 32, ал. 1 СК във вр. чл.

86, ал.1 ЗЗД,

2.

1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, като частичен иск от обща сума в размер на 10 000 лв., представляваща законна лихва върху всяка от вноските, платени от ищцата суми по кредит „Експресо“ № 321005467370 от 07.02.2019г., Банка ДСК АД, считано от датата на всяка от направените от ищцата вноски до датата на исковата молба, на осн. чл. 84, ал.2 ЗЗД.

Наведен е довод, че ищеца и ответницата са били в граждански брак 1 когато сключили Договор за кредит „Експресо“ № 321005467370 от 07.02.2019г. с „Експресбанк“ АД /настояща Банка ДСК АД/, като ищцата е била кредитополучател, а ответника съдлъжник, в размер на 50 000 лв., отпуснати при номинален лихвен процент от 5,3300 %, като срокът за погасяване е 84 месеца.

Договорът за кредит е сключен по време на гражданския брак между страните, решението за теглене на банков кредит е взето съвместно от страните като съпрузи като за целта страните подали надлежно искане пред банката-кредитор. Впоследствие гражданският брак между страните е прекратен на 18.10.2019г. с окончателното Решение № 465 от 18.10.2019г. по ГД № 1761/2019г. по описа на PC Разград, като прекратяването на брака е по взаимно съгласие по чл. 50 СК.

От самото начало на погасяването на кредита, само ищцата е правила месечните вноски по него с лични средства, всяка в размер на 729,23лв., в т.ч.: главница, лихва и застраховка на кредита с падеж на вноските на 15-то число ежемесечно, начиная от 15.03.2019г., като последната вноска съгласно погасителния план е планирана за 25.02.2026г. Тъй като имала възможност и нямало наказателни лихви за предсрочно погасяване на кредита, ищцата го изплатила предсрочно изцяло. Общият размер на платената от ищцата сума по кредита е 60 239,64лв., в т.ч.: изплатена главница в размер на 50 000лв., изплатена лихва - в размер на 9 172,43лв., изплатена застраховка - в размер на 1 066,91лв. Предсрочното погасяване на дължимите по кредита месечни вноски дори е намалило размера на задължението на страните към кредитната институция, което съгласно първоначалния погасителен план е в размер на общо 61 255,32лв. /84 вноски по 729,23лв./.

Тъй като кредитът страните искали заедно, ищцата в качеството си на кредитополучател, а В. Р. /тогава съпруг на ищцата/ в качеството си на съдлъжник, получили са го заедно и са разходвали заедно средствата, докато са били обвързани с граждански брак, ищцата счита, че задължението им за погасяване на кредита е солидарно.

Ответникът не е внесъл нито една вноска по кредита, нито е давал суми, които да са предназначени за покриване на вноски по кредита.

Погасяването на кредита се осъществявало от разплащателна сметка с IBAN *** титуляр Д. С. Г., което е видно от Удостоверение за кредитни задължения на Банка ДСК изх. № 14-ИСК-01398/1/01.02.2024г. от което е видно също така и че към 31.01.2024г. кредитът е изцяло погасен.

Тъй като страните съдлъжници по кредита, а само ищцата го изплащала с лични средства, счита че бившият й съпруг й дължи половината от внесените от ищцата суми, като за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск съобразно нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, доколкото задължението е било солидарно, а същото е погасено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адвокат Д.

В. Й. от АК – Разград, е депозирал отговор на исковата молба, в който e 2 изложено становище за недопустимост, а при условие на евентуалност - за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че с вносни бележки от 15.11.2019г.; 25.11.2019г.; 16.12.2019г. и от 16.01.2020г. е направил плащания в общ размер на 2 419 лв. по кредита, като е видно, че същите са направени след развода.

Сочи, че действително със съдебно решение № 465 от 18.10.2019г., постановено по бр.дело № 1761/2019г. по описа на Районен съд Разград е прекратен брака между страните по взаимно съгласие, като е постигнато споразумение между страните по чл. 51 СК, одобрено от съда. Съгласно същото, родителските права по отношение на родените от брака три деца са предоставени на бащата, а майката се задължава да им заплаща, чрез ответника, месечна издръжка в размер на 140 лв. за всяко едно дете отделно, считано от датата на влизане в сила на решението - 18.10.2019г. През целият този период след прекратяване на брака и до настоящия момент ищцата не е заплащала никакви пари за издръжка на децата. Със съдебно решение № 818 от 20.12.2022г., постановено по гр.дело № 881/2022г. по описа на Районен съд Разград е отхвърлен предявеният иск от ищцата за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на трите им деца, като децата отново остават при бащата. В мотивите на самото решение изрично е записано и доказано, че ищцата не заплаща издръжка на децата, като това е била неформалната уговорка между ответника С. и ищцата Г. след техния развод. В постигнатото споразумение между страните, одобрено от съда със съдебно решение № 465 от 18.10.2019г. , постановено по бр.дело № 1761/2019г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила на 18.10.2019г. страните заявяват, че нямат никакви имуществени претенции един към друг, като в този смисъл са уредили доброволно своите имуществени отношения и занапред нямат каквито и да било имуществени претенции. Спогодбата е влязла в сила и е породила законни последици.

На осн. чл. 103 ЗЗД, прави евентуално възражение за прихващане на дължимите суми, представляващи месечна издръжка на трите деца поотделно, която ищцата е задължена да им заплаща, чрез бащата /ответник в това производство/ считано от дата 18.10.2019г. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. В. В. П. от ШАК. Поддържат исковите претенции. Представят и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК. Сочи, че по реда на чл. 176 ГПК ищцата е призна, че за 3 броя от вносните бележки приложени към отговора на исковата молба, преведените от ответника суми по нейната банкова сметка са били действително предназначени за погасяване на общия на страните кредит, а именно: сума в размер на 737 лв., преведена на 15.11.2019г., сума в размер на 735 лв., преведена на 16.12.2019г. и сума в размер на 730 лв., преведена на 16.01.2020г. като ищцата не признава сумата от 210 лв., преведена на 25.11.2019г. да е била за вноска по кредита. Ето защо, предвид признанието на неблагоприятни за ищцата факти и предвид обстоятелството, че трите превода, за които ищцата е 3 признала, че са били направени от ответника за погасяване на задължения по кредита, следва да бъде взето предвид от съда като от установената от вещото лице сума в размер на 30 186,62лв. се приспадне сумата от 2 202лв., колкото е сборът от трите направени от ответника вноски по сметка на ищцата, или иска следва да се уважи до сумата от 27 984,62лв. Поддържа иска си за мораторна лихва. Относно направеното от ответната страна евентуалното възражението за прихващане, намира че не е доказано наличието на валидно и изискуемо задължение на ищцата спрямо ответника. На следващо место, счита възражението за недопустимо на основание чл. 148 СК, съгласно който: „Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка“.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ответникът се явява лично и с пълномощника си адвокат Д. В. Й. от АК – Разград. Поддържат отговора на исковата молба и излагат подробни съображения.

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съгл. чл. 235, ал. 2 ГПК, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.12.2015г. в гр. Разград страните са сключили граждански брак с Акт за сключен граждански брак № 0325 от 27.12.2015г. съставен в гр. Разград /л.6 от бр.д. № 1761/2019г. на РРС/.

На 07.02.2019г. е сключен Договор за кредит „Експресо“ № 321005467370 от 07.02.2019г. с „Експресбанк“ АД /настояща Банка ДСК АД/, като ищцата е била кредитополучател, а ответникът е бил съдлъжник, в размер на 50 000 лв., отпуснати при номинален лихвен процент от 5,3300 %, като срокът за погасяване е 84 месеца /л.10-19/.

На 18.10.2019г. гражданският брак между страните е прекратен с окончателното Решение № 465 от 18.10.2019г. по ГД № 1761/2019г. по описа на PC Разград, като прекратяването на брака е по взаимно съгласие по чл. 50 СК /л. 20-22 от бр.д. № 1761/2019г. на РРС/. С това решение съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение съгласно което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака три деца се предоставя на бащата при когото е определено и местоживеенето на децата, а на майката е определен РЛО, както и същата ще заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на по 140 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението. С споразумението е посочено, че съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг; след прекратяването на брака нямат никакви имуществени претенции едни към друг; доброволно са уредили отношенията си по повод придобитите по време на брака вещи /движимо и недвижимо имущество и занапред няма да имат имуществени претенции по отношение на тях.

Видно от неоспореното Удостоверение за кредитни задължения издадено от Банка ДСК АД, е че горепосочения кредит се е погасявал от 4 разплащателна сметка с титуляр ищцата, като по кредита са изплатени следните суми /л.9/:

50 000 лв. – изплатена главница,

9 172.43 лв. – изплатена лихва,

1 066.91 лв. – изплатена застраховка.

Към 31.01.2024г. кредитът е изцяло погасен /т.е. погасен е предсрочно/.

Ответникът не оспорва, че погашенията по горепосочения договор за банков са извършвани само от ищцата с нейни лични средства, а не с общи средства на двамата съпрузи, с изключение на четирите превода, които той е направил по банковата сметка на ищцата след прекратяването на брака, с цел сумите да се използват от ищцата за погасяване на кредита, а именно: сума в размер на 737 лв., преведена на 15.11.2019г., сума в размер на 735 лв., преведена на 16.12.2019г. и сума в размер на 730 лв., преведена на 16.01.2020г. и сумата от 210 лв., преведена на 25.11.2019г. /л. 41-44/. Безспорно е че всички тези преводи са след прекратяването на брака между страните от дата 18.10.2019г.

По реда на чл. 176 ГПК ищцата признава твърденията на ответника за три от тези суми /сумата в размер на 737лв., преведена на 15.11.2019г., сумата в размер на 735 лв., преведена на 16.12.2019г. и сума в размер на 730 лв. преведена на 16.01.2020г. – общо 2 202 лв./, но не признава сумата от 210лв., като за последната твърди, че ответникът й я превел, но на основание различно от погасяването на процесния кредит.

Ето защо, предвид признанието на неблагоприятни за ищцата факти и предвид обстоятелството, че трите превода в общ размер на 2 202 лв., за които ищцата е признала, че са били направени от ответника за погасяване на задължения по кредита, съдът приема, че ответникът е погасил със свои лични средства, горепосочената сума в размер на 2 202 лв. Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че сумата от 200 лв. преведена от него по банковата сметка на ищцата, с основание „захр. на сметка“, е била преведена с цел погасяване на процесния кредит.