Решение № 168 от 09.04.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пещера, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101625 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от С. Е. А. с ЕГН-********** от с.**,Пазарджишка област ,ул.“***“ № 6 , чрез процесуалния си представител адв.Ш. срещу ответника „Кредирект“ ЕООД с ЕИК207024290 със седалище и адрес на управление:гр.София,район Младост,бул.“Цариградско шосе“ № 115Е,ет.5,в която твърди,че на 21.06.2023година между ищеца по настоящото дело и „Кредирект“ ЕООД е бил сключен по електронен път Договор за потребителски кредит № 881682 от 21.06.2023 година, по силата на който ответникът предоставял на ищцата в заем сумата от 4000 лева или 2045,16 евро ,срещу което ищцата се задължила да я върне на вноски както следва:четири вноски по 146.67 лева или 74.99 евро и четиринадесет вноски по 370.39 лева или 189.38 евро, при фиксиран лихвен процент от 44% и посочен в договора ГПР от 53,75%.Общата сума за плащане е в размер на 5772.14 лева или 2951.25 евро. Съгласно чл.6,ал.1 и ал.2 от договора в срок до два дни от сключване на договора потребителят е задължен да предостави на кредитора обезпечение представляващо:1./безусловна банкова 1 гаранция ;2./поръчителство на едно или две физически лица,като същите следва да отговарят кумулативно на условията по чл.6,ал.1,т.2.1;т.2.3;т.2.4;т.2.5 и т.2.6 от договора.В случай ,че такова не бъде осигурено е предвидено в чл.18,ал.1 от договора задължение за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 7887.86 лева или 4033 евро ,като издължаването на същата е разсрочено и е част от погасителната вноска по кредита, съгласно условията на договора и погасителния план.Твърди се още ,че в чл.3 от договора е определен общ размер на възнаградителната лихва от 1772.14 лева или 906.08 евро като по този начин общата сума за плащане от потребителя възлизала на сумата от 13660 лева или 6984,25 евро .Твърди се още ,че на 08.08.2023 година чистата стойност по кредита в размер на 4000 лева или 2045.16 евро е възстановена-платена с платежно нареждане от Е. М. А, който е син на потребителката и е действал от нейно име пред кредитора. С плащането кредитополучателят поискал прекратяване на договора поради нищожност на договора в цялост и в отделни негови клаузи,което искане не било уважено от кредитора.Сочи още ,че при сключване на договора за предоставяне на паричен заем ищцата като физическо лице е имала качеството на потребител,като договорът за предоставяне на паричен заем е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като противоречал на законоустановени императивни правила.Счита ,че клаузите на чл.18 във вр. с чл.6,ал.1 и ал.2 от договора по своето същество представляват скрито възнаграждение на кредитора ,което последния е прикрил обозначавайки го като неустойка,с което са нарушени и изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК .В договора

ГПР е посочен на стойност от 53,75% ,но неустойката не била включена при изчисляване на ГПР ,с което е нарушено императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК като потребителят е бил поставен в положение да не знае в какъв размер е оскъпяването по кредита.Твърди още ,че посоченият ГПР в договора не е реално прилагания в отношенията между страните и е налице

„заблуждаваща търговска практика“. След като договорът за потребителски кредит се обяви за недействителен то потребителят следва да върне само чистата стойност като не дължи лихви или други разходи.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 881682 от 21.06.2023 година сключен между страните в настоящото производство като противоречащ на 2 императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите ,а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузите : чл.3,ал.2 и ал.3 от договора; клаузата на чл.5,т.4 от договора;клаузата на чл.6,ал.1 и ал.2 от договора и клаузата на чл.18 от договора.В подкрепа на твърденията и исканията си сочи доказателства.Претендира и присъждане на сторените по делото разноски

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва предявения иск с твърдения за неоснователност на същия.Сочи ,че не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на ЗПК,като излага подробни съображения.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърлят предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за потребителски кредит № 915183 от 21.08.2023 година,ведно с погасителен план и копие на платежно нареждане се установява ,че на дата 21.06.2023 година между „Кредирект“ЕООД гр.София,в качеството му на кредитор и С.

Е. А. от с.**,Пазарджишка област в качеството й на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №881682 ,по силата на който кредиторът предоставя в заем на кредитополучателя сумата от 4000 лева, за срок от 18 месеца .Страните са уговорили връщане на заетата сума на вноски като размерът на първите четири вноски е 146.67 лева и оставащи четиринадесет вноски всяка в размер от 370.39 лева .Видно от клаузите на договора ГПР е в размер на 53.75% ,а фиксираният годишен лихвен процент по заема е от 44%, като общо дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 5772.14 лева.В чл.6 от договора изрично е посочено ,че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:1./безусловна банкова гаранция или 2./поръчителство на едно или две физически лица ,които отговарят кумулативно на следните условия:при един поръчител осигурителният му доход да е в размер на не по-малък от 3пъти размера на 3 минималната работна заплата ,а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер не по-малко от 2 пъти минималната работна заплата.Освен това същите не следва да са поръчители по други договори за кредит ;да не са и кредитополучатели по договор за кредит сключен с кредитора ,по който е налице неизпълнение на задължението;да нямат кредити към банки или финансови институции с квалификация различна от „Редовен“;да предоставят служебна бележка от работодател или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход,като страните се споразумяват ,че кредитополучателят ще предостави обезпечение в срок до два дни от сключване на настоящия договор.В чл.18 от договора е разписано,че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл.6 обезпечение в двудневен срок от сключване на настоящия договор или предоставеното не отговаря на условията ,посочени в настоящия договор за кредит кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 7 887.86 лева ,която не се включвала в ГПР.В погасителния план към договор за потребителски кредит №881682 са разписани начините на издължаване на задължението от кредитополучателят чрез 18 вноски,като общото задължение е в размер на 136660 лева.В договора изрично е разписано ,че заемната сума се усвоява на каса на Easypay

Видно от представеното копие на платежно нареждане на 08.08.2023 година лицето Е. М. А е платило по банкова сметка на „Кредирект“ ЕООД сумата от 4000 лева за пълно погасяване на кредита на С. А. с ЕГН**********.

От изложеното дотук съдът прима ,следното:

По делото няма спор,че процесният договор за потребителски кредит № 915183 от 21.08.2023 година попада в приложното поле на ЗПК Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността 4 на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , с оглед на което същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП, както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 11,ал.1,т.10 от закона.

Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата н а чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.

Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК ), като общата сума, дължима от потребителя, и сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК . Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя.

Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК .

В настоящият случай договорът за заем съдържа изискуемите от закона 5 реквизити като е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му; фиксиран е лихвеният процент и е посочен годишният процент на разходите по кредита .

Настоящият състав обаче счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/.Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същите не могат да превишават процентно спрямо главницата петкратния размер на законната лихва за забава(основния лихвен процент на БНБ за съответната година плюс 10 пункта). При конкретния договор за кредит процентът на разходите на годишна база е 53.75% ,а петкратния размер на законната лихва към 2023 година е 68,20% .

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , в ГПР в процесния договор не са включени допълнителни разходи,