Решение № 1652 от 03.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1652 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100502404 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу акт на съдебния изпълнител постановление за разноски от 10.11.2022 г. по изп. дело № 20228510402837 по описа на ЧСИ М.П. с peг. №851 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 107060 от 01.11.2022 г. против разноските в изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. и не е уважил възражението му по чл.78, ал.5 ГПК, както и относно размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските в изпълнителното производство и разноските за адвокатско възнаграждение, който е и предмет на проверката на въззивния съд.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Софийският градски съд, за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от „Е.М.“ ЕООД от 21.10.2022 г., с която в качеството си на частен правоприемник по договор за цесия от 14.10.2022 г. е поискал принудително събиране на вземането по изпълнителен лист, издаден на 19.08.2022 г. от СРС по гр.дело № 20211110150688 г. по описа на СРС, Второ ГО, 168 състав против длъжника „Топлофикация София“ ЕАД. С молбата са представени и пълномощно от 20.10.2022 г. и споразумение за адвокатско възнаграждение от 20.10.2022 г., съгласно което взискателят е упълномощил Адвокатско съдружие „Б.Ф.“ с БУЛСТАТ **** да го представлява в изпълнителното производство срещу възнаграждение в размер на 240 лв., платими по банков път. Представено е и преводно нареждане от 20.10.2022 г. за доказване на плащането им.

На 27.10.2022 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 61837/2022 г. В съобщението за образуване на изпълнително дело е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от общо 249 лв. в т.ч. за адвокатско възнаграждение. С постановление за разноски изх.№ 61838 от 21.10.2022 г. съдебният изпълнител е приел за събиране разноски, в т.ч. и 240 лв. за „Адвокатско възнаграждение по изпълнително дело.“

На 28.10.2022 г. длъжникът е депозирал Възражение срещу размера на разноските, с което е направено и искане да се намали размера на адвокатското възнаграждение и да се определи такъв само за образуване на изпълнителното дело до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 вр. с чл.7 от Наредба №1/2004 г. Същото е съобщено на длъжника на 15.11.2022 г., който в срок е подал сезиращата съда жалба с вх.№ 121539/24.11.2022 г.

С оглед на изложеното, Софийският градски съд прие от правна страна следното:Според чл.79, ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.

Разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя са възложени на длъжника и съобразно представените по делото доказателства за плащането им (пълномощно с договор за правна помощ и вносен документ за плащане по банков път на сумата от 240 лв.).

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

(Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Разпоредбата на чл.10, т.1, и т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ определя минималните размери на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело - 200 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страната с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.7, ал.2 от НМРАВ.

Уговореното и заплатено от страната възнаграждение от 240 лв. с ДДС не се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от 2 чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв) и не надвишава минималния нормативно определен размер на адвокатското възнаграждение дори само по чл.10, т.1 от Наредбата. Затова съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.

В частта й относно определените разноски за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26, б. "б" от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която се събира принудително чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ).

С оглед на горното жалбата е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу акт на съдебния изпълнител постановление за разноски от 10.11.2022 г. по изп. дело № 20228510402837 по описа на ЧСИ М.П. с peг. №851 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 107060 от 01.11.2022 г. против разноските в изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3