Решение № 201 от 12.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500336 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №130 от 08.05.2024г., постановено по гр.дело №201/2024г. по описа на Окръжен съд-С., е обявен, на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, за нищожен поради накърняване на добрите нрави сключеният между Н. А.ов С. и Е. А. С. от една страна като продавачи и А. Н. С. от друга страна като купувач договор за покупко- продажба на недвижими имоти от 03.01.2020 г., обективиран в н.а. № * г., рег. № * по н.д. № 3/2020 г. на нотариус Д.Н., с рег.

№ * на НК и район на действие Районен съд - С., по силата на който А.ов С. и Е. А. С. са продали на А. Н. С. следните недвижими имоти:1/ Самостоятелен обект в сграда - апартамент №*, разположен на VII (седми) етаж от жилищна сграда, находяща се в гр.С., кв.„К.“№32, вх.Б (буква «Б»), със застроена площ на апартамента от 56,66 кв.м., състоящ се от: две стаи с кухня, баня тоалетна и коридори, с граници и съседи /по предходен нотариален акт/ от север апартамент №69, от юг - апартамент №67, от изток - стълбище и от запад 1 междублоково пространство, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № *, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по приложената актуална кадастрално схема/: на същия стаж: обект №* и обект №* и под обекта: обект №* и над обекта: няма, заедно с прилежащото му мазе № 7, със застроена площ от 2,49 кв.м., с граници и съседи по предходен нотариален акт: от север коридор, от юг - абонатна, от изток - коридор и от запад -мазе №8, заедно е прилежащите 4.3995 % идеални части от общите части на многофамилната жилищна сграда с идентификатор № *, както и заедно с прилежащото на имота право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот е идентификатор №* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С*, одобрени със Заповед № РД- 181/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на А., картография и кадастър; 2.

Самостоятелен обект в сграда - Гараж № 2, разположен на 0 (нулевия) /подземен/ етаж от жилищната сграда с ОСД и гаражи, находяща се в гр.С., на ул.„И.“№ 21, със застроена площ на гаража от 25,60 кв.м., състоящ се от: една гаражна клетка, с граници/ по предходен нотариален акт/, помещение за маневри, гараж № 1, гараж № 3, ПИ №*, който самостоятелен обект, в сграда е с идентификатор №*, с предназначение: гараж в сграда, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по приложената актуална кадастрална схема/: на същия етаж: обект № * и обект №*: под обекта: няма и над обекта: обект №*, заедно е прилежащите 2,303 % идеални части от общите части на многофамилната шестетажна жилищна сграда с идентификатор № *, както и заедно с прилежащото на гаража право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед № РД— 18 - 1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на А., картография и кадастър, отстъпено общо за 34,94 кв.м.; 3.

Самостоятелен обект в сграда - Гараж - дял 1 (едно ) - съгласно одобрен архитектурен проект за преустройство от 30.07.1998 г., разположен на I (първия) етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.С., на ул.„Д*”№*2, със застроена площ на гаража от 60,00 кв.м., състоящ се от: една гаражна клетка за два автомобила, с граници /по предходен нотариален акт/ : от изток - двор, от запад - улица „Х*“, от север - магазин (дял 2) и от юг - улица „С*, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № **.2.1, предназначение:

2 гараж в сграда на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата /по приложената актуална кадастрална схема/: на същия етаж: обект №**.2.2; под обекта: няма и над обекта: няма, заедно със съответния процент идеална части от общите части на многофамилната девететажна жилищна сграда е идентификатор №**.2, както и заедно с прилежащото на гаража право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор №** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД - 300- 5 - 51/24.06.2004 г. на Изпълнителния директор на А., картография и кадастър, за сумата от 9 000 лв.

/девет хиляди лева/, като са си запазили пожизнено правото на ползване върху тези имоти, и А. Н. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., ул.„Б.*“№ 1А, ап.76, и Е. А. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., ул.„Б.*“ № 1А, ап.76, са осъдени да заплатят на А. Н. С. с ЕГН:********** и адрес: с.Б., общ.С., обл.С., ул.„П*“№ 41, и Д. Н. С. с ЕГН:********** и адрес: с.Б., общ.С., обл.С., ул. „П*“№ 41 сумата от 10201лв. - съдебно-деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите А. Н. С. и Е. А. С., които чрез пълномощника им адв.А. С., го обжалват с доводи за неправилност, свързани с липсата на значителна нееквивалентност на престациите като стойност и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с отношенията и мотивите за сключване на договора, и претендират за неговата отмяна и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемите страни А. Н. С. и Д. Н. С. са подали чрез пълномощника им адв.А. М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, както и такива, касаещи основателността на евентуалния иск, и претендират за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Посредством искова молба вх.№9899/26.09.2022г., по която е образувано гр.дело №593/2022г. по описа на Окръжен съд-С., са предявени от А. Н. С. и Д.

Н. С. в качеството им на наследници на Н. А.ов С., починал на 22.08.2022г., против А. Н. С. – негова дъщеря от втория му брак с Е. А. С., през време на 3 който двамата съпрузи придобили апартамент №68 в гр.С., кв.“К.“№32, ет.7, гараж №2, разположен на нулевия/подземен етаж от жилищната сграда в гр.С., ул.“И.“№21, и гараж – дял 1, разположен на първия етаж от жилищната сграда в гр.С., ул.“Д*“№*2, надлежно индивидуализирани, и против Е. А. С. главен иск с правна квалификация чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, за нищожност на договора за покупко-продажба от 03.01.2020г. по Нотариален акт №*, том I, рег.№*, дело №3/2020г. на нотариус Д.Н., с който Н. А.ов С. и Е. А. С. са продали на А. Н. С. посочените недвижими имоти за сумата от 9000лв., като накърняващ добрите нрави, с оглед нееквивалентността на престациите при данъчна оценка на имотите към датата на сключване на договора от 98174,30лв., и евентуален иск с правна квалификация чл.26,ал.2,предл.последно във връзка с чл.17 от ЗЗД за нищожност на същия договор като привиден и прикриващ дарение с обявяване на прикрития договор за дарение за действителен.

С отговорите на исковата молба ответниците А. Н. С. и Е. А. С. са оспорили исковете като неоснователни. По отношение на главния иск поддържат нормативната уредба да позволява сключване на сделки и под данъчната оценка, по която се плаща държавната такса, и да не е налице съществена нееквивалентност на престациите, тъй като продавачите са си запазили правото на пожизнено ползване на имотите, чиято данъчна оценка се равнява на общо 40966,90лв., както и с оглед мотивите за сключване на договора – нуждата на Н. С. от средства за лечение. По отношение на евентуалния иск твърдят към момента на сделката приобретателката А. С. да е разполагала със сумата от 9000лв., събрана по време на абитуриентския й бал, с която имала намерение да си купи лек автомобил, но поради нуждите на баща й я изплатила като цена за имотите, което плащане да е удостоверено със самия нотариален акт.

С постановеното Решение №225 от 22.06.2023г. първоинстанционният съд е обявил за нищожен изцяло атакувания договор за покупко-продажба.

Решението е обезсилено като постановено по непредявен иск с влязло в сила като необжалвано Решение №31 от 16.02.2024г. по в.гр.дело №517/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. След връщането му е образувано гр.дело №201/2024г. по описа на Окръжен съд-С.. С постановеното по него и 4 обжалвано понастоящем Решение №130 от 08.05.2024г. процесният договор за покупко-продажба от 03.01.2020г. е обявен изцяло за нищожен поради накърняване на добрите нрави. С оглед уважаване на главния иск, съдът не се е произнесъл по евентуалния. За да уважи главния иск е приел, че е налице нееквивалентност на престациите по договора в такава степен, че свежда едната практически до нулева стойност, тъй като, според приетото заключение на съдебно-оценителна експертиза, пазарната цена на трите недвижими имота към датата на сключване на договора е от общо 98438лв., а, дори и при зачитане на запазеното пожизнено право на ползване, чиято цена е от общо 54026лв., стойността на „голата собственост“ е 44402лв. и надвишава продажната цена пет пъти, а обстоятелството, че продавачът Н. С., според събраните гласни доказателства, се е нуждаел от пари за лечение в чужбина, което струвало 15000 евро, не обосновава продажба и на трите имота на обща цена по-ниска близо три пъти от нужните му средства за лечение, като в разрез с правилата на морала и нравствения дълг на децата към родителите им с атакуваната сделка е създадено положение, при което А. С. се е възползвала от нуждата на своя баща от „пари за здраве“ и е придобила и трите недвижими имота за сума, която е по-ниска почти два пъти от пазарната стойност дори само на гаража за един лек автомобил.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за частично недопустимо по следните съображения: Безспорно е, че с атакувания договор съпрузите Н. А.ов С. и Е. А. С. са прехвърлили на тяхната дъщеря ответника А. Н. С. собствеността върху процесните имоти, придобити по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, като са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на същите. Съпругът-продавач Н. С. е починал на 22.08.2022г. и е оставил за наследници съпругата си Е. А. С., дъщеря им ответника А. С. и децата от първия му брак ищците А. Н. С. и Д. Н.

С., чиито наследствени от него права са равни, съгласно чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН, в размер на по 1/4, или в размер на по 1/8 ид.част от притежаваните в режим на съпружеска имуществена общност имоти, след нейното прекратяване със смъртта му при равни за съпрузите дялове. Субективното материално право на продавача по договора да се позове на неговата нищожност е наслеД. и може да се упражни от всеки един от наследниците на същия, но до размера на наследствените му права, тъй като законът не допуска 5 предявяване на чужди права пред съд, освен в изрично предвидените от закона случаи, съгласно чл.26,ал.2 от ГПК, какъвто настоящият не е. Наследникът не е процесуално легитимиран и няма правен интерес да оспорва договора изцяло извън наследствената си част от разпоредените с него имоти, в защита на която именно предявява иска за нищожност. При това положение за разликата над общо притежаваните от двамата ищци 2/8 ид.части от прехвърлените имоти те не разполагат с право на иск за нищожност на договора, при което за тази разлика исковете се явяват недопустими, съответно недопустимо е и постановеното относно нея първоинстанционно решение, което в тази му част следва на основание чл.270,ал.3,изр.1 от ГПК да се обезсили и производството по главния иск за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави за размера над 2/8 ид.части следва да се прекрати.