Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 991 от 25.06.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 352/2025
Вид
Определение № 991
Подписан
25.06.2025
В сила
25.06.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Шумен, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500352 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 418, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3686/15.05.2025г. депозирана от "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., чрез юрисконсулт С.С., против разпореждане № 931 от 03.05.2025 г. по ч.гр.д. № 20253620100504 на PC – Нови пазар, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Д. Ц. Г. с ЕГН ********** от с. ...., общ. ..., ул. ...... № ...., за сумата от 106.93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 05.06.2024 г. до 10.04.2025 г. по договор за потребителски кредит от 7200311032399 от 19.03.2024г.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не съобразил, че с процесния договор за кредит страните са уговорили предоставянето на сума в заем срещу задължение за връщането й в определен срок, ведно с възнаградителната лихва. Сочи се, че връщането на заетата сума става чрез анюитетни (равни) вноски, междинни плащания, определени в погасителен план, преди крайния падеж, с които вноски се погасява част от главницата и начислената към датата на междинния падеж лихва. Поддържа, че потребителят е забавил плащания по анюитетните вноски, поради което размерът на дължимата договорна лихва не е същият като този, предвиден в погасителния план. Твърди, че допълнителните дни забавяне на плащането на вноската води до: 1) начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за срока на забавата и 2) начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху размера на 1 погасителната вноска. Сочи, че договорната лихва при банковите кредити не е мораторна (закъснителна) лихва, а по своята правна и икономическа природа е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените от него парични средства.

Предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва се изчислява при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите месечни вноски, при което размерът на непогасената главница намалява. В случая потребителят е погасил само две вноски, т.е. договорната лихва се начислявала за по-дълъг срок на ползване и върху поголям размер непогесена главница, т.нар. договорна лихва върху просрочена главница.

Твърди, че по силата на чл. 9.4 и чл.15.1 от договора при просрочие потребителят дължи и „лихва за просрочие“, в размер на законната лихва върху размера на просрочената сума – анюитентна вноска (включваща двата компонента – главница и договорна лихва дължима към датата на съответния падеж). Страните по договора са уговорили изрично как се формира размерът на обезщететието за забава и въз основа на тази уговорка Банката претендира издаване на заповед и изпълнителен лист, чийто размер и основание са изрично посочени в извлечението от счетоводните книги на Банката. Сочи съдебна практика и моли за отмяна на атакуваното разпореждане в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издваване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за обещетение за забава върху просрочената главница в размер на 106.93 лева.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери частната жалба за неоснователна, поради следните съображения: Ч.гр.д. № № 20253620100504 на PC – Нови пазар е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против Д. Ц. Г. с ЕГН **********, като се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 637.84 лева, включваща: 416.91 лева - непогасена главница по договор за потребителски кредит №7200311032399 от 19.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.04.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата от 114 лева - възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.06.2024 г. - 05.04.2025 г. и сумата от 106.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 05.06.2024 г. - 10.04.2025 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги към 10.04.2025 г. по партидата на договор за потребителски кредит № 7200311032399 от 19.03.2024 г..

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размера на предоставения кредит – 579.17 лева, начало на договора - 19.03.2024 г. и краен срок на договора - 05.04.2025 г., брой вноски по договора – 12, падеж на задълженията – 5-то число на месеца; просрочени вноски 11. Представени са договора за потребителски кредит, заявление-декларация, доказателства, че длъжникът е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“.

С разпореждане № 880 от 25.04.2025 г. НПРС е оставил без движение заявлението, 2 като е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да наведе твърдения за чистата стойност на кредита, предоставен на длъжника и какви други суми, в какъв размер и с какво основание са отпуснати на длъжника; да наведе твърдения за цифровия израз на уговорения между страните възнаградителен лихвен процент; да посочи договорът на коя дата е сключен, какъв е неговият срок, както и начина на сключване – присъствено или от разстояние; да наведе твърдения за размера на ГПР и начина му на формиране; да наведе твърдения за приложимия лихвен процент при формирането на обезщетението за забава върху главницата; да уточни претендиратата възнаградителна лихва от 114.00 лева дали е начислена върху размера на отпуснатата сума по кредита или и върху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги и др.) – във втория случай да посочи размер на възнаградителната лихва върху всеки от компонентите поотделно; да уточни претендираното обезщетение за забава от 106.93 лева, дали е изчислено върху размера на отпуснатата сума по кредита или и върху други вземания (застрахователни премии, такси, услуги или др.) – във втория случай следва да посочи размер на мораторната лихва върху всеки от компонентите поотделно. Със същото разпореждане е указано, че при неизпълнение на указанията, искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде изцяло или отчасти отхвърлено.

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 28.04.2025 г.. На 02.05.2025 г. същият е депозрал молба, в която сочи, че процесният договор за потребителски кредит е бил сключен на 19.03.2024 г. от разстояние и е за срок от 12 месеца, с последна падежна вноска 05.04.2025г. В случая потребителят пожелал да сключи засраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“, като сумата за застрахователни премии била отпусната под формата на кредит от банката и, по нареждане на кредитополучателя била заплатена на засрахователя. Така общото задължение било в размер на 446.16 лева.

Уточнява, че претендираната главница в общ размер на 416.91 лева, включвала: 280.33 лева чистата стойност на преведената сума и 136.58 лева – сума по застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“. Претендираната договорна лихва била в общ размер на 114.00 лева и се състояла от 76.65 лева - договорна лихва върху главницата и 37.35 лева - договорна лихва върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“. Претендираното обезщететие за забава в общ размер на 106.93 лева се състояло от 71.94 лева - обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума и 35.05 лева - върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението, само за заявените суми за претендираното обезщетение за забава в общ размер на 106.93 лева, като е приел, че уговорената компенсаторна неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а претендираната в случая лихва е формирана от договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

3

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достига до следните изводи:

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на посоченото в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна, в частта за сумата от 106.93 лева. Представеното извлечение от счетоводна книга удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за тази сума срещу длъжника. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание, като включва броя на вноските, които не са издължени - 11 бр., включващи главница, ведно с лихви/, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви и обезщетение за забава, датата на предсрочна изискуемост.

Въпреки изложеното съдът намира, че са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал. 2, т. 2 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение за обезщетение за забава в претендирания размер. В случая е сключен договор за потребителски кредит, който попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Наведени са твърдения, че кредитополучателят не е заплатил 11 поредни месечни погасителни вноски, с краен падеж 05.04.2025 г. Според уточнението, направено от заявителя с молба от 02.05.2025 г., сумата в размер на 106.93 лева, се състои от 71.94 лева обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума и 35.05 лева върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“. В жалбата е посочено, че съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от Договора при просрочие потребителят дължи и „лихва за просрочие“, в размер на законната лихва върху размера на просрочената 4 сума – анюитентна вноска (включваща двата компонента – главница и договорна лихва дължима към датата на съответния падеж), като общият й размер се равнява на 61.13% (51.13 % договорна лихва + 10% законна лихва), т.е. претендира се плащането на уговорена компенсация в размер на договорната лихва и законна лихва за забава за вредите от неизпълнение на задължения на кредитополучателя за погасяване в срок на главницата.