Решение № 490 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110200846 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на „Ц. 2021“ ЕООД, ЕИК 206638093 против НП на Д. на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - В., с което е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева /255.65евро/ на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на НП като се счита, че е нарушен чл.34 ал.3 от ЗАНН.

НП е издадено извън шестмесечния срок за това. Счита се, че е нарушена процедурата по спиране на административно наказателното производство, тъй като не е било проведено щателно издирване на лицето. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството не се представлява. Депозирана е молба, чрез която се поддържат доводите за отмяна на предупреждението, наведени с жалбата.

Претендира се адв.възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди предупреждението като правилно и законосъобразно.

Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 17.08.2022г. в ТД на НАП В., при извършена проверка в информационния масив било установено, че „Ц. 2021“ ЕООД, ЕИК 206638093, като данъчно задължено лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01-31.07.2022г. в установения срок по чл. 125 ал.5 от ЗДДС в срок до 15.08.2022г. в ТД на НАП В.. Нужната справка декларация е подадена няколко часа след изтичане на срока, а именно на 16.08.2022г.

1

Поради това установеното нарушение е изпратена покана за съставяне на АУАН на адреса на управление на дружеството, но поради неоткриване на лице на което да бъде връчена, пратката била върната като непотърсена.

Тъй като представител не се явил на 15.11.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение горните факти.

След опити за връчване на АУАН, обективирани в съответните протоколи, производството било спряно. След като административно наказателното производство било спряно, екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството на 29.10.2025г. В съдържанието на АУАН не били вписани възражения. В срок по административно наказателната преписка не постъпили възражения.

На 06.11.2025г. въз основа на акта било издадено и процесното НП, като видно от съдържанието на същото, административно наказващия орган е приел фактическа обстановка, идентична с изложената с АУАН. Било прието ,че виновно е нарушен чл.125 ал.5 от ЗДДС. За описаното нарушение административно наказващия орган е наложил наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева/255.65евро/ на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – справка за актуално състояние; протоколи ; заповеди и др.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката И., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

Твърденията й кореспондират и на приложените писмени доказателства, които позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

2

Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението), задължава регистрираните по този закон лица да подават справка- декларация за всеки данъчен период, въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от с. з., като ал. 5 от същата норма определя срока за това- до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Аналогично задължение е предвидено и в действащата нормативна уредба, при което не са налице условията за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

От приложената справка от информационната система на ТД на НАП – гр. В.за депозирани справки – декларации по ЗДДС от страна на дружеството-жалбоподател се установява, че санкционираното лице не е изпълнило задължението си да подаде справкадекларация за посочения данъчен период до 15.08.2022 г., а е подало такава няколко часа след изтичането на законоустановения срок-на 16.08.2022 г. По този начин дружеството действително е осъществило състава на нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, наличието на което правилно е констатирано в процесното наказателно постановление, но няма абсолютно никакви пречки нарушението да се счете за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл. 179, пр. 1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, или не я подаде в предвидените срокове, какъвто е и разглежданият случай.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът констатира, че при провеждането на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед на изпълнителния директор на НАП. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Предвид обстоятелството, че административнонаказателното производство е било спряно, независимо от основанията за това, не може да се счете, че не е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя. Според императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът констатира, че лицето не е било поканено по надлежния за това ред да изпрати представител за съставяне на АУАН.

3

Поканата е била изпратена двукратно чрез Б-и п-, но кято няма данни дали изобщо е била изпратена и как е била върната. Бланката приложена по делото е непопълнена. В практиката на В- в подобни случаи се приема, че подобно обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и невъзможността да бъде намерен.

Приема се, че непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес. В тази насока са Определение № 1663/03.08.20 г. по к. ч. а. н. д. № 1656/20 г., Определение № 2631/18.10.2019 г. по к. ч. а. н. д. № 2822/19 г. и Решение № 1527 от 22.10.2020 г. на АдмС - В- по к. а. н. д. № 1744/2020 г.

Липсват доказателства инспекторите по приходите да са направили опит да осъществят връзка по телефона или на регистрирания в Търговския регистър адрес на електронна поща, да съберат информация за евентуална промяна на седалището на дружеството или да са положили други усилия за издирването на негов представител.

Следователно не би могло да се счете, че е била налице невъзможност дружеството да бъде намерено.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване, нарушителят не е открит. В конкретния случай, освен отразяването в протоколите от 02.02.2023 г. и 13.02.2023 г., че единствено на две дати въззивното дружество не е открито на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Доколкото адреса касае хотелски комплекс не е ясно как е потърсено там дружеството. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН /т. е. до края на месец 02. 2024 г.

/, производството не е било прекратено.

Освен горното, разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

Нарушението е констатирано при извършена служебна, документална проверка на 17.08.2022 г.; АУАН е съставен на 15.11.2022 г. в отсъствието на нарушителя на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като прилагането на горната хипотеза е обосновано с изпращането на една единствена покана по пощатаЕдната покана е с дата 17.08.2022г. и за същата няма яснота дали изобщо е била изпратена и дали е била получена или е останала непотърсена Втората покана е от датата на съставяне на АУАН.

Настоящият съд намира, че предвид липсата на каквито и да е данни покана за съставяне на АУАН да е стигнала до лицето и при липса на достатъчно данни, че същото не може да се намери АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, както счита АНО. Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално е 4 компрометирано протеклото АНП. Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много съществен начин. Видно от доказателствата по делото, наказаният субект взема участие в АНП едва на 29.10.2025 г., когато му е връчен АУАН.

При така установеното следва да се приеме, че санкционираното лице не е било поканено за съставянето на процесния АУАН и следователно не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, приложението на който е довело до съществено накърняване на процесуалните права на нарушителя. Ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че покъсно актът е бил надлежно връчен на дружеството. Личното присъствие на нарушителя е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН и позволява на лицето да се увери, че същият действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се сочи за негов издател и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. В практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това, като незаконосъобразността на акта обуславя и отмяната на издаденото въз основа него наказателно постановление.