Решение № 240 от 09.05.2023, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240 гр.Плевен, 9 май 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, Х-ти административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева

При секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело

№20 по описа за 2023 г. на

Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от И.К.Б.,

ЕГН **********, чрез адв. А.Д., срещу Решение №2153-14-151/14.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№1012-14-366/15.11.2022 г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-1145#3/03.08.2022 г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като правилно и законосъобразно.

В жалбата се сочи, че на 08.07.2022 г. И.Б. е подал заявление №2113-14-1145 за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл.69б, ал.1 от КСО. Към заявлението са представени документи за трудов и осигурителен стаж.

Съгласно чл.69б, ал.1 от КСО - изискуемите условия за отпускане на пенсия за ОСВ са: възраст: 53 г. и 10 мес. и 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд.

В Разпореждането и в Решението е посочено, че И.Б. отговаря на изискването за възраст, но „не отговаря на условието за 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и общ сбор от осигурителен стаж и възраст

– 100“, поради което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ, а разпореждането е потвърдено с обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ Счита, че постановеното Решение е неправилно и незаконосъобразно на следните съображения:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ твърди, че неправилно е определен осигурителният стаж, положен при условията на първа категория труд, за който е прието, че е „9 години и 8 месеца“. От представената трудова книжка /която съгласно закона е официален удостоверителен документ за вписаните в нея факти/ се установява, че е работил в „ПЛАМА“АД /“НОВА ПЛАМА“АД/ за периода 21.06.1987 г. до 05.04.2004 г. в ТЕЦ при условията на първа категория труд.

В обжалваното Решение не са зачетени като трудов и осигурителен стаж следните периоди:

1. 21.06.1987 - 20.07.1987 г. - 1 месец, като в административния акт липсват изложени мотиви защо посоченият период не е зачетен за трудов и осигурителен стаж на лицето;

2. 07.04.1999 - 31.07.1999 г., като за този период от 3 м. и 24 дни е посочено, че е налице престой по вина на работника на осн.чл. 267, ал.2 от КТ, няма внесени осигуровки за лицето, поради което не е зачетен за осигурителен стаж.

Излагат се твърдения, че в случая неправилно е приложен законът, а постановеното решение противоречи на константната и непротиворечива съдебна практика на ВАС относно зачитането на посочения период за трудов и осигурителен стаж на работниците/служители на „Нова Плама“ АД. Счита, че по съдебен ред е безспорно установено, че за посочения период престоят е бил по вина на работодателя, който факт е служебно известен на съдилищата, и за който период съгласно КТ на работника се дължи трудово възнаграждение. Твърди, че в този случай осигурителните вноски върху трудовото възнаграждение са били дължими и на основание действащата за този период редакция на чл. 9, ал. 1, т. 1 (изм. и доп.) от КСО (загл. изм. 2003 г.) периодът следва да бъде признат за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Твърди се, че периодът, който се зачита за трудов стаж, трябва да се приравни на осигурителен стаж по кодекса, независимо дали са внасяни дължимите от осигурителя вноски, това задължение произтича от приложението на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и се отнася до придобития от лицето трудов стаж преди 01.01.2000 г. (в случая периода 07.04.1999 г. до 31.07.1999 г.). Сочи, че съгласно приложимата до 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 76 от ППЗП за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение, независимо от начина на заплащането му. Процесният период 07.04.1999 г. - 31.07.1999 г., през който работодателят е оформил престой по чл. 267 от КТ, според жалбоподателя представлява време, прекарано от И.Б. на работа по трудов договор с предприятие, което на основание чл. 76, ал.

1 от ППЗП следва да му се зачита за трудов стаж. Твърди се, че по силата на § 9 от ПЗР на КСО зачетеният трудов стаж, съгласно действащите до 31.12.1999 г. разпоредби, се признава за осигурителен стаж на лицето при пенсионирането му по реда на КСО, че тази разпоредба е приложима за периода 07.04.1999 г. - 31.07.1999 г. и затова периодът, който се зачита за трудов стаж, следва да се приравни на осигурителен стаж по кодекса при съответната категория труд, независимо дали са внасяни дължимите от осигурителя вноски. Според жалбоподателя по отношение на посочения по-горе период следва да се прилага разпоредбата на чл.149 от Дял III от Кодекса на труда от 1951 г., в сила до 31.12.1999 г., съгласно която невнасянето от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни вноски, не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии. Посочено е Решение № 1784 от 27.02.2004 г. по адм.д. № 8067/2003 г. на ВАС. Затова се счита, че процесните два периода следва да бъдат зачетени за трудов и осигурителен стаж на жалбоподателя при условията на първа категория труд, в който случай ще бъде изпълнено второто условие от разпоредбата на чл. 69б, ал.1 от КСО за 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и съгласно визираната норма следва да му бъде отпусната пенсия за ОСВ.

Моли да се отмени Решение №2153-14-151/14.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане, и да се върне преписката на ТП на НОИ - гр.Плевен за произнасяне по молбата на И.Б. за отпускане на пенсия за ОСВ. Правят се и доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбоподателят И.К.Б., редовно призован, се явява лично и с адвокат А.Д. с пълномощно на л.17 от делото. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваното решение в частите, които обжалва, и да се признаят посочените два периода за трудов стаж І категория труд, респективно осигурителен стаж на жалбоподателя. Излагат се доводи, че съгласно действащата тогава нормативна уредба, и съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика на ВАС по идентични казуси, недобросъвестното в случая поведение от страна на работодателя по непредставяне на документи, касаещи трудовото правоотношение на работници и служители, не може се вмени в тяхна вина и да ги ощети при пенсиониране. Моли жалбата да бъде уважена, като се присъдят и направените по делото разноски, съобразно представен списък. Представя и писмени бележки, в които сочи, че от показанията на свидетелите е видно, че за посочените в жалбата два периода Б. е бил на работа, и същите периоди са трудов стаж, който следва да бъде зачетен за осигурителен съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО.

ОТВЕТНИКЪТ ДИРЕКТОР НА ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото в заседанието по съществото на спора.

Административен съд - Плевен, десети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-151/14.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 16.12.2022 г. (л.12). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 29.12.2022 г., видно от клеймото на копието на пощенски плик на л.7. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2022 г. Б. е подал заявление

/л. 18 - 20/ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) по КСО, като е приложил и съответни документи. Постановено е Разпореждане №2113-14-1145#3/03.08.2022 г. на Ръководител на “ПО” /л.13/, като в същото е посочено, че към датата на подаване на заявлението Б. е на 53 години, 10 месеца и 00 дни и отговаря на изискването за навършена възраст. Придобитият осигурителен стаж към 31.05.2022 г. от първа категория е 9 години, 08 месеца и 00 дни, от трета категория е 17 години, 06 месеца и 22 дни. Съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория целият стаж е 33 години, 02 месеца и 00 дни.

Посочено е, че на основание чл.69б от КСО сборът от продължителността на осигурителния стаж 33 години 08 месеца и 02 дни и на възрастта 53 години 10 месеца и 00 дни е 87-06-02.

Съгласно чл. 69б, ал. 1 КСО мъжете, които са работили най-малко 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират ако са навършили възраст 53 години и 10 месеца по условията за 2022 г. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Направен е извод, че лицето отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО за навършена възраст 53 години и 10 месеца за 2022 г. за мъжете, но не отговаря на условието да има 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и общ сбор от осигурителен стаж и възраст - 100.

Посочено е, че не е зачетен осигурителен стаж за периода 01.06.2022 г. - 07.07.2022 г., тъй като към момента не се визуализират подадени данни в регистъра на осигурените лица. Уточнението на стажа за горепосочения период не е от значение за правото на пенсия.

Въз основа на гореизложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 10 НПОС.

Срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред до Директора на ТП на НОИ /л.л.15-16/, като в същата се сочи, че целият стаж в „Плама“ /“Нова Плама“/ АД от 21.06.1987 г. до 05.04.2004 г. е 16 години, 3 месеца и 4 дни, като същият е само първа категория труд. Осигуреното лице не е съгласно и с изчислението при превръщането на стажа от първа в трета категория труд, както и с незачитането на стажа от 01.06.2022 г. до 07.07.2022 г.

По жалбата е постановено процесното решение от директор на Тп на НОИ - Плевен/л. 9-11/. Жалбата е била счетена за неоснователна, като са изложени следните мотиви:

Зачетеният осигурителен стаж от първа категория труд е в размер на 09 год. 08 мес. 00 дни, както следва:

20.07.1987 г. - 14.09.1987 г. -

„монтьор“ ТЕЦ в НХК „Плама“ АД – по трудова книжка №1997/20.07.1987 г. - 0 год.

01 мес. 24 дни;

01.03.1990 г. - 07.04.1999 г. -

„монтьор, машинист“ ТЕЦ в НХК „Плама“ АД - по трудова книжка №1997/20.07.1987 г. - 09 год. 01 мес. 06 дни;

01.08.1999 г. - 31.12.1999 г.

-„машинист“ ТЕЦ в „Нова Плама“ - по трудова книжка №1997/20.07.1987 г. - 0 год.

05 мес. 0 дни;

Съгласно вписванията в представената от лицето трудова книжка г-н Б. е работил в „Плама“ АД („Нова Плама“ АД) за периода 21.06.1987 г. - 05.04.2004 г. в ТЕЦ при условията на първа категория труд, който стаж възлиза общо на 16 год. 03 мес. 04 дни. По отношение на изложеното от лицето възражение е посочено следното:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В представената от лицето трудова книжка №1997/20.07.1987 г. е отразен стаж за периода 21.06.1987 г. - 05.04.2004 г., през който лицето е работило като „монтьор, машинист ПТ“ в цех ТЕЦ в „Плама“ АД, гр. Плевен („Нова Плама“АД), като в заверката е посочено, че трудовият стаж е 16 год. 03 мес. 04 дни. В рамките на посочения период обаче органът е установил прекъсвания в стажа, поради което не е зачел общо целия стаж, а конкретни подпериоди, както следва: