Решение № 22 от 08.02.2021, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр.Кюстендил, 08.02.2021год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева

КАНД № 300 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК

Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, представлявана по пълномощие от адв. К.П., обжалва решение № 260072 от 23.10.2020г. на Районен съд – Дупница по АНД № 199/2020г. в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 44/12.11.2019г., издадено от директора на ОДБХ- Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с твърдения за безспорна доказаност на административното нарушение по чл. 47, ал.2 вр. с чл.31, ал.1, т.1 от Закона за храните, с оглед на което издаденото НП се счита за законосъобразно. Прави се искане за отмяна на решение в оспорената му част и за потвърждаване на НП изцяло.

В съдебно заседание адв. П. поддържа изложените в касационната жалба доводи и искания, като заявява претенция за присъждане на деловодни разноски.

„Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. И. Г., обжалва решение № 260072 от 23.10.2020г. на Районен съд – Дупница по

АНД № 199/2020г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 44/12.11.2019г., издадено от директора на ОДБХ- Кюстендил. Изложени са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона се свързва с недоказаност на административното нарушение по чл. 44, ал.2 от ЗХ във връзка с чл.21,ал.2, т.1 от Наредба № 8/04.12.2018г., а процесуалното нарушение - поради бездействие на съда във връзка със задължението за събиране на всички относими за правния спор доказателства и конкретно за събиране на веществени доказателствени средства, каквито са етикетите или опакованите храни. Прави се искане за отмяна на решение в оспорената му част и за отмяна на НП изцяло.

В съдебно заседание адв. П. като пълномощник на ОДБХ – Кюстендил заявява становище за оспорване на касационната жалба на дружеството.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбите като счита оспореното решение за правилно.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от страни с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалба се приемат за неоснователни.

Предмет на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 44/12.11.2019г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с което на „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД, за нарушение на чл.31, ал.1,т.1 от Закона за храните, на основание чл.47, ал.2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв., а за нарушение на чл. 21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/04.12.2018г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици /Наредбата/, на основание чл.44, ал.2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 18.10.2019г. служители от

ОДБХ – Кюстендил са извършили проверка в обект – павилион в СОУ „Паисий Хилендарски“

- гр. Дупница, стопанисван от „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД, при която е установено съхраняване и предлагане за продажба на храни, които нарушават изискванията за безопасност и качество по чл.4, чл.21, ал.2 и чл.43 от Наредба № 8/2018г. , като храните са надлежно описани в доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 18.10.2019г., изготвен от проверяващите инспектори. Във връзка с констатираните нарушения е издадено

Предписание № 9/18.10.2019г., с което на осн. чл.30а, ал.1 и ал.2 от ЗХ вр. с чл.30, ал.1, т.11 от ЗХ е предписана забрана за търговия с описаните храни, като отговорността за изпълнение на предписанието е възложена на Диана Александрова Борисова на длъжност управител на „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД и е предоставен срок за изпълнение до 18.10.2019г., т.е. незабавно. Предписанието е връчено на Ж.А.Б.– продавач на 18.10.2019г. На 29.10.2019г. е извършена проверка в обекта от инспектори при ОДБХ-Кюстендил във връзка с предписание № 9/18.10.2019г., при която е установено, че част от храните – предмет на предписаната забрана, се предлагат за продажба, т.е. че предписанието не е изпълнено. Извън горното, проверяващите инспектори констатират, че в обекта се съхраняват и предлагат за продажба храни, които не съответстват на изискванията на чл.21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/2018г., тъй като съдържат мазнини, различни от посочените в ал.1 на чл.21 от Наредбата, а именно: съдържат палмово масло (олио), памукови семена и рапично масло, вместо нормативно разрешените краве масло, слънчогледово масло и зехтин.

За деянията е съставен АУАН № 01793/04.11.2019г., който е връчен на управителя на дружеството.

В съдебното производство са разпитани длъжностите лица при АНО, които потвърждават описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства, като сочат, че констатациите относно съдържанието на процесните храни са въз основа на данните, отразен на етикетите на същите. На страната на нарушителя е разпитана свид. Б., която твърди, че е предоставили изготвеното предписание на касиера на дружеството, тъй като управителя е бил в отпуск.

При събраните доказателства, от правна страна съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица без допуснати съществени нарушения в процедурата по административно наказване. По съществото на спора са формирани изводи за незаконосъобразност на НП в частта относно нарушението по чл.31, ал.1,т.1 вр. с чл.47, ал.2 от ЗХ, тъй като не е налице идентичност между адресата на предписанието и субекта на нарушението, съотв. на наказанието, както и за законосъобразност на НП в частта относно нарушението по чл. 21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/04.12.2018г. във вр. с чл.44, ал.2 от ЗХ, което се счита за доказано, а наложената имуществена санкция в минимален размер - за справедлива. Отречено е наличието на характеристики на деянието чл.44, ал.2 от ЗХ като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е постановил оспорения съдебен акт, като в една част е отменил НП, а в друга част го е потвърдил.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилни изводи по съществото на релевираните нарушения, както следва:

По първото нарушение: фактическият състав на санкционната норма по чл.47, ал.2 вр. с ал.1 от ЗХ включва установено лице, произвеждащо или търгуващо с храни, което не е изпълнило предписание на компетентните органи, осъществяващи контрол на храните, което съгласно правилото на чл.31, ал.1, т.1 от ЗХ е задължително. В случая по делото от анализа на представените документи и от показанията на разпитаните свидетели, съдът правилно е установил, че няма идентичност между адресата на предписанието, респ. на предписаното задължение, и субекта на нарушението, което съставлява отрицателна предпоставка за приложимост на административнонаказателния състав по чл.47, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.31, ал.1, т.1 от ЗХ и за незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Допълнително в подкрепа на горния извод, следва да се посочи, че АНО не е доказал надлежно съобщаване на предписанието на задължения субект. Видно от данните в него, които се потвърждават от показанията на свид. Б., същото е връчено на последната и не е достигнало до адресата си, който е управителя на търговското дружество. Към преписката и по делото няма доказателства за съобщаване на предписанието, което има характер на индивидуален административен акт, по реда и със средствата, посочени в чл.61 от АПК. Следва, че за адресата не е възникнало задължение да изпълнява предписаната от компетентните органи забрана и бездействието му във връзка със същата, не е съставомерно административно нарушение по чл.47, ал.2 от ЗХ. Доводите на АНО в обратен смисъл са неоснователни и в противоречие със събраните доказателствени средства. Оспореното НП в тази част е незаконосъобразно и решението на районния съд за отмяната му е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

По второто нарушение: имуществената отговорност на търговското дружество е ангажирана на осн. чл. 44, ал.2 от ЗХ за това, че търгува с храни, които не отговарят на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, като предявеното обвинение по общия състав е конкретизирано чрез посочване на разпоредбата на чл.21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/2018г. Същата въвежда забрана в обекти за търговия на дребно на територията на училищата да се предлагат храни, които съдържат мазнини извън разрешените краве масло, слънчогледово масло и зехтин.

В случая, от проверката на събраните писмени и гласни доказателствени средства, районният съд е обосновал единствено възможният извод за осъществено съставомерно деяние. По несъмнен и категоричен начин е установено, че храните в стопанисвания от дружеството обект, описани в АУАН и НП по вид, количество и състав от компетентните инспектори при АНО, се предлагат за продажба, което съставлява търговия по см. на § 1, т.60 от ДР на ЗХ. От друга страна, съставът на същите и конкретно видът на съдържащите се в тях мазнини, различни от разрешените, контролните органи са установили от данните върху етикетите на продуктите, което е видно от показанията им пред въззивния съд. Доказани са признаците от обективната страна на административното нарушение, с оглед на което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя с издаденото НП. Следва, че оспореното решение в частта за потвърждаването му е правилно и настоящата инстанция го оставя в сила.

Релевираните от нарушителя доводи, с които отрича наличието на съставомерно деяние са във връзка със източника на данни за вида на мазнините в процесните храни. Както се посочи, последните са установени от контролните органи въз основа на отразеното на етикетите на продуктите. Настоящата инстанция счита за достоверна информацията за неразрешените мазнини в състава на храните, вписана в етикетите на същите, а възраженията на нарушителя в обратен смисъл се приемат за неоснователни. Доколкото е безспорно, че обект на проверка са пакетирани храни, то задължителните данни на етикетите са нормативно регламентирани в чл.10, ал.1 от ЗХ, както и в чл.12, параграф 2 във вр. с чл.9, параграф 1 от Регламент (ЕС) №

1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г., към който препраща разпоредбата на чл.2 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Изложените правила за етикетирането и съдържанието на етикетите на пакетираните храни са изцяло приложими и за продуктите предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения съгласно чл.6, ал.2 от Наредба