Решение № 544 от 17.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100510236 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Ц.Е. чрез особен представител – адв. Л.С., срещу Решение № 20145243/24.06.2021г., постановено по гр.д. № 63387/2020г. по описа на CPC, 117-ти състав, с което е уважена молбата по ЗЗДН на В.Ж. Р. и А.М.П. Е. срещу П.Ц.Е. и е издадена заповед за защита. С въззивната жалба се обжалва изцяло решението.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, като се излагат подробни съображения.

Моли се да се отмени обжалваното решение, с което е уважена молбата по ЗЗДН на В. Р. и А.М. Е..

Въззиваемите страни В. Р. и А.М. Е. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не са депозирали писмени възражения.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата В. Р. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, 1 валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба В. Р. и А.М. Е. срещу П.Ц.Е.

– за защита от актове на домашно насилие, извършени на 10.12.2020г., 16.12.2020 г. и на 17.12.2020 г., подробно описани в молбата от 17.12.2020 г.

Ответникът, чрез особен представител, е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С Решение № 20145243/24.06.2021г., постановено по гр.д. № 63387/2020г. по описа на CPC, 117 -ти състав, е издадена заповед за защита, като е задължен П.Ц.Е. да се въздържа от извършване на насилие /в т.ч. и словесно/ спрямо В.Ж. Р. /Е./ и А.П.Е., с общ адрес: гр.

София, ул. „*******, забранено му е да се доближава на по-малко от 100 метра от тях самите, от адреса им и от ЧСУ „Св.Георги“ в гр. София, бул. ******* за срок от 18 месеца, считано от датата на съдебното решение (24.06.2021г.).

Предупреден е ответникът, че при неизпълнение/нарушаване на заповедта за защита, ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на Прокуратурата за повдигане на обвинение по НК /наказание - лишаване от свобода/; осъден е да заплати на СРС такси от 50 лв. и глоба от 500 лв., а на В. Р. /Е./ и на А.Е. - по 300 лв. разноски на всяка от тях.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

В първоинстанционното производство молителките са представили декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН.

В настоящия случай тя съдържа всички индивидуализиращи белези на насилническите актове, поради което представлява и годно доказателствено средство за правнорелевантните факти. Декларацията притежава, както формална, така и материална доказателствена сила, които не са оборени от ответника нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакванията във въззивната жалба относно обстоятелството, че декларацията е една и подадена общо от двете молителки, както и че в нея липсва изявление, че на декларатора му е известна наказателната отговорност, която носи за деклариране на неверни данни в нея, са неоснователни. Това е така, защото на първо място, декларацията носи подписите и на двете молителки, като от съдържанието на декларацията става ясно кой от описаните в нея актове на насилие се отнася до двете молителки и кой за втората от тях, а на второ място, липсата на изявление, че на деклараторите е известна наказателната отговорност при деклариране на неверни данни не опорочава доказателствената стойност на декларацията, тъй като последиците от деклариране на неверни данни са предвидени в самия закон и не освобождава молителките от отговорност в случай на невярно деклариране.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът не е ангажирал 2 доказателства, които да опровергаят декларацията на молителките за извършеното домашно насилие.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 25 лв. за въззивната си жалба.

С оглед изхода на настоящото дело въззивникът няма право на разноски, а и не е заявил такава претенция. Въззиваемите не са заявили искане за разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20145243/24.06.2021г., постановено по гр.д. № 63387/2020г. по описа на CPC, 117-ти състав.

ОСЪЖДА П.Ц.Е., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3