Решение № 1337 от 28.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330205566 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 22-3389-000226 от 20.09.2022 г. на началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на А. И. А. ЕГН:********** от гр. Пловдив, ул. Храбрец № 30, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Р. И., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, претендира заплащане на направените по делото разноски. В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят не се явява, не се явява и адв. И..

Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е

ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.08.2022 г. в 01. 50 ч жалбоподателят А. А. управлявал в гр.

Пловдив чужд автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“ с рег. №********.

Движейки се по ул. „Възход“ достигнал кръстовището с ул. „Храбрец“, като след маневра ляв завой от ул. „Възход“ към ул. „Храбрец“ извършил резки маневри и преднамерено извадил МПС извън контрол, чрез загуба на сцепление на задните гуми (дрифт). В същия момент близо до кръстовището, се намирал полицейски автопатрул, в чийто състав влизал и свидетелят Р.

Валентинов Х.. След като възприели това полицейските служители, подали сигнал за спиране на МПС и извършили проверка с установяване самоличността на водача. Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA, № 609935/24.08.22 г. от старши полицай при 06 РУ Пловдив, С. У., в него като очевидец бил посочен свид. Р. Х.. В АУАН било вписано нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражение от жалбоподателя. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, оправомощителни заповеди, както и от показанията на свидетеля Р. Х.. При предявяване на акта същият потвърждава, че подписа на свидетел е негов, но твърди че не си спомня конкретният случай. Следва да се отбележи, че е логично с оглед изминалото време и естеството на работата му при много подобни случаи, свидетелят Х. да не си спомня за конкретния случай, затова съдът кредитира показанията му доколкото потвърждава

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП, и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение.

При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя А. А. по чл.

104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна наказващия орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, според която за нарушение на правилата като горното се налагат кумулативно наказания глоба и лишаване от право.

Същите са абсолютно определени от законодателя – глобата в размер на 3000 лв., а лишаването от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за 2 минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и нарушителя, който не е направил възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността.

С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт или друг представител и не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такиве не следва да се присъждат.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 22-3389-000226 от 20.09.2022 г. на началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на А. И. А. ЕГН:********** от гр. Пловдив, ул. Храбрец № 30, ет. 1, ап.

2, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания Глоба в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.

104Б, т. 2 от ЗДвП.

3

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4