Определение № 768 от 24.09.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. гр. Добрич, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500603 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на на чл.274 ал.1 и сл. ГПК вр. чл.396 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№3763/30.07.2025г „Алекс – К 2002“ ЕООД, ЕИК 200776753, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул.

„Рила“ №11, представлявано от управителя С. С. К., срещу определение №339/20.06.2025г. по ч.гр.д.№358/2025г. на РС-Балчик, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от „Лайтхаус пропърти мениджмънт” ЕООД, ЕИК 202916093, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, офис 2, представлявано от управителя Н. К. И., срещу „Алекс – К 2002“ ЕООД, ЕИК 200776753, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ***, представлявано от С. С. К., за заплащане на сумата от 5083.75 евро с ДДС, включваща възнаграждение по Договор за поддръжка и управление от 12.08.2019 г., заплащане на режийни разходи, натрупани в имотите на бъдещия ответник и законна лихва за забавени плащания, формирана, както следва:

1/ За апартамент GdC 301, с идентификатор №***, с адрес на имота:гр. Б., ***, с площ от 56.97 кв. м. сумата от 152.39 евро, представляваща платени режийни разходи, от които 109.53 евро – вода и 42.86 евро - ел. енергия;

2/ За апартамент GdC 302, с идентификатор №***, с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ от 114.14кв.м. сумата от 402.39 евро, 1 представляваща платени режийни разходи, от които 293.73 евро – вода и 108.66 евро - ел. енергия;

3/ За апартамент GdD 205, с идентификатор №***, с адрес на имота:гр. Б., ***, с площ от 62.58кв.м. сумата от 1193.30 евро, от които 449.64 евро – такса управление 2023 г. с падеж 31.01.2023 г., 44.96евро такса за събиране на отпадъци 2023 г. с падеж 31.01.2023 г., 449.64 евро – такса управление 2024 г. с падеж 31.01.2024 г., 132.49 евро - законна лихва за забава за периода 01.02.2023 - 23.04.2025 г. за плащане на такса управление за 2023 г., както и - 75.61 евро - законна лихва за забава за периода 01.02.2024 23.04.2025 г. за плащане на такса управление за 2024 г.;

4/ За апартамент GdD 206, с идентификатор №***, с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ 59.29 кв. м. сумата от 1128.77 евро, от които 423.90 евро - такса управление 2023 г. с падеж 31.01.2023 г., 42.39евро - такса за събиране на отпадъци 2023 г. с падеж 31.01.2023 г., 423.90 евро – такса управление 2024 г. с падеж 31.01.2024 г., 42.39 евро - такса за събиране на отпадъци 2024 г. с падеж 31.01.2024 г., 124.91 евро - законна лихва за забава за периода 01.02.2023 - 23.04.2025г. за плащане на такса управление за 2023 г., както и 71.28 евро - законна лихва за забава за периода 01.02.2024 - 23.04.2025 г. за плащане на такса управление за 2024 г. ;

5/ За апартамент GdD 302, с идентификатор №***, с адрес на имота: с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ от 114.19 кв. м. сумата от 2202.90 евро, от които 827.28 евро - такса управление 2023 г. с падеж 31.01.2023 г., 82.73 евро - такса за събиране на отпадъци 2023 г. с падеж 31.01.2023 г., 827.28 евро - такса управление 2024 г. с падеж 31.01.2024 г., 82.73 евро - такса за събиране на отпадъци 2024 г. с падеж 31.01.2024 г.; 243.77 евро - законна лихва за забава за периода 01.02.2023 - 23.04.2025 г. за плащане на такса управление за 2023 г., както и 139.11 евро – законна лихва за забава за периода 01.02.2024 - 23.04.2025 г. за плащане на такса управление за 2024 г.; ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до окончателното плащане, чрез налагане на обезпечителна мярка – ВЪЗБРАНА върху недвижим имот с идентификатор №***, представляващ апартамент GdD 302, с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ от 56.97 кв. м., след представяне на доказателства за внесена по сметка на Районен съд - Балчик ПАРИЧНА 2

ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 994.29 лв. (деветстотин деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки), на осн. чл. 390, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1, ал. 2 ГПК, вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, аргументирани с доводи, че възбранения имот е индивидуализиран неправилно- вместо идинтификатора на апартамент GdD 302 бил посочен идентификатора на апартамент GdC 302, както и площ, каквато апартамента не притежава, при което не било ясно спрямо кой имот била наложена възбрана; че бъдещия иск е вероятно неоснователен, тъй като претенцията на бъдещия ищец се основавала на нищожен договор за поддръжка и управление от 12.08.2019г., евентуално на прекратен договор; че допуснатото обезпечение надхвърля многократно обезпечителната нужда поради несъразмерност между цената на иска /5 083.75евро/и стойността на възбранения апартамент/44 975.70евро към датата на придобиване 24.06.2021г./; че няма опасност вземането да остане неудовлетворено, тъй като бъдещият ответник е собственик на пет апартамента, а търсената сума е такава, че може да бъде събрана и чрез запор върху банковата сметка, която била по-подходящата и адекватна мярка в случая; че определената гаранция е изключително занижена. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.

Ответникът по жалбата, молител в обезпечителното производство и бъдещ ищец „Лайтхаус пропърти мениджмънт” ЕООД е изразил становище за неоснователност на жалбата, аргументирано с доводи за липсата на неяснота относно възбранения апартамент, който бил собственост на жалбоподателя по силата на нот.акт с вх.№1618/2021г. на СВ-Балчик, че е допусната грешка само в номера на апартамента по архитектурен проект; че не са налице релевираните пороци на договора за поддръжка и управление, който бил валиден и действащ във времето от сключването му до 31.12.2024г., в който период са възникнали процесните вземания; че допусната обезпечителна мярка е адекватна, не е прекомерна, а определения размер на гаранцията съответен на наложилата се в съдебната практика мярка от 10% от цената на иска.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

За да допусне исканото обезпечение и наложи обезпечителна мярка за обезпечаване изхода от бъдещия спор, съдът следва да извърши проверка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава от основание исканото обезпечение.

Тази преценката следва да се направи въз основа на представените писмени доказателства във връзка с твърдяните от ищеца обстоятелства, на които той основава предявените искове и с оглед формулирания петитум. В случая преценката за допустимост на възнамеряваните искове следва от обоснования правен интерес от избраната защита-осъдителни искове за парични вземания. Представените с исковата молба писмени доказателства дори и да не могат да бъдат преценени като убедителни за дължимост на претендираните вземания, вероятната основателност на исковете с предмет парични притезания може да се засвидетелства чрез внасяне от молителя на гаранция в определен от съда размер, както е процедирано в случая.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че размерът на определената от съда парична гаранция е занижен / при претенция за общо 5 083.75евро е определена гаранция от 994.29лева, равняваща се на 10% от цялата претенция/. Според разпоредбата на чл. 391, ал.3 от ГПК размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Гаранция е „обезпечението“ на ответника за евентуалните вреди, които ще претърпи, ако обезпечението на бъдещия ищец е неоснователно. Когато съдът преценява какъв е справедливият размер на паричната гаранция, той следва да съобрази както цената на предявения иск, така и всички други обстоятелства по делото, в това число и представените писмени доказателства. Настоящият състав намира, че определената от първоинстанционния съд гаранция в размер на 10% от стойността на всички претендирани вземания не е занижена.

Представянето на определената от съда гаранция удостоверява вероятната основателност на иска. Дали в полза на молителя в обезпечителното производство са възникнали претендираните парични вземания е въпрос по същество на спора и не подлежат на обсъждане и преценка доводите на 4 страните относно възникването и съществуването им при преценка на основателността на искането за обезпечение. Естеството на материалноправния спор не изисква от молителя-бъдещ ищец пряко и пълно доказване в обезпечителното производство на твърденията относно правопораждащите правата му факти и обстоятелства, тъй като по основателността на иска съдът се произнася със съдебното решение. В случаят съдът намира, че са налице условията на чл. 391,ал.1, т.1 от ГПК за допускане на обезпечението чрез налагане на исканата обезпечителна мярка по чл. 397, л.1,т.1, от ГПКвъзбрана върху апартамент GdC 302, с идентификатор №***, с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ от 114.14кв.м..

Налице е и обезпечителна нужда, изведена именно от характера на притезанието. Без значение за преценката относно съществуването на такава нужда е материалното състояние на ответника. Исканата обезпечителна мярка е допустима и адекватна на обезпечавания интерес. Допуснатата обезпечителна мярка се явява способа за осигуряване осъществяването на правата на ищеца по евентуално положително за него решение по исковете.

Претендираната обезпечителна мярка „възбрана“ е подходяща. Под „подходяща“ обезпечителна мярка по смисъла на чл.397 ал.1 от ГПК законът има предвид подходяща по вид мярка с оглед вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защита, т.е. подходящи са мерки, при които реализиране на евентуално принудително изпълнение върху обекта на същите би довело до удовлетворяване на притезанието на кредитора /така определение №188/04.03.2014 г. по ч.т.д.№4705/2013 г. на І т.о.,ТК на ВКС/. На следващо място, според константата съдебна практика /определение №188/04.03.2014 г. по ч.т.д.№4705/2013 г. на І т.о.,ТК на ВКС;определение №193/18.06.2020 г. по ч.т.д.№754/2020 г. на І т.о.,ТК на ВКС/ при налагане на обезпечителни мерки съдът не следва да преценява съответствие и да търси съразмерност между цената на иска и стойността на обекта на обезпечителната мярка като условие за допускане на обезпечението в хипотеза на предложен от кредитора един обект на обезпечението.По начало обезпечителната мярка се налага върху вещта до размера на цената на иска независимо от собствената й по-висока стойност. В този смисъл тежестта за длъжника не е в прякото несъответствие между размера на обезпечението и стойността на обекта на същото,а в последиците на евентуално принудително изпълнение върху вещта /изгубване собствеността й;удовлетворяване с остатък на стойност,по-ниска от 5 пазарната,с оглед резултата от наддаването и пр./.Законът обаче не защитава длъжника от последиците на собственото му неизпълнение,които рефлектират и в последиците от принудителното такова,още повече в ущърб на кредитора.Съгласно чл.442 от ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ и вземане на длъжника,като принципът възпроизвежда в изпълнителното производство правилото на чл.133 от ЗЗД,че „цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори“.

Изключенията от това правило са изрично въведени от законодателячл.444,чл.446 от ГПК.Аналогично на възможността в изпълнителното производство длъжникът да замени обекта на изпълнението,ако разполага с друг/и/ обекти и за него това е по-благоприятно /чл.443 от ГПК/,законодателят е предвидил тази облекчаваща го възможност и в обезпечителния процесчл.398 от ГПК,от която длъжникът винаги може да се възползва,ако наложената обезпечителна мярка твърде сериозно накърнява правната му сфера. Произнасяне по искането за замяна се дължи от първоинстанционния съд, като постановеното определение подлежи на самостоятелно обжалване пред въззивния съд.

Разпечатката съдържа 28 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcdb87cc-94f4-432c-9a42-998d24ac2186