Решение № 138 от 15.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Кюстендил, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 264059/21.07.2022 г. от главен юрисконсулт Д.М., в качеството й на процесуален представител на Главна дирекция *** – МВР, с адрес за кореспонденция: *****, насочена против Решение № 260112 от 21.06.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 388/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд е осъдил Главна Дирекция *** при МВР да заплати на Р. В. Н. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен към дневен за 238 часа по време на дежурства в общ размер на 1696.61 лева главница, ведно с лихвата за забава в общ размер на 234.75 лева, в т.ч.: Допълнително трудово възнаграждение за календарната 2017 г. в общ размер на 364,37 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2017 г. – 16.02.2020 г., общо в размер на 118.85 лева;

Допълнително трудово възнаграждение за календарната 2018 г. в общ размер на 574,81 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2018 г. – 16.02.2020 г., общо в размер на 88.91 лева; Допълнително трудово 1 възнаграждение за календарната 2019 г. в общ размер на 757,43 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода 01.05.2019 г. – 16.02.2020 г., общо в размер на 26.99 лева , както и сумата от 500 лева, представляваща деловодни разноски.Осъдил е Главна Дирекция *** при МВР да заплати по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 117.86 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, и 195 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Подчертава, че спрямо статута на ищеца, който е държавен служител – полицейски орган в ** към МВР, е приложима специалната правна уредба на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативи актове, в частност Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., респективно. спорният въпрос дали на ищеца следва да се заплати извънреден труд чрез преизчисляване като положеният от него нощен труд се умножи с коефициент, следвало да се разреши съобразно тези нормативни актове, респективно е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че спрямо процесното правоотношение е приложима субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ, доколкото специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., не урежда хипотези на трансформиране на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време чрез умножаване на първите със съответен коефициент.

Изтъква, че нормата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ не е приложима за заплащане на възнаграждения на държавни служители по ЗМВР, като самата наредба в цялост се прилагала за уреждане на трудови правоотношения, каквото не е процесното. Подчертава, че предвидената в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР специална закрила по КТ за държавните служители, полагащи труд от 22,00 до 6,00 часа, е за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.

Възразява срещу доводите на районния съд, който за да приеме, че НСОРЗ е приложима към казуса, се е позовал на наличието на празнота в правото. Акцентира, че в случая не е налице такава празнота в правната уредба, а е налице уредба в специален закон, с която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработени нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от НСОРЗ, каквото право същата наредба давала на работещите по трудови правоотношения, уредени в КТ. Твърди, че лишаването на държавните служители от правото на тази транформация се компенсирало с други предвидени в ЗМВР права и привилегии. В подкрепа на становището си се позовава на Решение от 24.02.2022 г. на ЕС по дело С-262/20.

Подчертава, че дори да са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от НСОРЗ, в случая липсвали предпоставките за прилагането им към процесното правоотношение на ищеца, тъй като нощната продължителност на неговото работно време не била по-малка от 2 тази на дневното /в чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено нощните смени на служителите да са от 22 ч. до 6 ч., в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се определят дневно и нощно работно време с еднаква 8 часова продължителност/ и неговият труд не се отчитал въз основа на заработено по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл.

250 от КТ. За сравнение изтъква, че правната уредба по КТ допускала продължителност на нощния труд 7 часа, което и обусловило приемане на уредбата в НСОРЗ, за да бъде приравнен той като продължителност на дневния труд от 8 часа. Сочи съдебна практика, обективирана в съдебни решения по сходни казуси, която не била взета предвид и коментирана от решаващия състав.

Приема за неправилни изводите на КнРС, че непълнотата в нормативната уредба била преодоляна с приемането на чл. 187, ал. 4 /ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, която възпроизвеждала текста на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за процесния исков период, като районният съд приел, че до влизане в сила на тази разпоредба, приложима е нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди, че от 10.07.2020 г. не е въведено преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 и счита, че този извод противоречи на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, чл. 187, ал. 4 ЗМВР и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г.

Алтернативно и придържайки се към изложеното в депозирания писмен отговор на исковата молба, твърди, че исковата претенция търсена като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд не следва да се възприема безусловно като извънреден труд.

Подчертава, че преобразувания нощен труд не се явява извънреден труд по смисъла на чл.

143, ал. 1 КТ, както и разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл.

Смята за незаконосъобразно позоваването от страна на районния съд изцяло на направеното изменение на иска в с.з., при което преобразуваните нощни часове били изцяло претендирани като извънреден труд. Подчертава, че съдът следвало да постанови решението си като установи отработената норма от ищеца за всеки отчетен период и след това да прецени дали преобразуваните нощни часове формират извънреден труд /дължи се допълнително възнаграждение/ или тези часове допълват неотработената норма /не се дължи допълнително възнаграждение/. Излага становище, че районният съд следвало да се позове на допълнителната експертиза, като уважи главната претенция в общ размер 1555,18 лева и акцесорната в размер на 117.10 лева.

Възразява като незаконосъобразен срещу извода на КнРС, че недоработената норма през тримесечния отчетен период може да се отработи през следващия месец.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените разноски за адвокатски хонорар, като прекомерни, с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност и съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Алтернативно се прави искане за изменение на решението и постановяване на друго, с което главният иск бъде уважен до размер от 1555,18 лева за 223 часа получени черз 3 преобразуване на положения нощен труд към дневен съобразно отработените тримесечни норми на ищеца, и акцесорен иск в размер на 117.10 лева

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р. В. Н. чрез пълномощника му адв. Д. З., с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни и се излага становище, че първоинстанционното решение не страда от твърдените във въззивната жалба пороци, а е валиден, допустим и правилен съдебен акт, постановено при правилно приложение на материалния закон и обосновано след задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Определят се като несъстоятелни оплакванията на въззивника за липса на празнота в нормативната уредба и необоснованост на постановения съдебен акт, както и че съдът не е отговорил на ясно и категорично на възраженията и доводите на ответника. Позовава се на решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/20, и по-конкретно застъпените в т. 76 и т.

77 мотиви, като твърди, че това, че нормалната продължителност на труда през деня и нощта е еднаква /коефициентът е 1/, и не се налага преобразуване, само по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се прилага Кодексът на труда. Подчертава, че в ЗМВР от 10.07.2020 г. е въведено повторно такова преизчисляване, като позовавайки се на т. 79 от решението на СЕС прави извода, че за периода 01.01.2017г. – 31.12.2019 г. няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба се преодолявала чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд.

Възразява като неоснователно срещу оплакването на въззивника, досежно установяването на извънреден труд за ищеца, тъй като отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане н работното време на служителите в МВР, е 1,143. Възразява се срещу направеното алтернативно искане за изменение на постановеното по делото решение чрез намаляване размера на присъдените суми. Оспорва се направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар пред първоинстанционния съд, като се подчертава, че съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност, обосновавайки се с вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, ангажираността на адвоката и извършената от него работа.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

4

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Кюстендилския районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на КРС.