Решение № 64 от 11.08.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. гр.Велинград, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200055 по описа за 2023 година

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-001087/20.09.2022г. на Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. , с което на основание чл.

53 от ЗАНН, на Д. Я. Т. са наложени: административно наказание глоба в размер на 50 лева - за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП (незначителна техническа неизправност на МПС – неосветен заден регистрационен номер) и административно наказание глоба в размер на 20 лева – за нарушение на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП (липса на пожарогасител).

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Твърденията на жалбоподателя са, че НП е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на материалиния и процесуалния закон, с доводи - че нарушение на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП не е извършено, доколкото при проверката жалбоподателят е представил заверен пожарогасител, а същевременно – в постановлението не е посочена нормативната разпоредба, уреждаща необходимостта от заверка на същия.

Претендира разноски.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираните деяния, а предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП - хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Моли 1 наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2022г., на път PAZ-1065 (III-843) служителите на реда Г. М. и С. Ш. спират за проверка лек автомобил „Опел-Мерива“ с рег. № ***********, движещ се в посока м.

Селище и управляван от Д. Я. Т.. При проверката полицаят М. констатира като незначителна техническа неизправност на автомобила – нефункциониращ осветител на задния регистрационен номер, а при проверка на пожарогасителя – установява, че същия е незаверен. Докато съставя АУАН за констатираните две нарушения водачът показва на полицая втори пожарогасител, който е с редовен стикер за заверка. Тъй като служителят на реда се усъмнява, че вторият пожарогасител е зает на водача от друго МПС от спрелите в близост – не изключва конкретното нарушение от акта, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява б е з с п о р н о от следните доказателства: Наказателно постановление № 22-0367-001087 от 20.09.2022 г.,Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за установяване на административно нарушение № 361067/18.08.2022 г., показанията на свидетелите Г. М., С.

Ш., Р. Б., Д.Д., С.Б..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН предполага издаване на наказателното постановление само в случаи, когато се установи „по несъмнен начин“ факта на извършеното нарушение. В този смисъл – след като от доказателствата по делото (показанията на свидетелите Д.Д. и С.Б., а и на полицейските служители Г. М. и С. Ш.) се установява категорично и непротиворечиво, че проверяваният водач, макар и със забавяне, е представил на полицаите надлежно заверен пожарогасител – то подозреднията на актосъставителя, че този втори пожарогасител е възможно да е взет от съседен автомобил не са годни да обосноват извод, че е „несъмнено установено“ нарушение на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление в съответната част подлежи на отмяна поради липса на доказано извършено нарушение на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП от водача.

Несъмнено установеното с показанията на същите свидетели, а и неоспорено от жалбоподателя, обаче е друго нарушение – на чл. 139, ал.1,т.1 ЗДвП. И в съставения АУАН и в обжалваното постановление по достатъчно ясен (с оглед осигуряване правото на защита на санкционирания) начин е описано, че задният регистрационен номер на управлявания от водача лек автомобил не е осветен. Посочената техническа неизправност съответстваща на част 4.7.1. буква „б)“ от Приложение № 5 на Наредба № Н-32/16.12.2011г. е коректно квалифицирана като незначителна. Ето защо наказателното постановление в частта, в която 2 е санкционирано нарушението на чл. 139, ал.1,т.1 ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. – законосъобразно определен съгласно чл. 179, ал. 6, т.1 от ЗДвП – следва да бъде потвърдено.

При този резултат по делото – частична отмяна и респективно - частично потвърждаване на наказателното постановление - разноските следва да бъдат разпределени наполовина от полагащото се за всяка от страните.

Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, подал само становище, и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП при потвърждаване на постановлението би следвало да й се предели възнаграждение в минимален размер 80 лв., но предвид частичната отмяна на постановлението – то подлежи на присъждане наполовина – 40 лв.

По идентични съображения - на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал.

1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер само на 200лв. – половината (заради частичното потвърждаване на наказателното постановление) от претендирания и доказано изплатен адвокатски хонорар 400 лв. Възражението за прекомерността му е неоснователно, тъй като той е минимален – съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ.

Така мотивиран и на основания чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и съответно чл. 63, ал. 2, т.

5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-001087/20.09.2022г. на Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. само в частта му, с която на Д. Я. Т. с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП, и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на Д. Я. Т. с ЕГН ********** сумата от 200 /двеста/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Я. Т. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР - Пазарджик, сумата от 40 /четиридесет/лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3