Решение № 109 от 13.03.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Карлово, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320102042 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК .

Ищцата - М. Р. М. твърди, че страните били в облигационна връзка по силата на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство. На 15.05.2023г. между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и М. М. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/15.05.2023г., като ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищцата заемни средства. Договорът е сключен при следните условия: общ размер на предоставения кредит: 1700.00 лева; срок на кредита: 10 месеца; брой на погасителните вноски: 10; размер на погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10; фиксиран годишен лихвен процент по кредита:

18.47%; годишен процент на разходите по кредита: 20.12%; взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в общите условия; общ размер на всички плащания: 1850.06 лева.

Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД е изпълнил задължението си по договора и е предоставил заемните средства в размер на 1700 лева в собственост на ищцата. Преди сключване на договора й бил предоставен стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ преддоговорната информация. Като неразделна част от договора, на кредитополучателя са представени общи условия, достъпни и на сайта на

Кредисимо, на адрес: https://credissimo.bg/obshtiuslovia.

Твърди, че е погасила изцяло задължението си по договора.

Твърди, че в чл. 4 от договора за кредит и в раздел III т. 12 от общите условия било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че 1 кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В чл. 4, ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно стандартния европейски формуляр (СЕФ) е валидно 10 дни.

На 15.05.2023г. - датата на сключване на Договор за потребителски кредит № ***/15.05.2023г., между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Капиталът на дружество „Ай Тръст“ ЕООД е изцяло собственост на „Кредисимо“ ЕАД и двете дружества са свързани лица по силата на ТЗ. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищцата се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1337.04 лева, като възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „Кредисимо“ ЕАД и е разсрочено за плащане заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 3187.10 лева. Твърди, че не разполага с копие от договора за поръчителство, който не се открИ. в кореспонденцията с кредитора, но на същата е предоставен обобщен погасителен план, съдържащ информация за размерите на вноската за главница, лихва, гаранция и обща погасителна вноска по двата договора.

Твърди, че в договора за кредит и договора за поръчителство е посочена една и съща банкова сметка за превеждане на дължимите суми към двете дружества. Твърди, че е погасила изцяло и задълженията по договора за поръчителство. За пълното изплащане на задълженията са й издадени удостоверения от двамата ответници.

Посочва, че „Кредисимо“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Посоченият от „Кредисимо“ ЕАД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП.

Договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит и действието по поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се 2 разгледат съвместно и двете правоотношения. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване па договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по аргумент от чл. 23 от ЗПК.

Съдържанието на клаузата по чл. 4 ал. 1 и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя на практика са неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител, или дружество, което да осигури поръчителство.

Поискания от ищцата кредит е от типа „бързи кредити“. „Кредисимо“ ЕАД посочва, че при сключване на договора за поръчителство, кредитът ще бъде разгледан по-бързо - до 48 часа, а в противен случай - 14 дни (а предложението съгласно СЕФ е валидно 10 дни). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД дружество. Това е вторият ответник в настоящия процес - „Ай Тръст“ ЕООД, който бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като дефиницията е дадена в §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да 3 преценява кои суми точно ще дължи.

Счита, че от страна на „Кредисимо“ ЕАД е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 от ЗЗП, като в т. 9 от приложението към договора е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя, потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Едва след сключване на договора, потребителят е получил обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца (credissimo.bg), съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като общата сума вече е в размер на 3187.10 лева.

От съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то счита, че същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането па ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението па потребителя. Без значение дали същият погаси или не погаси задължението си - той дължи възнаграждение за поръчител. Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от раздел V от общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за предоставяне на поръчителство.

Изборът на поръчител не е доброволен. От формулировката става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител, води до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗГЖ изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Горното сочи на формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал.