Решение № 259 от 02.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Перник, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720101468 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Уникредит булбанк“ АД срещу „**** *** *****“ ООД, ЕИК ********* и М. Б. З., ЕГН **********, в която се твърди, че между страните е сключен Договор за кредитна карта за бизнес клиент № ****/12.07.2023 г. (Договора). Твърди също, че първият ответник е кредитополучател, а вторият солидарен длъжник. Посочва конкретните параметри на договора, съгласно които на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1000,00 лева при ГЛП от 16,20 %. Минималната погасителна вноска била в размер на 3% от кредитния лимит – 60,00 лева, която сума следвало да бъде платена до 15-о число на всеки текущ месец.

Твърди, че кредитополучателят е усвоил изцяло кредитния лимит, както и че е надхвърлил същия със сума в размер на 927,87 лева.

Ищецът твърди, че кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, отправяйки покана до „**** *** *****“ ООД на електронния му адрес, посочен в търговски регистър. Прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба, а с молба от 13.01.2026 г. сочи, че договорът е изцяло падежирал на 31.07.2025 г.

С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове като осъди ответниците солидарно да му заплатят суми в размер на 1000,00 лева главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиент № ****/12.07.2023 г., ведно със законна лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 927,87 лева – неразрешен/надхвърлен лимит, 123,31 лева лихва върху редовна главница в периода от 16.02.2024 г. до 21.05.2024 г. и 165,70 лева лихва върху просрочена главница в периода от 21.05.2024 г. до 27.11.2024 г., за които суми е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 6743/2024 г. по описа на Районен съд Перник.

Претендира разноски в рамките на настоящото и заповедното производства.

1

Ответникът „**** *** *****“ ООД не е депозирал отговор в срок.

Ответникът М. Б. З. депозира отговор в срок чрез назначения си особен представител. Счита исковата молба за нередовна, тъй като претенцията за „неразрешен/надхвърлен лимит“ не произтичала от договора. Оспорва да е надлежно уведомен за твърдяната предсрочна изискуемост.

Не оспорва подписите да са положени от М. Б. З. – лично и в качеството му на представител на „**** *** *****“ ООД, но счита че „липсва ясно и отделно изразен съгласие за поемане на лична отговорност“. Счита, че е налице смесване на качества и съмнение за действителната воля на М. Б. З..

Изцяло оспорва предявените искове, като счита същите за недоказани по основание и размер. На отделно основание оспорва претенцията за 927,87 лева – неразрешен/надхвърлен лимит. Счита, че тази претенция е извън обхвата на договора, поради което ответника като поръчител не е давал съгласие да отговаря и за това задължение. Начисляването на тази сума било извършено едностранно от банката, поради което представлявало едностранно изменение на договора. Липсвали и доказателства тази сума да е усвоена. Счита, че такава клауза дори да е налице в договора, то тя е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена и поставя длъжника в неблагоприятно положение.

Подчертава, че ответникът М. Б. З. е поръчител и след като ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.05.2024 г., то по правилото на чл. 147 ЗЗД иск срещу него е следвало да бъде предявен най – късно до 21.11.2024 г., а това било сторено едва през 2025 г., поради което искът срещи него е неоснователен.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения срещу М. Б. З. иск.

В съдебно заседание ищецът не се представляват като поддържа вече изложената теза с писмена молба.

В съдебно заседание ответниците не се представляват. М. Б. З. чрез назначения си особен представител в редица писмени молби оспорва претенцията като счита, че отговорността ми е по поръчителство, а не като солидарен длъжник.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Макар и вземането да е било предмет на ч.гр.д. № 6743/2024 г. по описа на Районен съд Перник, доколкото заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е изцяло отхвърлено то настоящото производство разглежда осъдителни претенции, като единствената отлика е че те се считат предявени на 28.11.2024 г. с депозиране на заявлението, а не на исковата молба съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По така предявените искове тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за револвиращ заем, вкл. за заплащане на възнаградителна лихва, предаването на заемната сума на заемополучателя, дължимост на минимални погасителни вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2). изпадане на ответника в забава; 3) размера на вземанията.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер 2 предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 2 от тук посочената разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а ал. 3 изисква договорът за банков кредит да е в писмена форма.

По делото е представен Договор за кредитна карта за бизнес клиент № ****/12.07.2023 г., относно чието сключване не се спори. Съгласно клаузите на тук посоченото облигационно правоотношение ищецът отпуска револвиращ кредит на „**** *** *****“ ООД (клиент) в размер на 1000,00 лева при МЛП от 1,35 %, равняващо се на 16,20 % годишно. По този договор М. Б. З. е „солидарен длъжник“ съобразно разпоредбите на чл. 304 ТЗ и чл. 121-127 ЗЗД и отговаря за връщане на кредитния лимит, лихвите, такси, комисионни и други разходи, предвидени в Договора. Първата година от договора не се начислява такса обслужване, а след това тя е в размер на 50,00 лева годишно. Срокът на Договора е до 31.07.2025 г.

Минималната погасителна вноска е в размер на 3% от кредитния лимит – 60,00 лева, която сума следвало да бъде платена до 15-о число на всеки текущ месец. Писмено е декларирано, че страните приемат приложените Общи условия. Съгласно чл. 2.17 от тях „надвишен кредител лимит“ е сумата на допуснатото надвишаване на договорения кредитен лимит в резултата на транзакция или начисляване на суми от Банката.

Представен е протокол от 27.07.2023 г. съгласно който М. Б. З.,от името на Клиента е получил кредитната карта.

Представеният по делото Договор и протокол носят подписите на страните, чиято формална доказателствена сила не е оспорена и обвързва съда по правилото на чл. 180 ГПК. В Договора е предвидено, че кореспонденцията между страните ще бъде в писмена форма, като е предвидена и възможност за кореспонденция чрез имейл и електронно подписани документи (чл. 16.10.2), но електронни адреси на страните не са посочени.

От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договор за банков кредит е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при условията на Договора.

Ищецът е твърдял настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита по Договора, както и че е обявил такава преди образуване на настоящото производство. Съдът обаче намира, че изявлението му не е надлежно упражнено. По делото е представен имейл от 20.06.2024 г., за който се твърди, че е адресиран до ответника „**** *** *****“ ООД на електронния му адрес, посочен в търговски регистър. Както бе посочено, в Договора е предвидена принципна възможност за размяна на електронна кореспонденция, без обаче да са посочени електронни адреси за същата. За да се счете, че е налице връчване при липса на приложен, потвърждаващ приемане на изявлението отговор, е необходимо да е предвидена изрична възможност за това. Обстоятелството, че този имейл е посочен в търговски регистър е ирелевантно, поради което съдът приема, че не е налице нито лично, нито фингирано връчване. Също така в изявлението на ищеца е посочен договор от дата, различна от тази на процесния. Ето защо изявлението от 20.06.2024 г. не може да бъде възприето като надлежно упражнено. До този извод са стигнали както заповедния, така и въззивния съд по повод подадената от ищеца частна жалба.

Този съд приема, че изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем е надлежно упражнено най – рано с връчване на препис от исковата молба на 3 ответниците, но това е станало след 31.07.2025 г., когато срокът на Договора е изтекъл, поради което упражняването на това право е ирелевантно.

Относно усвояването на кредита, размера на задължението и изпадане в забава е допусната и приета ССЕ по въпроси на ищеца и съда, неоспорена от страните, която съдът кредитира като надлежно изготвена от лице със специални знания в съответната област. От нея се установяват задълженията по Договора към различни дати, тъй като задачите са условно зададени предвид изложеното в исковата молба и конкретните възражения. Доколкото съдът прие, че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена, по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК възприема като меродавно частта от заключението, установяващо размера на задълженията по Договора към 31.07.2025 г. Като взе предвид и пояснението на вещото лице, направено в съдебно заседание, предвид допуснатата техническа грешка относно периода, за който е изчислявана възнаградителна лихва, съдът приема, че задължението по Договора е в размер на 1389,12 евро - 2221,27 лева главница, в която сума се включва кредитния лимит от 1000 лева, 927,87 лева – неразрешен/надхвърлен лимит и 293,40 лева такса за администриране, която не е част от исковата претенция. Възнаградителната лихва в периода от 16.02.2024 г. до 21.05.2024 г. е в размер на 47,61 евро (93,12 лева), а обезщетението за забава е в размер на 69,97 евро (136,84 лева) в периода от 21.05.2024 г. до 27.11.2024 г.

Вещото лице е направило и уточнение, че кредитния лимит по договор е в размер на 1000 лева, но по счетоводни записвания, водени от ищеца е в размер на 2000 лева.

При тези обективни данни и приложимо право съдът приема, че претенцията за главница и неразрешен кредитен лимит следва да се уважи изцяло, а тези за възнаградителна лихва и обезщетение за забава частично до установените в ССЕ размери, като се отхвърлят до пълния предявен такъв.

По голяма част от възраженията на ответника М. Б. З. съдът намира за неоснователни. По основанието и размера на претенцията съдът изложи мотиви, които не следва да бъдат повтаряни. Претенцията за 927,87 лева – неразрешен/надхвърлен лимит, съдът намира също за доказана. От ССЕ се установи, че тя е част от усвоената главница като представлява сума над кредитния лимит по Договора поради начинът на счетоводното записване на Договора от ищеца. Същевременно тази сума попада в хипотезата на чл. 2.17 от Общите условия, дефиниращ понятието „надвишен кредител лимит“, поради което е задължение, произтичащо от Договора, за което този ответник също отговаря. След като сумата е усвоена, макар и над кредитния лимит, тя подлежи на възстановяване. Тази сума не е „едностранно начислена“ и не представлява едностранно изменение на Договора, нито е неравноправна по смисъла на ЗЗП, от който М. Б. З. в случая не може да се ползва, тъй като обезпечава взаимоотношение по абсолютна търговска сделка.