Протокол № 14246 от 11.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 10831/2023
- Вид
- Протокол № 14246
- Подписан
- 11.08.2023
- В сила
- 12.08.2023
- Състав
- ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.286 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.297, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 14246 гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора Т. П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20231110210831 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:25 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Л. В., явява се, доведен от Следствения арест в гр.София.
В залата се явява адв. С.С. от САК – служебен защитник на обв. В. по досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на представен документ за самоличност – лична карта:
Й. Л. В., роден на ********* в гр. *******, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, работи, живущ в гр.
*******, обл. *******, ул. „********“ № 2, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството, включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
1
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Й. Л. В. – обвиняем по досъдебно производство № 3383 ЗМК 726/2023 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 33234/2023 г. по описа на СРП.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава предостави възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искането. Няма какво да добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането на прокурора. постоянен адрес. Ако ме търсят, ще се явявам.
Аз съм си на
ЗАЩИТАТА: Моля да не уважавате така направеното искане, мисля, че има възможност за по-лека мярка.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям доказателства.
ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да соча доказателства.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че са извършени всички съдебни следствени действия, поради което и на основание чл.286 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам така внесеното искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия, привлечен в това качество, а именно Й. Л. В.. Спрямо него е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 във вр. ал.1 от НК, извършено на 06.08.2023 г. в гр. София.
Считам, че са налице предвидените от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” по следните съображения:
На първо място повдигнатото обвинение на обв. В. е за извършено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода”. От събраната до настоящия момент доказателствена съвкупност по безспорен начин се установява наличието на следващата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, а именно обосновано предположение, че именно Й. Л.
В. е автор на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем, явяващо се тежко такова, по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Обоснованото подозрение се извежда от гласните доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните в хода на разследването свидетели Д.И., Б.Г., К.М., П.А., както и установените в инкриминираното превозното средство чужденци, които в съвкупност са логични, взаимно подкрепящи се и от които се установява механизма на деянието, организацията по транспортиране на чужденците, предшестващите предавания на парични суми с целева насоченост, както и последвалото установяване на престъплението на територията на Република България. В подкрепа на този извод са и писмените доказателствени средства, събрани в хода на разследването, а именно протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществено доказателство - лек автомобил, протоколи за доброволно предаване, както и останалите писмени материали. Намирам, че посочените доказателствени източници фиксират с необходимата степен на обоснованост към този процесуален момент параметрите на престъпното посегателство, както и неговото авторство. Макар преценени на пръв поглед, същите навеждат на извода за обосновано подозрение, че именно обвиняемият е извършител на престъплението, за което е привлечен в това качество.
На следващо място считам, че доказателствата по делото сочат, че е 3 налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
Подобен риск намирам, че се обосновава от опасността и интензитета на обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние, което по своя механизъм се отличава с дързост и хладнокръвие, включително като хронология на действията и тяхната последователност. Определяща е и обществената опасност на личността на извършителя, която дава отражение върху обществената опасност на самата престъпна проява, като се вземе предвид, че настоящото деяние е осъществено само няколко месеца след като обвиняемият е изтърпял наказание по предходно осъждане, като същият е многократно осъждан. На следващо място намирам, че е налице опасност обвиняемият да се укрие, като това е изводимо от приобщените по делото доказателства. От същите се установява, че макар същият да има установен адрес на територията на Република България, е заявил категоричен опит да се укрие. От това може да се направи извод, че е целял да избегне наказателно преследване.
В заключение считам, че мярката „задържане под стража” би била адекватна и пропорционална на целите, визирани в чл.57 от НПК. С оглед на което моля спрямо обвиняемия В. да вземете мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Съдия, подзащитният ми е млад човек, който е допуснал грешка. Освен това той обещава, че ще се явява, при условие, че бъде призован, ще съдейства за приключване на разследването и няма опасност да се укрие. Не считам, че има опасност да извърши друго престъпление и затова моля да му вземете по-лека мярка за неотклонение.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съжалявам много, туй нещо няма никога да се повтори в живота ми. Адресът ми си е постоянен, ще се явя, ако призовката пристигне. Няма да има никакви проблеми. Няма да се повтори туй нещо, обещавам. Съжалявам много.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да се прибера у дома. Нашите не знаят къде съм вече трети ден. Те не знаят туй нещо, с което се занимавам.
4
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ след съвещание, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.64 от НПК.
Образувано е по искане на прокурор при СРП за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Й. Л. В. – обвиняем по досъдебно производство № 3383 ЗМК 726/2023 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 33234/2023 г. по описа на СРП.
При преценка на материалите по делото съдът намери следното: