Решение № 397 от 20.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Антоанета Н. Близнакова (АП-София) като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за възобновяване № 20211000601173 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. С. С., подадено чрез процесуалния му представителадв. Д. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 379/2016 г. на Районен съд – Пирдоп и отмяна на постановената по него присъда от 05.04.2019г., потвърдена с Решение от 05.05.2021г. по ВНОХД № 438/20г. по описа на СОС.

В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Сочи се, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства не се установява по несъмнен начин подзащитният й да е извършител на престъплението, за което е обвинен. Неправилно въззивният съд не е кредитирал приложените писмени доказателства, удостоверяващи внасяни от молителя суми в полза на Кооперацията, както и експертните заключения, установяващи внасянето на тези суми. Отправен е упрек към двете инстанции по фактите, че не са допуснали до разпит адв. П. за установяване на обстоятелствата по повод представените, както от него, така и от АВ документи. Според защитата, изложената от въззивния съд фактическа обстановка представлявала възпроизвеждане на протоколи и решения на общи събрания на Кооперацията, сключени договори между нея и трети лица, изброяване на получените по сметка на Кооперацията суми и тегления по тях, заключения на съдебно-почеркова експертиза и доклад на ревизията на И. Б., но липсвал анализ на фактите и обстоятелствата относими към предмета на 1 обвинението, а именно- установява ли се разпореждане с имущество на Кооперацията, което да е окончателно, безвъзмездно и увреждащо последната. В този смисъл, акцентира на съдебната практика, възпроизведена в Решение № 454/20г., 3-то НО на ВКС, съгласно която неотчитането на парични средства, собственост на юридическо лице, само по себе си не е достатъчно, за да бъде квалифицирано деянието като длъжностно присвояване. За да е осъществен акт на присвоителна дейност, освен неотчитането на имущество в касата на юридическото лице, деецът трябва да е манифестирал отношение към това имущество като към свое, неговото действие да представлява акт на окончателно и безвъзмездно разпореждане, и да е свързано с причиняване на имуществена щета за собственика на имуществото. В случая не бил доказан умисъла на дееца, както правилно били аргументирали в особеното си мнение съдията-докладчик от първоинстанционния съд, съдиите от СОС, произнесли се при предходно разглеждане на делото, както и съдия Н. Н., участвала в състава по ВНОХД № 438/20 г. на СОС.

Изтъква, че пред първоинстанционния съд са били представени множество документи, а така също са изискани служебно от съда документи от различни институции, удостоверяващи обстоятелството, че са харчени различни суми за дейност на кооперацията, които не са намерили отражение в счетоводството. По делото са констатирани, както от съда, така и от вещите лица, редица корекции в касовите книги на кооперацията, които не са били единични, а установяват практика в счетоводството на кооперацията. Сочи се неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в това, че болшинството от състава на първостепенния съд са ограничили предмета на доказване по делото до обстоятелството, че сумите по обвинението са изтеглени от осъдения. По този начин, не са се съобразили с трайната съдебна практика, съгласно която длъжностното присвояване е завършено в момента, в който деецът е превърнал имуществото в свое, а разпореждане, осъществено чрез неотчитане на сумите в Кооперацията е невъзможно. При това положение, и предвид наличните доказателства, установяващи пороци в счетоводството на ПК „Напред“, не можело да се достигне до несъмнения извод, че парите реално не са отчетени.

Съдилищата по фактите са допуснали нарушение на закона, кредитирайки само онези доказателства, установяващи изтеглянето на сумите по обвинението, респективно са приели за неотносими всички доказателства, сочещи, че тези суми са разходвани в интерес на кооперацията.

Не на последно място, защитата намира наложените на подзащитния й наказания за явно несправедливи, доколкото не била съобразена продължителността на воденото наказателно производство и давността на вменената престъпна деятелност, съставляващи самостоятелно основание за определяне на наказанието при наличието на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед горното се настоява за възобновяване на наказателното производство, като се поддържа искане за оправдаване на осъдения И.С. или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят С., редовно призован, се явява 2 лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв. П.. Последната счита, че неправилно и незаконосъобразно решаващият състав на СОС е игнорирал всички доказателства, оборващи обвинението, като моли да бъде съобразено, че сред тези доказателства са експертните заключения по приети по делото експертизи и писмените доказателства за внасяни от подзащитния й суми, които са неосчетоводени в счетоводството на кооперацията. Сочи, че осъденото лице е участвал активно, както в първоинстанционното производство пред РС, така и пред двата състава на СОС, разгледали делото като въззивни инстанции, като неговата теза, която въззивният състав е приел за защитна, в крайна сметка се установява от писмените доказателства и от експертните заключения. Според защитата, недопускането на свидетеля Ч. П. представлява еманация на едностранчивия подход на СОС, разгледал делото като втора въззивна инстанция. В тази връзка сочи, че пред РСПирдоп по искане на защитата, адв. П. е представил доказателства в насока, че ежемесечно е получавал възнаграждение по договор за абонаментно обслужване, а така също отделно е получавал и възнаграждение по водени от него дела на кооперацията, които впоследствие се оказва, че не са осчетоводени. Доказано било, че са плащани и суми от кооперацията към бюджета, които също не са осчетоводени и това обстоятелство се потвърждавало от заключението на вещото лице С.. Тези доказателства обаче не са кредитирани от СОС, тъй като според мотивите на съда не били представени в оригинал. Моли да бъде съобразено обстоятелството, че и ВКС в отменителното си решение на оправдателната присъда на СОС, разгледал делото като първа въззивна инстанция, е посочил, че за да е налице присвояване, деецът трябва да е манифестирал отношение към чуждото имущество като към свое, да е извършил акт на окончателно, безвъзмездно разпореждане и да е причинил щета на собственика на имуществото. Именно това счита, че не е доказано по делото. Точно обратното, по делото несъмнено е доказано извършването на множество разходи в полза на кооперацията с парични средства, които не са съществували нито в касата на кооперацията, нито в банкова сметка на кооперацията. В заключение намира, че болшинството на СОС, разгледал делото като втора въззивна инстанция, не е съобразил трайно установеното в практиката на съда като изисквания за съставомерност на изпълнителното деяние на присвояването. В този смисъл настоява за уважаване на депозираното искане за възобновяване на наказателното производство.

Осъденият С., поддържа казаното от защитата си. Счита, че решението е несправедливо и неправилно, доколкото в хода на делото било доказано, че въпросните суми са осчетоводени в сметка 203- в банката, след което счетоводителят ги е прехвърлил в сметка 498, т.е. налице са счетоводни записи по тези суми и същите безспорно са осчетоводени. Изтъква, че делото е било провокирано от група хора, които са искали да поемат ръководството на кооперацията, с цел извличане на облаги от това, и за негово съжаление са успели. В предоставената му последна дума, моли делото да бъде възобновено.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че в хода на производството са били спазени разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в реализираната от съдилищата дейност по анализ и оценка на доказателствата, и са 3 направени правилни правни изводи за основния факт на наказателния процес, извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение по фактите. Въз основа на установените фактически положения е направен правилен извод от правна страна, че подсъдимият с действията си е реализирал състава по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл.

26, ал. 1 от НК. Безспорно е установено, че инкриминираните парични суми на обща стойност 28 800 лева, с пет отделни транзакции са изтеглени от банкова сметка на кооперация „Напредък“ именно от подсъдимия С., и тези суми впоследствие не са били заприходени в касата на кооперацията и не са разходвани в полза на същата. В случая тези парични средства са били задържани от подсъдимия и той се е отнесъл с тях като със свои собствени. По отношение на наложените наказания счита, че не е налице явна несправедливост, тъй като те са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл, моли искането да бъде оставено без уважение.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:

С присъда от 05.04.2019 год., постановена по НОХД № 379/ 2016 год. по описа на Районен съд – Пирдоп, подсъдимият И.С. е признат за виновен в това, че в периода от 23.12.2008 год. до 04.02.2009г. включително, в гр. Пирдоп, обл. Софийска, в условията на продължавано престъпление- с пет деяния /подробно описани в диспозитива/, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НКпредседател на Потребителска кооперация „Напред“- гр. Пирдоп, чрез касово теглене от сметката на кооперацията № ********** на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, офис Пирдоп, присвоил чужди пари на обща стойност 28 800лв., собственост на същата Кооперация, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 202, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, първоинстанционният съд е лишил подсъдимият С. от право да заема ръководна длъжност в управителни органи на държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго ЮЛ, както и всякаква друга длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от три години.

С Решение от 05.05.2021г., постановено пo ВНОХД №438/2020г., Софийски окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по 4 отношение на акт от категорията на актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл на чл. 420, ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от НПК.