Решение № 185 от 22.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100600688 по описа за 2024 година С Присъда №21 от 16.02.2024г постановена по НЧХД №1725/2023г,РС Бургас е признал подсъдимия Я. И. И., ЕГН: **********, роден на *********г. в гр. ******, живущ в с. ********, общ. *******, ул. „******“ № **, *********, ********* гражданин, *****, със ****** образование, ********, ********, за виновен в това, че на 01.01.2023 г., около 01:30 часа, в с. Крушевец, обл. Бургас, в ресторанта в центъра на селото, като съизвършител, при условията на съчастие с Г. И. И., ЕГН: **********, също съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на Ж. Д. Р., ЕГН: **********, лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините- престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

1

Със същата присъда признал подсъдимия Г. И. И., ЕГН: **********, роден на *******г. в гр. ******, живущ в с. ********, общ. ********, ул.

„*****“ №**, *******, ******** гражданин, ********, ******, със ****** образование, *******, за виновен за това, че на 01.01.2023 г., около 01:30 часа, в с. Крушевец, обл. Бургас, в ресторанта в центъра на селото, като съизвършител, при условията на съчастие с Я. И. И., ЕГН: **********, също съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на Ж. Д. Р., ЕГН: **********, лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините- престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

Осъдил подсъдимите Я. И. И., ЕГН: **********, и Г. И. И., ЕГН:

**********, да заплатят при условията на солидарност на Ж. Д. Р., ЕГН:

**********, сумата от 4000 /четири хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 01.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения иск за сумата над 4000 лв. до първоначално предявения размер от 10000 лв.

Осъдил на основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимия Я. И. И., ЕГН:

********** да заплати на Ж. Д. Р., ЕГН: **********, сумата от 811,00 /осемстотин и единадесет/ лева,както и подсъдимия Г. И. И., ЕГН:

**********, да заплати на Ж. Д. Р., ЕГН: **********, сумата от 811,00 /осемстотин и единадесет/ лева, представляващи припадащата им се част от сторените от частния тъжител разноски по делото.

Осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Я. И. И., ЕГН:

********** и Г. И. И., ЕГН: ********** да заплатят поотделно всеки от тях в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас сумата в размер на 80,00 /осемдесет / лева, представляваща приспадащата им се част от дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския 2 иск, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща представляваща приспадащата им се част от възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволни от присъдата са останали двамата подсъдими Г. И. И. и Я. И.

И., които в законоустановеният срок я обжалват чрез упълномощеният си защитник адв.П.Г. от БАК като незаконосъобразна.Излагат се съображения,че съдът е направил необоснован и неправилен анализ на събрания доказателствен материал,като е кредитирал неправилно пристрастни показания,а е игнорирал многобройните непредубедени такива .Молят въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова,с която да оправдае двамата подсъдими,както и да отмени присъдата в частта относно уважената част от предявения гражданки иск.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя Р. оспорва въззивните жалби като неоснователни,като сочи,че постановената присъда е правилна и законосъобразна,постановена при спазване правилата на чл.313 НПК и чл.314 НПК, поради което моли да бъде потвърдена.Претендира за присъждане на разноски направени в хода на въззивното производство.

Защитата-адв.П.Г. поддържа въззивните жалби от името на двамата си подзащитни по подробните съображения изложени в двете жалби.Моли съда да отмени първоинстанционният съдебен и да признае за невиновни двамата подсъдими поради недоказаност на обвиненията.Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение само за единия подсъдим пред въззивната инстанция.

Бургаски окръжен съд след като се запозна със становищата на страните,въззивните жалби и материалите по делото,при изпълнение на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314НПК,установи следното:

Подсъдимият Я. И. И., ЕГН: ********** е роден на ********. в гр.

*******, живущ в с. ********, общ. *******, ул. „******“ № **, ********, *********** гражданин, *******, със ****** образование, *********, ***********.

Подсъдимият Г. И. И., ЕГН: **********, е роден на *********г. в гр.

********, живущ в с. ********, общ. ********, ул. „******“ №**, *********, ********* гражданин, *********, *******, със ****** образование, *********.Двамата са братя.

3

В нощта на 31.12.2022 г. срещу 01.01.2023 г. частният тъжител Ж. Д. Р. заедно със своята съпруга- св. С. М. Р., и синът им- св. С. Ж. Р., празнували настъпването на Нова година у дома си в с. ***********, общ. **********.

По същото време в ресторанта в центъра на селото се провеждало частно празненство по случай настъпването на Нова година, на което присъствали подсъдимите Я. И. и Г. И., свидетелите М. Я. С.-Д., С. Д., С. М. И., М. М. И., както и други техни приятели. Празненството било частно- само за тях, като ресторантът на селото не работел от известно време.

На 01.01.23г., около 01,30 ч. частният тъжител, заедно със съпругата си и сина си решили да отидат в центъра на селото, където се провеждали празненства по случай празника.

Когато стигнали до центъра на селото, видели, че ресторантът в центъра на селото е отворен и решили да влязат, за да видят дали има места.

Тъжителят влязъл първи,а непосредствено след него и сина му –св.С. Р., а съпругата – св.С. Ра останала навън пред заведението. Когато тъжителят Р. влязъл в ресторанта със сина си, срещу него се изправил подс. Я. И., който му казал, че няма работа в заведението и започнал да нанася на тъжителя удари с юмруци по главата. В този момент и другия подсъдим Г. И.,който бил отвън пред заведението , влязъл вътре , също го ударил с юмрук в слепоочието след което Р. паднал на земята. След това двамата подсъдими продължили да нанасят на тъжителя ритници и юмруци по главата, предмишницата, гърба, кръста и слабините.Нанасянето на ударите върху пострадалия се случвало пред погледа на сина му-св.С. Р..

Когато прекратили нанасянето на ударите изкарали тъжителя навън от ресторанта, като и св. С. Р. също излязъл с баща си.

Вследствие на случилото се на частния тъжител били причинени кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините,които съгласно приетата и изслушана съдебно-медицинска експертиза са му причинили болки и страдания .

При анализ на доказателствения материал правилно и обосновано РС Бургас е кредитирал показанията на св.С.Р. и св.Р.,въпреки,че същите са син и съпруга на тъжителя.Този извод на съда кореспондира изцяло със събрания по 4 делото доказателствен материал,в частност с приетата и изслушана по делото СМЕ.Вещото лице изрично посочва в писменото си изложение и при разпита си в съдебно заседание,че получените телесни увреждания не могат да бъдат получени при падане на твърда равна повърхност,какъвто е бил пода на заведението /с излята мозайка/,потвърдено от всички свидетели по делото/св.С.Р.,св. М. Я. С.-Д., С. Д., С. М. И., М. М. И./.В съдебно заседание при проведения разпит,вещото лице е категорична,че описаните кръвонасядания по тялото на пострадалия не могат да бъдат получени от твърда равна повърхност,а охлузните рани могат да се получат евентуално при падане на неравна повърхност,като е взело предвид броя и вида на различните наранявания.Експертът е категоричен,че уврежданията са нанесени по едно и също време с различен интензитет.Именно специалните медицински знания обективирани в СМЕ в конкретния случай съпоставени с показанията на св.С.Р. и св.С.Р. дават основание и на настоящата инстанция да приеме за изяснен по категоричен начин механизма на извършване на причиненото телесно увреждане,а именно нанесени удари от двамата подсъдими по тялото и главата на пострадалия Р. на инкриминираната дата и посочено време.При тези обстоятелства въззивният съд не може да направи различен извод от този на решаващият съд,че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин,като правилно са кредитирани като достоверни показанията на св.С.Р.,пряк очевидец на побоя и на св.С.Р.,която възприема влошеното здравословно състояние на тъжителя , излизайки от заведението и грижейки се за него следващите дни в къщи.

Неоснователни и необосновани се явяват възраженията на защитата и на двамата подсъдими,че липсват доказателства установяващи по категоричен начин,че те са автори на инкриминираното обвинение.Правилно съдът не е кредитирал /освен в частта,че св.С.Р. е бил вътре в заведението/ показанията на св. М. Я. С.-Д., С. Д., С. М. И., М. М. И./.На първо място същите противоречат на приетата и изслушана по делото СМЕ,която е категорична за начина и механизма на получаване на уврежданията на Р..Твърденията на всички свидетели на защитата,че същия е паднал на земята,защото е залитнал в опит да нанесе удар срещу подсъдимия Я. И. и вероятно се ударил падайки на земята се опровергават изцяло от приетата по делото СМЕ,където категорично е посочен вероятния механизъм на получените увреждания,като падането на гладък равен терен не би могло да доведе до констатираните 5 увреждания.От друга страна показанията на св.С.Д.,св.Д., противоречат на показанията на св.М. И. който посочва,че след влизането на Р. в заведението и възприемането на шум отвътре,веднага всички са влезли вътре,включително и подсъдимия Г. И..Докато св.Д. и св.Д. твърдят,че Г. И. не е бил изобщо по това време в заведението.В този смисъл налице е още едно основание да не се кредитират показанията на свидетелите на защитата,тъй като те взаимно си противоречат и от тях не може да се прави категоричен извод досежно инкриминираните факти.Именно при това влизане в заведението подс.Г.И. се е включил активно в нанасянето на удари,поваляйки пострадалия на земята и продължавайки в съучастие като извършител с подс.Я.И. да му нанасят удари по цялото тяло.

Правилен е изводът на БРС,че от събраният по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин,че двамата подсъдими чрез физически удари с ръце и крака в съучастие са нанесели лека телесна повреда на тъжителя, но настоящата инстанция се разграничава от определената от решаващия съд правна квалификация на деянията,че увредата е причинила разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Констатираните увреждания,изразяващи се в кръвонасядане и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане по главата с белег от рана, охлузване по лява мишница и в областта на кръста, болки в областта на слепоочията, гърба, кръста и слабините са довели единствено до болки и страдания според приетата по делото съдебномедицинска експертиза,поради което липсва основание деянията на двамата подсъдими да се квалифицират съгласно диспозицията на чл.130 ал.1 НК.Безспорно тяхното поведение е в причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,а именно телесните увреждания на пострадалия Р..