Решение № 1606 от 07.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120107734 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД против П. Х. К., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 365.34 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № *****, сключен на 12.12.2018 год. между нея и „Кредисимо“ ЕАД;

58.74 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 12.12.2018 год. до 30.09.2019 год.; 204.58 лв. - мораторна лихва за периода от 12.12.2018 год. до 28.06.2024 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 12.07.2024 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които „Ай тръст“ ООД, като поръчител е погасило, а впоследствие е прехвърлило на ищцовото дружество с договор за цесия от 02.03.2021 год. и за които по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание страните не се явяват и представляват, редовно призовани. Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове с нарочна молба.

Ответницата е депозирала писмен отговор, оспорвайки дължимостта на сумите, поради изтекла в нейна полза погасителна давност.

Бургаският районен съд, след като се запозна с твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 15.07.2024 год., по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС, образувано по заявление на ищцовото дружество, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

С исковата молба е представен договор за потребителски кредит с № ***** / 12.12.2018 год., с кредитодател „Кредисимо“ ЕАД и П. Х. К. - кредитополучател, за предоставяне на потребителски кредит в полза на ответницата, в размер на 442.26 лв., при договорна лихва от 41.23%, ГПР от 50% и разсрочено издължаване - на 10 бр. месечни вноски. Крайният срок е посочен на 30.09.2019 год. – падежът на последната погасителна вноска. В общите условия е отразено, че договорът е сключен по реда на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР.

Ответницата не оспорва сключването на договора за потребителски кредит, по който е получила договорената сума, срещу задължението да я върне при посочените параметри.

Наличен е и договор за предоставяне на поръчителство, неподписан, между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с който второто дружество се е задължило да отговаря солидарно с потребителя-кредитополучател за изпълнение на задълженията му, произтичащи от сключения договор за потребителски кредит.

Третият, представен с исковата молба, също неподписан документ, е озаглавен договор за предоставяне на поръчителство, по който страни са „Ай тръст“ ЕООД и К. и с който посоченото дружество се е задължило, срещу заплащане на възнаграждение от 176.90 лв., разрочено на 10 месечни вноски от по 17.69 лв., с падежи, съвпадащи с падежите на погасителните вноски, да поръчителства за задълженията на последната по договора за кредит.

На 02.03.2021 год. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД - цеденти (продавачи) и „АПС Бета България” ЕООД - цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е продал на цесионера свои вземания, произтичащи от от договори за кредит, индивидуализирани в приложение № 1 към договора.

Цитираното приложение липсва, а ако се приеме, че за това трябва да послужи наличният по делото, неозаглавен документ, то същият е празен – не съдържа данни за прехвърляните вземания и основанието, от което произтичат, като на ръка върху него е вписана забележка „Заличени данни, съгласно ЗЗЛО“. Авторът на забележката не е известен.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.

Съгласно чл. 6, ал.1 ЗПФУР, всеки договор, сключен между доставчик и потребител в системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

При положение, че липсва спор между страните, следва да се приеме, че договор за потребителски кредит е сключен помежду им, като кредитодателят е предоставил на 2 кредитополучателя договорения кредит.

Принципно, договорът за кредит е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила сключването на договор за предостявяне на поръчителство, и то с избрано от нея лице, като условие за бързо отпускане на кредита, а възнаграждението на поръчителя да се администрира също от нея. Освен това, със сключване на договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне и на разпоредбите на чл.10а и чл.33 от ЗПК, т.к. сумите, платени като възнаграждение за „поръчителството“, в крайна сметка се инкасират от „Кредисимо“ ЕАД, а както се установява от публичното вписване в ТР, „Ай тръст“ ЕООД е еднолична собственост на „Кредисимо“ ЕАД. По този начин кредитът се оскъпява и се преследва забранена от закона цел - неоснователно обогатяване на кредитора. Затова договорът за предоставяне на поръчителство не следва да се разглежда като отделен такъв, а като част от договора за потребителски кредит и следва да се приеме, че възнаграждението за поръчителя е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. То е изначално известно, като разсроченото му плащане е включено в погасителен план още при сключване на договора за кредит (разсрочено е на вноски с еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на погасителните по кредита, при съвпадащи падежи), т.е. е дължимо не при неизпълнение, респ. при изпълнение от страна на поръчителя, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Но съгл. § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Т.нар. „възнаграждение за поръчител“ не фигурира в общите разходи за потребителя, макар стойността му, поради неговата начална и безусловна дължимост, да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК.

Ето защо, на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, договорът е изначално недействителен и потребителят би дължал връщане само на чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък (в т.ч. без договорното възнаграждение, чиято дължимост е обусловена от валиден договор), ведно със законната лихва, начиная от поставянето му в забава с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане.

Но неоснователността на исковете произтича от обстоятелството, че с представения по делото договор за цесия от 02.03.2021 год. са прехвърлени множество вземания, за които е упоменато, че ще бъдат индивидуализирани в приложение № 1. Такова приложение, съдържащо опис на прехвърляните с цесията вземания, в т.ч. вземанията към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит, не фигурира сред доказателствата по делото. А то, като индивидуализиращо предмета на договора за цесия, 3 следва да е представено към него и подписано от съдоговорителите, за да може еднозначно да се заключи, че са постигнали съгласие тъкмо описаните вземания (сред които и процесните) да преминат от цедента към цесионера, срещу заплащане на уговорена цена.

Липсват други доказателства в тази насока, ангажирани с допустимите по ГПК способи, поради което няма как да се приеме, че те са станали част от патримониума на „АПС Бета България” ЕООД, а оттам - че в негова полза съществуват вземания към К. за исковите суми.

И накрая – основателно е и възражението на ответницата, че вземанията, основани на договора за кредит, са покрити от погасителна давност – последната погасителна вноска е падежирала на 30.09.2019 год., а платежите по договора за кредит са периодични плащания. Следователно, по силата на чл.111, б.В от ЗЗД и при липса на данни за активни действия на цедентите или цесионера, прекъсваща давността, вземанията са погасени с изтичане на тригодишния срок, предвиден в цитираната разпоредба – на 30.09.2022 год.

Това налага да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят, поради което, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С****, представлявано заедно от П.В. и Х.М., предявени против П. Х. К. от гр.К****, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответнцата дължи на ищцовото дружество следните суми: 365.34 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № *****, сключен на 12.12.2018 год. между нея и „Кредисимо“ ЕАД; 58.74 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 12.12.2018 год. до 30.09.2019 год.; 204.58 лв. - мораторна лихва за периода от 12.12.2018 год. до 28.06.2024 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 12.07.2024 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които „Ай тръст“ ООД, като поръчител е погасило, а впоследствие е прехвърлило на ищцовото дружество с договор за цесия от 02.03.2021 год. и за които по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4