Решение № 11196 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11196 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110162013 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Само Строй“ ЕООД срещу „Дома Сървисис“ ООД искова молба.

Ищецът „Само Строй“ ЕООД твърди, че по силата на сключен между страните на 27.10.2022г. договор за наем на скеле бил предоставил на ответното дружество собствено рамково строително скеле, 144 кв.м., под опис за срок от един месец- до 27.11.2022г., срещу наемна цена от 518,40 лева без ДДС за 30 дни. Сочи, че скелето било окомплектовано и доставено на дружеството-наемател на 27.10.2022г., като били предадени 40 бр. рамки, 40 бр. талпи, 40 бр. къси пръчки, 40 бр. дълги пръчки, 15 бр.пети, 10 бр.- тръби с куки и 10 бр. жапки. Твърди, че за наетото скеле по посочения по- горе договор били съставени и изпратени на ответника следните фактури: фактура №0100000147/30.11.2022г. на стойност 622,08 лева, платена на 12.12.2022г.; фактура №0100000152/30.12.2022г. на стойност 622,08 лева, платена на 24.01.2023г.; фактура №0100000158/27.01.2023г. на стойност 622,08 лева, платена на 17.02.2023г.; фактура №0100000165/27.02.2023г. на стойност 622,08 лева, платена на 09.01.2023г.; фактура №010000171/27.03.2023г. на стойност 622,08 лева за периода от 27.02.2023г. – 27.03.2023г. и фактура №0100000179/28.04.2023г. на стойност 622,08 лева за периода от 27.03.2023г. до 26.04.2023г. не били платени. Сочи, че общо по договора от 27.10.2022г. не била платена сумата 1 244,16 лева. Заявява, че на 03.11.2022г. страните били договорили при същите условия да бъде предоставено допълнително под наем още 144 кв.м. скеле- 40 бр. рамки, 40 бр. талпи, 40 бр. къси пръчки, 40 бр. дълги пръчки, 15 бр. – пети, 10 бр. тръби с куки, 10 бр. жапки срещу наемна цена от 518,40 1 лева без ДДС за 30 дни или 622,08 лева с ДДС. За ползването на допълнително взетото скеле по този договор били съставени и изпратени на ответника следните фактури: фактура №**********/06.01.2023г. на стойност 622,08 лева, платена на 09.01.2023г.; фактура №0100000161/02.02.2023г. на стойност 622,08 лева, платена на 13.03.2023г.; фактура №0100000167/02.03.2023г. на стойност 622,08 лева за периода от 03.02.2023г. до 02.03.2023г., фактура №0100000173/02.04.2023г. на стойност 622,08 лева за периода от 03.03.2023г. до 02.05.2023г., №0100000182/02.05.2023г. на стойност 622,08 лева за периода от 03.04.2023г. до 02.05.2023г., които не били платени. Твърди, че общо по неформалния договор от 03.11.2022г. ответникът не бил платил наем в общ размер от 1 866,24 лева. Поддържа, че след изтичане на договорените срокове по подписания договор от 27.10.2022г. и по устния договор от 03.11.2022г. за наетото скеле ответникът продължил да ползва същото при същите условия и до края на месец 05.2023г., когато то било върнато.

С уточнителна молба от 12.12.2024г. ищецът сочи, че претендира обезщетение по чл.5 от договора в общ размер на 419 лева, начислени за периода от 03.03.2023г. до 23.06.2024г., формирана както следва: 89 лева по фактура №0100000167 от 02.03.2023г. за периода от 03.03.2023г. до 23.06.2024г.; 85 лева по фактура №0100000173 от 02.04.2023г. за периода от 28.03.2023г. до 23.06.2024г.; 84 лева по фактура №0100000173 от 02.04.2023г. за периода от 03.04.2023г. до 23.06.2024г.; 81 лева по фактура №0100000179 от 28.04.2023г. за периода от 29.04.2023г. до 23.06.2024г.; 80 лева по фактура №0100000182 от 02.05.2023г. за периода от 03.05.2023г. до 23.06.2024г.

Въз основа на изложените съображения отправя искане към съда за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът „Дома Сървисис“ ООД оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че е платил наемна цена в общ размер на 3 110,40 лева с ДДС за скелето за срока, за който реално е било ползвано, а именно 5 месеца, за месеците до февруари 2023г. Сочи, че съгласно договора наемодателят е следвало да предостави вещта за ползване с приемо-предавателен протокол, който ищецът не бил представил пред съда, като липсвал и протокол, установяващ датата, на която същата е била предадена обратно на собственика й. Оспорва приложените към исковата молба три броя таблици, подписани от „С.Е.З.“, които следвало да удостоверят получаването на скелето, като твърди, че подписалото ги лице не е негов служител. Оспорва представените от ищеца фактури за наем на скеле с №№ 152, 158, 154, 167, 173, 182, поради факта, че имало по 2 издадени фактури на месец, както и с оглед обстоятелството, че скелето било ползвано до месец февруари 2023г. Твърди, че с изпратен от управителя на дружеството- Т.С., имейл от 06.01.2023г. ищецът бил уведомен, че скелето вече не било нужно и можело да се демонтира и вземе от него.

Счита, че не следва да търпи негативни финансови последици от бездействието на 2 същото да си прибере вещта. С оглед на изложеното отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.

Извън срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор от 10.04.2023г., с който оспорва да дължи суми по договор за наем от 27.10.2022г., като твърди, че ищецът е бил уведомен, че скелето вече не е необходимо и е бил поканен да го вземе. Оспорва да са представени доказателства, от които да се установява, че такова скеле действително е било предадено. Оспорва между страните да е сключван договор за допълнителен наем на друго скеле от 03.11.2022г., както и че дължи суми по такъв договор. В условията на евентуалност оспорва да е доставяно скеле на посочената дата. Твърди, че извършените от дружеството плащания касаят наема на скелето за месеците, през които то е ползвано и се отнасят единствено до договора от 27.10.2022г. Отделно от това счита, че договорът от 27.10.2022г. е прекратен с изтичане на уговорения едномесечен срок. Оспорва представените разписки за наем на скеле, като счита, че същите не удостоверяват предаване на скелето. Поддържа, че не са подписани от служител на дружеството, който е имал право да приема вещи от негово име и за негова сметка. Оспорва основанието и размера на уговорената неустойка за забава.

Постъпило на 24.04.2025г. е и становище от ищеца във връзка с подадения отговор, в което сочи, че съдържащите се в него твърдения, че ответникът е платил наема за 5 месеца на практика представляват признание на сключения между страните на 27.10.2022г. договор за наем на скеле, както и на обстоятелството, че изпълнението му е продължило повече от един месец. Сочи, че между страните не е подписван приемо-предавателен протокол нито за предаване на скелето, нито за неговото връщане. Оспорва твърдението, че скелето е ползвано до месец февруари 2023г., както и да е получавал имейл с текст: „че зимата не ни е нужен скелето“.

Ответникът е депозирал становище и на 07.05.2025г., с което отново оспорва сключването на устен договор от 03.11.2022г. Твърди, че фактура №0100000167, фактура №0100000173 и фактура №0100000182 не са относими към договор за наем от 03.11.2022г. Поддържа, че фактура №0100000171 и фактура №0100000179 не са дължими, тъй като касаят периоди от време, през които скелето не е било ползвано и е следвало да бъде взето от ищеца. Оспорва да е получавал фактури по пощата, да е бил уведомяван, че същите касаят различни договори, както и да се е съгласявал с дължимостта на сумите. Твърди, че от извършваните плащания по фактури, чието основание е „наем на скеле“, без в тях да е посочен договор с конкретна дата, не може да бъде презумирано неговото знание, че плаща наем по друг неформален договор, различен от сключения на 27.10.2022г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

3

Видно от приложения към исковата молба Договор за наем на скеле от 27.10.2022г., ищецът „Само Строй“ ЕООД, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответника „Дома Сървисис“ ООД, в качеството му на наемател, скеле144 кв.м., състоящо се от: 40 бр. рамки, 40 бр. талпи, 40 бр. къси пръчки, 40 бр. дълги пръчки, 15 бр. – пети, 10 бр. тръби с куки, 10 бр. жапки за срок един месец27.11.2022г. срещу наемна цена в размер на 17,28 лева. на ден или 518,40 лева без ДДС за 30 дни /622,08 лева с ДДС/. Съгласно чл.4, ал.2 от договора връщането на скелето на наемодателя следвало да бъде удостоверено с протокол. В чл.5 от същия било уговорено, че при забава в плащането на наемната вноска наемателят дължал обезщетение в размер на законната лихва, увеличена с 3 пункта за всеки просрочен ден.

Приети по делото са три броя разписки, обозначени като наем на скеле- две от 27.10.2022г. и една от 03.11.2022г., съдържащи описание на отделни конструктивни елементи на скеле, подписани от „С.Е.З.“.

Представена е разпечатка от адресиран до ищеца от ответника имейл с дата 10.05.2023г. със следното съдържание: „Както беше информиран С., който е взел от вас скеле, имаше възможност зимата да се демонтира скелето. Повече от 3 месеца не се използваше скелето. Затова има разминаване в сумите“.

Приложени по делото са и разпечатки от адресирани до ответника от ищеца имейли с дати 03.05.2023г. и 10.05.2023г., с които се отправя покана за заплащане на сума в размер на 3 110,40 лева.

Приети са следните фактури, които ищецът твърди, че не са платени, а именно: фактура №0100000167/02.03.2023г., фактура №0100000171/27.03.2023г., фактура №0100000173/02.04.2023г., фактура

№0100000179/28.04.2023г. и фактура

№0100000182/02.05.2023г.- всичките с вписано в тях основание- „наем на скеле“ и на стойност 622,08 лева с ДДС. Представени са и разпечатки от имейли, от които е видно, че ищецът е изпратил на ответника фактури №173, №171 и №167 на съответните дати, както и от имейл от 03.05.2023г., към който ищецът е приложил посочените фактури с текст: „..обща сума на задължения- 3 110,40 лева. Кога да очакваме плащане?“ Приложени са и следните фактури, които ищецът твърди, че са платени, а именно: фактура №**********/06.01.2023г., фактура №0100000161/02.02.2023г., фактура №0100000165/27.02.2023г., фактура №0100000158/27.01.2023г., фактура №0100000147/30.11.2022г. и фактура №0100000152/30.12.2022г., касаещи също „наем на скеле“ и на стойност 622,08 лева с ДДС.

Представен е разпечатка от адресиран до ищеца от ответника имейл с дата 06.01.2023г. с текст: „че зимата не ни е нужно скелето“.

Приложен по делото е Дневник за продажбите на „Само Строй“ ЕООД за 4 м.11.2022г., м.12.2022г., м.01.2023г., м.02.2023г., м.03.2023г., 04.2023г. и 05.2023г.

Представено е и извлечение от сметка на ищеца в „ОББ“ АД, от което се установява, че на 09.01.2023г. ответникът е заплатил сума по фактура №154 в размер на 622,08 лева, а на 24.01.2023г., 17.02.2023г., 13.03.2023г., 03.04.2023г. отново е заплатил суми в размер на 622,08 лева всяка с основание „наем на скеле“.

Прието по делото е заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че на 06.01.2023г., в 09:54ч., от пощенската кутия на ответника е изпратен имейл със съдържание „Че зимата не ни е нужен скелето“ към ***, като липсват индикации за фишинг, измама или техническа грешка. Прието е и заключение на допълнителна техническа експертиза, от което се установява, че посоченото писмо не е налично в пощенската кутия на [email protected]. Отбелязано е, че в папка „кутия“ има изтрити писма, като най-старите, които се съхраняват са от 22.08.2024г. Посочени са следните причини за липсата му- да е получено и впоследствие изтрито или поради техническа грешка писмото да не е доставено, като последната е оценена на ниско вероятна.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за периода от 30.11.2022г. до 02.05.2023г. от ищеца „Само Строй“ ЕООД са издадени към ответното дружество „Дома Сървисис“ ООД 11 бр. фактури на обща стойност 6 842,88 лева с ДДС, по които по счетоводни данни на ищеца е заплатена сума в общ размер на 3 732,48 лева, с която ищецът е погасявал най-старите фактурирани от него задължения, а именно: по фактура №0100000147/30.11.2022г., фактура