Определение № 206 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20263100600473 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по протест на ВРП срещу определение на ВРС, ХV състав по ЧНД № 9/2026 год., с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство.

В протеста се твърди, че не е налице извършено престъпление, поради което неправилно постановлението за прекратяване е било отменено и са дадени указание за събиране на допълнителни доказателства, като в атакуваното постановление неправилно е прието, че не са анализирани всички факти, релевантни за крайния извод на прокурора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:

На 29.01.2026 год. ВРС, ХV състав е разгледал жалбата на И. Л. И. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство водено за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр.ал.1 НК.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството е било образувано за извършено деяние, наказуемо по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр.ал.1 НК за това, че на 13.06.2023 г. в гр. Варна при управление на МПС нарушила правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на И. Л. И., като деянието е извършено на пешеходна пътека.

От събраните в ДП доказателства се установява следното:

На 13.06.2023 г. около 09.20 ч. П.Д управлявала лек автомобил марка „ДС 4“ с per. № ******** по ул. „Ш“ в посока към бул. „М.Л“, при сухо и ясно време. Пътното платно било с двупосочно движение, с по една пътна лента във всяка посока. Д управлявала автомобила със скорост от 28,91 км/ч. На кръстовището на ул. „Ш“ и ул. „П.П“ била положена пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека“, която се виждала от водачите на превозните средства.

1

Във същият момент по тротоара, намиращ се от източната страна на платното за движение на ул. „Ш“, вървял пешеходецът И. Л. И.. Той работел като сметосъбирач в „ЗМБГ“ АД и задачата му била да събере отпадъците от кошчетата, поставени на тротоара на ул. „Ш“. Той установил, че кошчето, разположено непосредствено преди пешеходната пътека на кръстовището на ул. „Ш“ и ул. „П.П“ е празно и решил да пресече на отсрещната страна на улицата. За целта погледнал наляво, частично обърнат към посоката, от която приближавал л.а. „ДС 4“ с per. № ********, не видял да идват автомобили и веднага предприел пресичане по пешеходната пътека. В момента на предприемане на пресичането, автомобилът се намирал на разстояние 12.69 м от И.. Д възприела пешеходеца, когато той изминал разстояние от 1.20 м по пешеходната пътека. Тя натиснала рязко спирачния педал и извила волана на автомобила наляво. Въпреки това между управлявания от нея автомобил и И. И. настъпил удар, който бил реализиран в предната дясна част, в областта на десния фар и предната броня на автомобила и страничната лява част на тялото на пострадалия.

Вследствие на удара И. паднал от дясната страна на автомобила на лявата си страна, след което се преобърнал на пътното платно в седнало положение и паднал на лявата си страна с присвити до гърдите колене. П.Д веднага слязла от автомобила, проверила състоянието на И. и подала сигнал на ЕЕН 112.

От назначената в ДП СМЕ са установява, че вследствие на удара И. И. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вдясно, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и счупване на черепа в областта на дясната теменна кост, обуславяща разстройство на здравето временно опасно за живота и представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК; и счупване на дъгата на лявата скулова кост, обуславящо трайно затруднение във функцията на дъвченето и говоренето за период от около 1- 1.5 месеца и представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК В ДП са назначени две технически експертизи, от заключенията на които се е позовал наблюдаващият прокурор за да прецени, че не е налице извършено престъпление от П.Д и е прекратил наказателното производство.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на И. И., в която е поискано да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и да бъде върнато делото на прокуратурата за продължаване на разследването.

След като се запознал с материалите по делото първоинстанционният съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство с мотивите, че събраните в ДП доказателства и в частност от СТЕ не може да се направи извод за липса на вина у Д, още повече в назначените експертизи се наблюдава вътрешно противоречие.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че определението на ВРС следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

В изготвената тройна САТЕ действително липсва обстоятелствена констативно съобразна част, както това е било отчетено от първоинстанционният съд. В нея фигурира заключение на вещите лица със съответни пресмятания, но крайният извод не може да се 2 приеме като обоснован. Действително в него е посочено, че при пресметната скорост за движение на автомобила, Д е можела да предотврати удара, ако е реагирала адекватно от момента на възникване на опасността за движението, а именно от стъпването на пътното платно от стана на пострадалия. Заключението на тройната АТЕ е противоречиво, тъй като от една страна се сочи, че водачът на лекия автомобил, със скоростта с която се е движил, е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране в случай, че е възприел своевременно навлизащият на платното за движение пешеходец, а в последствие се сочи, че за да е било възможно предотвратяването на произшествието е следвало автомобилът да се движи със скорост 27.32км.ч., която е по-ниска от скоростта, с която е прието, че се е движил автомобилът. От това заключение в крайна сметка не става ясно при конкретните обстоятелства, при конкретната пътна обстановка и със скоростта, която е била установена, водачът имал ли е техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП или не, който въпрос е основен за решаването на конкретният казус В тази насока неправилен е извода на прокурора, че водачката на автомобила е възприела опасността на пътя, когато И. вече е било изминато 1.20 м. на пътното платно.

Реално опасността е възникнала от момента на стъпване на пътното платно от негова страна, а не кога го е възприела като опасност Д, още повече, че от доказателствата по делото се установява, че не е имало пречки, ограничаващи видимостта. При това положение е необходимо вещите лице да отговорят на въпросите от момента на възникване на опасността за движение на какво разстояние се е намирала Д и могла ли е да предотврати настъпването на ПТП при скоростта, с която се е движила. Отделно от това не е съобразено обстоятелството, каква е ширината на пътното платно, ширината на автомобила и възможността да заобиколи пешеходеца, който се е намирал на 1.20 м. от тротоара.

В ДП е назначена комплексна ВТАТЕ, в заключението на която е посочено, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието от момента на възникване на опасността- навлизането на пешеходеца на платното за движение.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство тези противоречия в двете експертизи не са били обсъдени. Не са налице изводи относно обстоятелството защо е приета едната експертиза, а другата изобщо не е коментирана. В случай, че е налице такова противоречие е било необходимо да се назначи повторна експертиза или допълнителна такава за да се достигне до законосъобразен краен извод.

Първоинстанционният съд е коментирал посочените обстоятелства в съдебния си акт подробна и обосновано, като направените от него изводи напълно се споделят от настоящата инстанция.

Във въззивният протест прокурорът е изложил твърдения, че изобщо не е налице извършено престъпление по смисъла на закона. На всички наведени възражения беше отговорено от настоящият съдебен състав, който ги намира за неоснователни.

Като съобрази горните обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че атакуваното определение на ВРС, ХV състав следва да бъде потвърдено, а постановлението 3 на ВРП за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като незаконосъобразно и материалите по делото да бъдат върнати на прокуратурата за продължаване на съдопроизводствоните действия.

Водим от горното, Варненският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

29.01.2026 год. определението на ВРС, ХV състав по ЧНД № 9/2026 год. от

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4