Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22027 от 06.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12204/2025
Вид
Определение № 22027
Подписан
06.11.2025
В сила
06.11.2025
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22027 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512204 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. Д. Д., ЕГН **********, подадена срещу частта от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2885124563/29.04.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 13147/2025 г. на СРС, 29 състав, с която е разпоредено „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолдарь“, БУЛСТАТ 121546781, да заплати на адв. Г. Д. Д. адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на заявителите А.И.К., ЕГН **********, И.П.К., ЕГН **********, Т.

В.Ц., ЕГН **********, И.А.Ц., ЕГН **********, В.И.Ц., ЕГН **********, В.Д.М.,

ЕГН **********, в заповедното производство в размер на 600 лева.

В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева вместо претендираните 2400 лева. Твърди се, че адвокатът е сключил с всеки от шестимата заявители договор за предоставяне на безплатна правна помощ. В тази връзка се заявява, че съдът е следвало да определи адвокатско възнаграждение за всеки един от заявителите. Поддържа се, че НВАР е приведена в изпълнение с решението на СЕС, като са премахнати фиксираните минимални размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното се иска заповедта за изпълнение да бъде обезсилена в частта за разноските и да се постанови „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолдарь“ да заплати на адв. Г. Д. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева за оказаната безплатна правна помощ на заявителите.

В установения за това срок не е постъпил отговор от „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолдарь“.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС редът на чл. 248 ГПК се прилага само ако заповедният съд е пропуснал да се произнесе по искането на молителя за присъждане на разноски. Във всички останали случаи, в които страна е останала недоволна от акта на заповедния съд, оплакванията се разглеждат по реда на чл. 413 ГПК.

Предвид гореизложеното жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена 1 от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. По делото не се установява обжалваното разпореждане да е било връчвано на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Съгласно Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС производството по разглеждане на частни жалби е пълно въззивно.

Съдът дължи служебно да провери всички релевантни факти, включени в предмета на обжалването.

Производството по ч.гр.д. № 13147/2025 г. на СРС, 29 състав, е образувано по съвместно заявление на А.И.К., И.П.К., Т. В.Ц., И.А.Ц., В.И.Ц. и В.Д.М. срещу „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолдарь“. Със заявлението е поискано да се издаде заповед за изпълнение в полза на всеки от заявителите за сумата от 1173,50 лева, представляващи обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане, както и по 25 лева разноски за държавна такса. Поискано е също така в полза на адв. Г. Д. Д. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 25 лева.

Със заявлението са представени пълномощни от всеки заявител, с които адв. Г.

Д. Д. е упълномощена да ги представлява в производството по издаване на заповед за изпълнение. Представени са и договори за правна помощ, сключени между всеки от заявителите и адв. Г. Д. Д., с които е уговорено да се предостави на заявителите безплатна правна помощ в заповедното производство.

СРС е издал в полза на всеки от заявителите А.И.К., И.П.К., Т. В.Ц., И.А.Ц., В.И.Ц. и В.Д.М. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолдарь“ за следните суми: 1173,50 лева – обезщетение за забавен полет и 25 лева – разноски за държавна такса. В тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила към настоящия момент, тъй като длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК в установения за това срок.

Освен това СРС е постановил, че „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолдарь“ следва да заплати на адв. Г. Д. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ се определя от страна на съда.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС и поради това няма задължителен за съда характер.

В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС, Определение № 1036/01.04.2025 г. по ч.т.д. № 296/2025 г. на II Т.О. на ВКС и много други.

2

Адвокатът има право на възнаграждение за предоставените услуги на всеки един от заявителите. Аргументи в този смисъл се съдържат в Определение № 3704/16.07.2025 г. по ч.гр.д. № 2436/2025 г. на I Г.О. на ВКС.

В конкретния случай заповедното производство е с неголяма правна и фактическа сложност. Производството се е развило формално, като от страна на заявителя е подадено заявление по нормативно установен образец. Освен това е налице нисък материален интерес по делото.

В заявлението обаче не са попълнени само личните данни на страните и претендираните суми. От адвоката са изложени и фактите, от които търсените суми произтичат.

При съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че адекватното възнаграждение, дължимо на адв. Г. Д. Д. за предоставената безплатна правна помощ в заповедното производство на шестимата заявители, е в общ размер от 1200 лева или по 200 лева за предоставените правни услуги на всеки заявител. Предвид горното издадената заповед за изпълнение следва да бъде допълнена в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2885124563/29.04.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 13147/2025 г. на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА за разноските, като УВЕЛИЧАВА от 600 лева на 1200 лева адвокатското възнаграждение, което „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолдарь“, БУЛСТАТ 121546781, следва да заплати на адв. Г. Д. Д., ЕГН **********, за предоставената безплатна правна помощ на заявителите А.И.К., ЕГН **********, И.П.К., ЕГН **********, Т. В.Ц., ЕГН **********, И.А.Ц., ЕГН **********, В.И.Ц., ЕГН

**********, В.Д.М., ЕГН **********, в заповедното производство по ч.гр.д. № 13147/2025 г. на СРС, 29 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Г. Д. Д., ЕГН **********, в останалата част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3