Определение № 1690 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1690 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501858 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес село Т., ул. „С.г.“ № 3, чрез процесуалния представител адв. М. Д. К., в качеството му на баща и законен представител на малолетните Д. Д. Г. с ЕГН:

********** и Е. Д. Г. с ЕГН: **********, против протоколно определение от 05.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 1245/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с.. С обжалваното определение е прекратено производството по делото, образувано по иск за прекратяване на брака с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, съединен с предявените в същото производство небрачни искове от Д. Й. Г. с ЕГН: ********** срещу П. А. Г. с ЕГН: **********, в частта относно упражняването на родителските права над децата от брака на страните Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и Е. Д. Г. с ЕГН: **********, личните им отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права, месечната издръжка на децата, както и в частта относно семейното жилище на страните, поради липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното определение. Поддържа се, че българският съд е компетентен да разгледа предявените небрачни искове на основание раздел 2 - родителска отговорност, чл.10 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно 1 международното отвличане на деца. Намира за приложима разпоредбата на чл.10 „Избор на съда“ от Регламент /ЕС/ 2019/1111 с довода за приемане компетентността на българския съд. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение, в частта, в която РС – Пловдив е прекратил производството по гр.д. № 1245/2023 г. относно упражняването на родителските права над децата на страните Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и Е. Д.

Г. с ЕГН: ********** и личните им отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права поради липса на международна компетентност да разгледа и разреши спора ведно с всички произтичащи от това законови последици.

Ответникът по частната жалба П. А. Г. чрез процесуалния представител адв. П. К. е депозирала отговор на въззивната частна жалба, в който излага становище за това, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено. Счита, че компетентен да се произнесе за родителските права е съдът по местоживеене на децата във ФР Германия, който съд следва да изследва родителския капацитет на бащата доколкото местните социални служби били запознати с агресивното поведение на бащата. Произнасянето на българския съд по въпроса за родителските права и издръжката би увредило висшия интерес на децата.

Приложени са копия на документи.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството по гр.д.№ 1245/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр.с. е образувано въз основа на предявена от ищеца Д. Й. Г., чрез процесуалния представител адв. М. К., срещу ответника П. А. Г. искова молба, с която се иска прекратяване на сключения помежду им граждански брак, на основание чл. 49 СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, като ищецът не възразява след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име - Г.. Предвид факта, че през време на брака между страните има родени две деца Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и Е. Д. Г. с ЕГН: **********, малолетни към датата на подаване на исковата молба, едновременно с предявения иск за развод и на основание чл. 322, ал. 2 ГПК са съединени и исковете за упражняване на родителските права, режима на личните отношения и издръжка на малолетните деца, ползването на семейното жилище в село Т., обл. Пловдив, ул. „С.г.“ № 3 и фамилното име.

2

Поискано е на ответника и майка на децата да се предостави упражняването на родителските права спрямо децата, като се определи местоживеенето им да е при майката, да се определи режим на лични отношения между децата и бащата, както и да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от децата в размер на 220 лв. Ищецът е поискал на него да бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в село Т., обл. Пловдив, ул. „С.г.“ № 3, собственост на родителите му. В исковата молба са изложени твърдения, че децата са родени по време на брака с ответницата, сключен на 22.01.2012 г. През месец декември 2019 г. страните са заминали за Германия заедно с децата си, където се установили да живеят и работят и до момента.

В постъпилия писмен отговор на исковата молба ответницата П. А. Г. чрез процесуалния й представител адв. П. К. не е направила възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа и реши спора в частта относно упражняването на родителските права над децата на страните Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и Е. Д. Г. с ЕГН: ********** и личните им отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права.

Такова възражение е направено от процесуалния представител на ответницата в проведеното съдебно заседание.

Последвало е постановяването на обжалваното определение, с което районният съд е приел, че страните и децата живеят на територията на ФР Германия повече от три години и половина и понастоящем – там живеят, там работят, децата се обучават в учебни заведения, и спорът попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, поради което компетентният съд е този, където се намира обичайното местопребиваване на децата. По изложените съображения районният съд е прекратил производството в частта относно упражняването на родителските права над децата от брака на страните Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и Е. Д. Г. с ЕГН: **********, личните им отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права, месечната издръжка на децата, както и в частта относно семейното жилище на страните поради липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор.

Определението е неправилно.

В разглеждания случай децата са български граждани и няма спор, че от месец декември 2019 г. страните и децата, родени от брака им, са се установили постоянно да живеят на територията на ФР Германия.

Изложеното налага извод, че обичайното местопребиваване на децата към 3 датата на сезиране на районния съд на 27.01.2023 г. е на територията на ФР Германия, с оглед на което за определяне компетентността на съдилищата на ЕС за разглеждане и решаване на спора относно родителската отговорност приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., считано от 01.08.2022 г.

Съгласно чл. 3 от Регламента, гл. II р-л I "Развод, законна раздяла и обявяване на недействителността на брака", съгл. чл. 3 б. "Б", компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка: чиито граждани са двамата съпрузи. Родителската отговорност (предоставяне на родителските права, местоживеене на детето, издръжката му, пътуване в чужбина и др.) и свързаната с нея международна компетентност са уредени в чл. 7 и сл. от Регламента. Съгл. § 1 на чл. 7 от Регламента по въпросите, свързани с родителската отговорност компетентни са съдилищата на държавата-членка, където детето има обичайното местопребиваване към момента на сезирането на съда. По този въпрос вече има ясна дефиниция, дадена от Съда на ЕС. Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото му присъствие на нейна територия, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда /Решение на съда на ЕС по дело С-523-07 и С497/2010/. Настоящият спор касае въпроси, които се обхващат от понятието родителска отговорност по смисъла на чл. 2, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 2019/1111.

Същевременно чл. 10, ал.1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 предвижда възможност за избор на съд на определена държава членка при кумулативното наличие на следните предпоставки: детето има тясна връзка с тази държава членка, по-специално по силата на факта, че: поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея, тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на детето или детето е неин гражданин; страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към момента на сезирането на съда или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността; упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.

4

В чл.10, ал.2 на Регламент (ЕС) № 2019/1111 е уредено изричното споразумение за избор на съд в писмена форма, а също така, че лицата, които стават страни в производството след сезирането на съда, могат да изразят съгласието си след сезирането на съда. Посочено е, че при липса на възражение от тяхна страна се счита, че са дали мълчаливо съгласие.

Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото намира, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 за изключване на приложението на правилото на чл. 7, § 1 от същия. В разглеждания случай, децата имат обичайно местопребиваване във ФР Германия, но и е налице тясна връзка на децата в Република България, доколкото същите са нейни гражданин. С подаването на исковата молба в България, бащата е извършил избор на съд, който да се произнесе по правния спор. С отговора на исковата молба майката не е оспорила международната компетентност на българския съд. Следователно при преценка, че интересът на децата налага делото да бъде разгледано от българския съд, то същият би имал международна компетентност.

В аспекта на изложеното се налага извод, че след като родителите, така и децата са български граждани, ответникът е приел компетентността на българския съд и е във висш интерес на децата спорът да се реши от българския съд, налице е избор на съд на основание чл. 10 от Регламент (ЕС) № 2019/1111. Следователно българският съд е международно компетентен да се произнесе по искането.

Ето защо неправилно производството е било прекратено в частта относно упражняването на родителските права над децата от брака на страните Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и Е. Д. Г. с ЕГН: ********** и личните им отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права по съображения за липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор, поради което определението на РС - Пловдив ще бъде отменено в обжалваната част, а делото ще бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 1245/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с., с което е прекратено производството по делото в частта относно упражняването на родителските права над децата от брака на страните Д. Д. Г. с ЕГН: ********** и Е. Д. Г. с ЕГН: ********** и личните им отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права поради липса на 5 международна компетентност за разглеждане на правния спор.