Решение № 1567 от 26.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Плевен, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20224430103012 по описа за 2022 година

Депозирана искова молба от С. Ц. Г., чрез адв. В. П., против ***, гр. ***, ск която се твърди се, ищецът е служител на ответника, като за период а 31.05.2019г.-10.07.2020г, е работил на длъжност „***”, в ***“ гр.Плевен, при ***“- гр.Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на смени – дневна и нощна смяна , от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12/24 часа, при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ***, е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016г., в сила от 02,08,2016г./ и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020 г на ***, като и в двете наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв алгоритъм е бил предвиден в чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., която е отменена с Наредба 1

№8121з-592 от 25.05.2015г. Твърди, че в Наредба №8121з-776/29 .07.2016г.

/обн. в ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02 .08.2016г./ липсва изрична разпоредба за преобразуването на часовете положен нощен труд, която да съответства на нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г.

Счита, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на *** часове нощен труд в дневен. Сочи, че Наредба №8121з-776/29.07.2016г, е отменана с Решение №16766/10.12.2019г. от ВАС и е издадена нова Наредба №8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., в която обаче също липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Сочи, че в случая при непълнота следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 800,00 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 114,40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно за посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева.

В заключение моли съда, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 915,20лв.съставляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 31.05.2019г.10.07.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, и на основание чл.86 от ЗЗД - сумата от 100лв.- лихва за забава, за периода 01.07.2019г. /датата на първата изискуемост /до датата на исковата молба.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, отв. ***- ***- гр. ***, чрез юрк. Ст. Н., 2 депозира писмен отговор, с който изразява становище за частична допустимост и неоснователност на предявените искове. Посочва, че между същите страни и предмет, е налице влязло в сила решение по гр.д.

№6489/2019г. на ПлРС, поради което искът е недопустим за периода 31.05.2019г . -02.10.2019г. За останалата част от периода- 03.10.2019 г . 10.07.2020г, се посочва, че искът е допустим, но неоснователен, като изложени подробни съображения в тази насока. Не се оспорва съществуването на служебно правоотношение между страните, за процесния период. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно специалния закон- ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Навежда доводи, че по нейния смисъл „8 часа дневно“, означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в която е разположен работния ден – през деня или през нощта, от 22:00 до 06:00 часа. Сочи, че за сравнение, чл.136, ал.3 КТ си служи с термина „през деня“, а в чл.140, ал.1 КТ е използван термина „през нощта“. Счита, че определението „дневно“, по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР , се отнася за продължителността на работния ден, като през дневната част на денонощието- като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“.

Твърди, че съгласно чл.187, ал.3 на ЗМВР, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните 3 часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Излага, че тази разпоредба, като продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага на смени и е в интервала от 22:00 до 06:00 часа е нощен. Навежда доводи, че с промени в ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., в ал. 1 на чл.187 е добавено и изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, за всеки 24 часов период, а новата ал.4 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Сочи, че действащата към момента Наредба №8121з—1353 от 18.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в ***- в чл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от Наредба №8121з—1174 от 30,10,2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време е регламентирано, че при сумарното изчисление на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 ЗМВР. Навежда доводи, че чл.187 ЗМВР е действаща правна норма, чието действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по – малко от подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Твърди, че с решение по гр.д.№786/2019г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при работа на смени /дежурства/, работното време на държавните служители се отчита по специален ред, което своя страна прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл. и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Счита, че елементите на служебното правоотношение на ищеца във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени в специален закон - ЗМВР, поради което са неприложими и разпоредбите на КТ. Твърди, че НСОРЗ не следва да се прилага по отношение на служители на ***, поради факта, че по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни, с определен коефициент. Навежда доводи, че 4 предвиденото в чл.9, ал.2 от НСРОЗ, не следва да се прилага по отношение на служителите в държавната администрация.

Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време , не се явява извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за процесния период- като положен нощен труд. Посочва, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явяват извънреден такъв. Тези часове се заплащат по реда за заплащането на нощен труд. Посочва, че когато отработените часови не ревишават месечната норма, на ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд от 0,25лв, а от м.. 02.2020-по 1,00 лв.за всеки час положен нощен труд.

Допълнително в отговора на ИМ се посочва, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневене не е извършвано. Ответникът представя в таблине вид съответните преизчисления, за периодоа

03.10.2019-10.07.2020г, съобрпазно които общо положен ножен труд от ищеца- 432 часа, преизчислен с коефициент 1.143- 494 часа, при което е налице 62 часа извънреден труд, на стойност 528,53лв. и лихва за забава, в размер на 110,97лв. Посочва, че сумата от 528,53лв. не е начислена и не е заплатена на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

С протоколно определение от 06.10.2022г, влязло в сила, е прекратено частично производството по делото, по реда на чл. 233 от ГПК, поради направент отказ от иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, за периода 31.05.2019-02.10.2019г.

С протоколно определение от 06.10.2022г, по реда на чл. 214 от ГПк, е прието изменение на претенциите, като искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, е приет за разглеждане за сувмата от 5

528,53лв., за периода 03.10.2019-10.07.2020г, а искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД- за сумата от 110,97лв., за периода 01.02.2020-31.05.2022г.

По делото, с определение №3558/30.08.2022г, съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния период 31.05.2019-10.07.2020г, ищецът е работил на длъжност „***” ***, *** в група „***“ гр. Плевен при ***“ гр.Плевен при ***- *** и е полагал труд при утвърдени графици. Установава се безспорно също, че за процесния период, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: