Решение № 840 от 27.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Велико Търново, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110103103 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между * и Н. Й. Т. е сключен Договор за кредит *, съгласно който банката предоставила на ответника сумата от 22000 лв. със задължение за връщането й заедно с начислените лихви в срок до 06.11.2024г. на 84 месечни вноски. Навеждат се твърдения, че кредитополучателят преустановил погасяването на дължимите вноски след 06.04.2019г., в резултат на което на 24.02.2023г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем като са останали дължими вземания от 18657,93 лв. за главница, 5056,95 лв. за договорна лихва за периода от 06.03.2019г. до 23.02.2023г., 1579,57 лв. за обезщетение за забава за периода от 06.04.2019г. до 11.04.2023г.

Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1333/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва основателността на предявените искове.

Навежда доводи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и че кредитополучателят не дължи изпълнение тъй като кредиторът не е изпълнил задължението си да преведе по негова сметка сумата от 22000 лв. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите 1 претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 06.11.2017г. между *и ответника е сключен Договор за кредит *, съгласно който банката се задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 22000 лв., а последният поел задължение да върне заетата сума с уговорените лихви в срок до 06.11.2024г. на 84 месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. Страните уговорили годишен процент на разходите от 8,51 %, фиксиран лихвен процент от 6,99 % както и настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора при забава в плащанията от над 90 дни.

Поради липса на плащане на погасителните вноски с падежи след 06.04.2019г., на 17.02.2023г. ищецът изпратил уведомление чрез частен съдебен изпълнител за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, което е връчено на постоянния адрес на ответника. На 12.04.2023г. кредиторът подал молба за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно вземанията за главница и лихви по процесния договор в общ размер на 18657,93 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1333/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебна счетоводна експертиза се установява, че на 06.11.2017г. сумата по кредита е усвоена с превод по банкова сметка на кредитополучателя като за периода от 15.11.2017г. до 06.04.2019г. той е погасил 16 от дължимите месечни вноски, а след това е преустановил изпълнението на задълженията. Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са останали дължими вземания за главница от 18657,93 лв., за договорна лихва от 5056,95 лв. за периода от 06.04.2019г. до 23.02.2023г. и за обезщетение за забава от 1531,05 лв. за периода от 06.04.2019г. до 11.04.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно заемно правоотношение, по което праводателят на ищеца е изпълнил задължението си като е предал на ответника сумата от 22000 лв. Сделката е действителна тъй като не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Същата е сключена в писмена форма и е подписана от кредитополучателя.

Възражението на ответника, че кредиторът не е бил надлежно представляван при сключване на договора е недопустимо. С оглед упражняване на потестативното право да потвърди действията без представителна власт, интерес от възражение в посочения смисъл има само страната, от името на която е сключена сделката или нейните универсални правоприемници.

Годишният процент на разходите е изрично определен и не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаградителната лихва от 6,99 % не надвишава трикратния размер на законната 2 лихва, който към момента на сключване на договора е 30 % . Ответникът предварително е запознат от кредитора с условията на договора като уговорените лихви са фиксирани за целия период на изпълнение и не подлежат на изменение. Поради това и оспорените клаузи не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. След 06.04.2019г. кредитополучателят е преустановил изпълнението на задължението да погасява дължимите месечни вноски и е изпаднал в забава. На 06.07.2019г. са настъпили обстоятелства по чл. 10, ал. 2 от договора и ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което е връчил уведомление на длъжника на 24.02.2023г. Това е довело до възникване на правото на кредитора, съгласно чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от ответника заплащането на сумите от 18657,93 лв. за главница, 5056,95 лв. за договорна лихва за периода от 06.04.2019г. до 23.02.2023г. и 1531,05 лв. за обезщетение за забава за периода от 06.04.2019г. до 11.04.2023г.

За горепосочените вземания е издадена и заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1333/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, като предявените искове в тази част са основателни и следва да бъдат уважени, а претенцията относно вземането за обезщетение за забава в частта за разликата от 1531,05 лв. до 1579,57 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения на вещо лице и на особен представител от 3971,79 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 554,82 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1333/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Н. Й. Т. с ЕГН: ********** *, че дължи на * сумите от 18657,93 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ - главница, 5056,95 лв. /пет хиляди петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 06.04.2019г. до 23.02.2023г. и 1531,05 лв. /хиляда петстотин тридесет и един лева и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 06.04.2019г. до 11.04.2023г., представляващи задължения по Договор за кредит *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №541 от 11.05.2023г. по частно гражданско дело №1333/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, като отхвърля предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането за обезщетение за забава в частта за разликата от 1531,05 лв. до 1579,57 лв.

Осъжда Н. Й. Т. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 3971,79 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща 3 направени по делото разноски както и сумата от 554,82 лв. /петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1333/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №1333/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4