Определение № 1685 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1685 гр. Варна, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Ивелина Владова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500857 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на М С. М. и К. С. К., чрез процесуалния им представител, с вх.№ 28177/13.04.2023г. по описа на ВРС срещу определение № 3716/24.03.2023г. постановено по гр.д. № 2423/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което е прекратено производството в частта по предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника „Банка ДСК“ АД да им предаде владението и ползването на всички парични средства в лева и във валута, по банковите влогове на тяхната майка и праводател Б Т К. /клиент на банковата институция/, притежавани от нея при ответната банка, както и ответникът да бъде задължен да им предостави свободен и необезпокояван достъп до банковите влогове на майка им, в лева и във валута, в клоновата мрежа на „Банка ДСК“ АД в гр. Варна, за ползването им по предназначение и да се въздържа занапред от действия, които смущават или пречат на имущественото им право, на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на постановеното прекратително определение. Твърдят, че за тях е налице правен интерес от предявените искове по чл.109 от ЗС, тъй като банката – ответник е ограничила и създала пречки да ползват наследените от майка си парични средстава по предназначение. Посочват, че тези действия са неправомерни и защитата срещу тях е именно чрез негаторния иск за собственост. Молят обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество на исковете.

Предвид на това, че производството по исковете по чл.109 от ЗС е прекратено поради недопустимостта им преди размяната на книжа с насрещната страна не е провеждана процедура по чл.276 от ГПК.

1

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред ВРС са били предявени обективно кумулативно съединени искове от М С. М. и К. С. К. против „Банка ДСК“ АД в защита на субективни права в качеството им на наследници по закон на Б Т К. – тяхна майка, починала на 18.12.2020г. в САЩ. Излагат, че приживе майка им е била титуляр на банкови влогове при ответника „Банка ДСК“ АД в левове и валута, като от лятото на 2021г. започнали са сезират ответника чрез неговия клон в гр.Варна и централното управление в гр.София с искане да предостави достъп до всички банкови влогове на наследодателката им, за да могат свободно и безпрепятствено да се ползват от наследената парична маса. Твърдят, че банката им е отказала достъп до банковите влогове и неоснователно е оспорила размера на наследствените им дялове признавайки такъв и на преживелия съпруг Огнян Бангиев.

С молба от 24.03.2023г. във връзка с дадени на ищците указания да уточнят дали с твърденията си за отказан достъп и съдействие на ответника „Банка ДСК“ АД да упражнят наследствените си права по отношение на паричните банкови влогове обосновават предявяване не на негаторни искове, а на искове за реално изпълнение на задължение на влогоприемателя по договора за банков влог да върне вложената парична сума, същите са уточнили /в т.2.3/, че не предявяват искове за реално изпълнение на договорното задължение на ответника, а иск за осъждане на ответника да предаде владението и ползването на паричните средства на наследодателя по банковите влогове в лева и валута, както и същият да бъде задължен да предостави свободен и необезпокояван достъп до банковите влогове на Б К. в клоновата мрежа на „Банка ДСК“ АД.

С обжалваното прекратително определение съставът на ВРС е приел, че по своя характер парите представляват облигационни вземания и по отношение на тях предявяването на искове за защита на собствеността им – ревандикационни и негаторни са процесуално недопустими.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Изложените в исковата и уточняващите я молби фактически твърдения на ищците са такива за упражняване на правата им като наследници на своята майка Б К., починала през 2020г. в САЩ по отношение на останалото от нея наследство във вид на парични суми налични по нейни депозитни сметки в „Банка ДСК“ АД.

Релевантният въпрос, обусловил и настоящото обжалване, е какъв е процесуално допустимият ред за упражняване на тези права.

В случая ищците твърдят, че наследодателката им е била титуляр на банкови сметки в лева и във валута при ответника, по които към датата на смъртта и е имало налични суми.

Видно от уточняващата молба от 14.03.2023г. конкретните банкови сметки и наличностите 2 по тях са известни на ищците.

След смъртта на титуляра по тях Б К., в правоотношението с банката същата се замества от универсалните си правоприемници - наследниците си по закон – двете ищци – нейни дъщери и преживелият й съпруг съгласно разпоредбата на чл.5-9 от ЗН. Следователно между тях и банката възниква облигационно правоотношение, по силата на което всеки от наследниците се легитимира като носител на парично вземане съответстващо на наследствената му квота. Реализирането на правата по това правоотношение, при отказ на ответника – банка да изпълни насрещното си задължение да върне предадените и за пазене парични средства става чрез предявяването на облигационни искове касателно вземането – иск за реално изпълнение на договорно задължение на банката да върне предадените и като депозит/влог парични средства. Задължението на банката е парично и предвид естеството му по отношение на него никога не може да настъпи невъзможност за изпълнение, а само забава, която по реда на чл.86 от ЗЗД законодателят е съизмерил със законната лихва определена по размер от Министерски съвет.

Настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд аргумени за недопустимост на предявени искове за собственост – ревандикационни по чл.108 от ЗС и негаторни по чл.109 от ЗС по отношение на пари в качеството им на платежно средство и всеобщ еквивалент за размяна, т.е тогава когато връщането им не се иска като индивидуално определени вещи с някаква нумизматична или сантиментална стойност. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика в това число Определение № 798/14.12.2015г. по ч.гр.д.№ 5667/2015г. по описа на ВКС. В същото се приема, че парите са заместими вещи – от същата или от друга валута и техния собственик няма правен интерес да установява това си качество чрез предявяването на вещен иск, а задържаната без основание сума следва да бъде върната на заявено облигационно основание или без основание, ако такова липсва.

Осигуряването на търсеният достъп до банковите влогове на Б Касакова и ползването на паричните суми по тях по предназначение следва да бъде осъществено от ищците именно по този ред, а евентуално претърпените вреди от неизпълнението или неточното във времево, количествено и качествено отношение насрещното облигационно задължение на банката подлежат на обезщетяване на общо основание по реда на чл.79, вр.чл.82 от ЗЗД.

С оглед изложеното и съобразно уточненията с молбата от 24.03.2023г., че защитата на накърнените права на ищците касателно паричните суми находащи се по банковите сметки на наследодателката им не се търси по пътя на реалното изпълнение на договорното задължение на ответника да ги предаде на правоимащите, а чрез предявяване на вещни искове за собственост, съдът намира че същите са процесуално недопустими и правилно в тази част производството е било прекратено.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3716/24.03.2023г. постановено по гр.д. № 2423/2023г. по описа на ВРС, 46-ти състав, с което е прекратено производството в частта по предявените от М С. М. и К. С. К. искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника „Банка ДСК“ АД да им предаде владението и ползването на всички парични средства в лева и във валута, по банковите влогове на тяхната майка и праводател Б Т К.

/клиент на банковата институция/, притежавани от нея при ответната банка, както и ответникът да бъде задължен да им предостави свободен и необезпокояван достъп до банковите влогове на майка им, в лева и във валута, в клоновата мрежа на „Банка ДСК“ АД в гр. Варна, за ползването им по предназначение и да се въздържа занапред от действия, които смущават или пречат на имущественото им право, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл.

274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4