Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 21 от 06.02.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 573/2024
Вид
Протокол № 21
Подписан
06.02.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ПРОТОКОЛ

№ 21 гр. Варна, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500573 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:02 часа се явиха:

Въззивникът Н. С. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба от адвокат М. М., представител на въззивника С., с която е изложил, че поради рязко влошаване на здравословното му състояние, не може да пътува, за да представлява своя клиент. Не се противопоставя делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да се увеличи присъдената сума за нанесените вреди на въззивника.

Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно призована, представлява се от прокурор Ст. А. от Апелативна прокуратура – Варна.

ПРОКУРОР А.: Няма пречки за даване ход на делото. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 18/13.01.2025г.:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Н. С. С. чрез адв. М. М. от АК-Търговище, срещу решение № 137/30.10.2024г., постановено по гражданско дело № 125 по описа за 2024г. на Окръжен съд1 Търговище, в частта му, с която е бил отхвърлен иска му за осъждането на Прокуратурата на Република България, гр. София, за заплащане на разликата над присъдената сума от 1 000 лв. до претендираната сума от 75 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато незаконно обвинение по ДП № 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград и постановена оправдателна присъда по НОХД № 283/2022 г. на РС-Търговище, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Излага се, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и несправедливо, тъй като не са били взети предвид доказаните чрез свидетелски показания твърдения на ищеца относно причинените му страдания. Освен това неправилно е бил обсъден факта относно възможните кумулации ако С. бъде признат за виновен и осъден по така повдигнатото му обвинение, при което предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години. В предишните осъждания на ищеца най-тежкото наложено му наказание е било „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. При евентуално наложено по незаконното наказателно производство наказание от около 9 години (предвид съдебната практика по дела за престъпления, извършени извън пределите на страната), то ищецът е следвало да изтърпява още около 5 години лишаване от свобода.

Поради горното и предвид доказано претърпените страдания, присъдената сума от 1 000 лв. се счита за крайно несправедлива. Отправеното до настоящия съд искане е да се отмени решението в обжалваната му част и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв. като обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. Претендират се и разноските за настоящата инстанция.

В указания от съда срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република България.

Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с които е бил уважен иска на ищеца за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. и е бил отхвърлен иска му за осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 6 000 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконното наказателно производство, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същата следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по делото.

ПРОКУРОР А.: Ще изложа становище по същество. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

С оглед изразените становища на страните за днешно съдебно заседание, 2

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ПРОКУРОР

А.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата без уважение и да потвърдите решението на първия по степен съд такова каквото е постановено. Считам, че това решение е справедливо доколкото е неоспорим факт, че спрямо въззивника е било водено наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда. Изцяло споделям изложеното в мотивите към атакуваното решение на първоинстанционния съд, който е съобразил, че за периода, в който въззивникът е бил обвиняем по делото, спрямо него не е била вземана никаква мярка за неотклонение и той е пребивавал в следствения арест във връзка с образувани за същия този период няколко други досъдебни производства, които са приключили и с осъдителни присъди. В момента въззивникът се намира в затвора, където търпи наказание „лишаване от свобода“ при първоначално определен строг режим, тъй като се касае за рецидивист, който е извършил за този период няколко квалифицирани кражби.

В заключение считам, че така определеното обезщетение за претърпените от него неблагоприятни последици от образуваното и водено дело, което е завършило с оправдателна присъда, са оценени правилно и справедливо от първоинстанционния съд въпреки че тази сума, която ще получи въззивникът, всъщност се равнява на пенсията, която един български пенсионер с минимална пенсия би получил за 1/4 от годината.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Съдебното заседание приключи в 10:07 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3