Решение № 1645 от 30.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. П., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220102350 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 6, чрез адвокат Н. И. П. от САК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ 8, ет.1, офис 1, против „В. с.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц. Ц.“ № 18, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя А. Т. В., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 933 лева, представляваща дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г.; сумата от 933 лева, представляваща дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.; сумата от 51 лева, представляваща дължимото обезщетение по чл.224 КТ за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за текущата 2025 календарна година и сумата от 256 лева за 5 дни отложен отпуск за периода 27.09.2024 г. - 31.12.2024 г.; сумата от 98,21 лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по чл.40, ал.5 КСО за първите два работни дни временна неработоспособност във връзка с болничен лист № 772/02.12.2024 г., издаден от д-р И. С., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В сезиращата съда молба се излагат твърдения, че страните били обвързани от трудово правоотношение, обективирано в безсрочен Трудов договор № 10/27.09.2024 г., съгласно който ищцата заемала длъжността „Готвач", на пълно работно време – 8 -часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, дължимо ежемесечно и с основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

Сочи, че на работа постъпила на 27.09.2024 г.. Изпълнявала длъжността си в ресторант „Кръчмътъ“ в гр. П., бул. „Г. Б.“ № 2 от постъпване на работа до януари 2025 г., 1 когато работодателят прекратил трудовото правоотношение със Заповед № 6/13.01.2025 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Посочената заповед не била връчена на ищцата.

Твърди, че работодателят бил в неизпълнение на основни свои задължения по сключения трудов договор, като не изплатил уговореното трудово възнаграждение, дължимо за месец октомври 2024 г. и за месец ноември 2024 г. - по 933 лева за всеки от двата месеца или в общ размер 1866 лева, както и и задължението си по чл.224 КТ – да заплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода 27.09.2024 г. - 31.12.2024 г.

- в размер на 256 лева за 5 дни и за периода 01.01.2025 г. - 13.01.2025 г. - в размер на 51 лева за 1 ден. Също не заплатил и дължимото обезщетение по чл.40, ал.5 КСО за първите два дни временна неработоспособност, настъпила през месец декември 2024 г., за което ищцата му представила болничен лист № 772/02.12.2024 г., издаден от д-р И. С. - обезщетението е в размер на 98.21 лева.

Посочва, че във връзка с неизпълнение на задълженията от страна на работодателя, сезирала Дирекция „Инспекция по труда“, която дала предписания и наложила административно наказание, но въпреки това ответникът не изпълнил задълженията си.

В последното съдебно заседание ищцата не се явява, а се представлява от адвокат И.

П. от АК П..

С протоколни определения от 10.12.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове чрез тяхното намаляване, както следва: сумата 723,99 лева, представляваща дължимия, но неизплатен размер на трудовото възнаграждение за месец октомври 2024 г.; сумата 723,99 лева, представляваща дължимия, по неизплатен размер на трудовото възнаграждение за месец ноември 2024 г.; сумата 49,10 лева, представляваща дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за текущата 2025 календарна година и сумата 220.98 лева, представляваща дължимото обезщетение за 5 дни отложен отпуск за периода 27.09.2024 г. - 31.12.2024 г.; сумата 98,21 лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите два работни дни временна неработоспособност във връзка с болничен лист № 772/02.12.2024 г., издаден от д-р И. С.. На основание чл.233 ГПК е прекратил частично производството за сумите над горепосочените, до първоначално предявените.

В хода по същество моли съдът да уважи предявените искове.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.242, във връзка с чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.40, ал.5 КСО.

Основно задължение на работодателя по едно трудово правоотношение е срещу престираната му според уговорената работна сила, да заплаща уговореното трудово 2 възнаграждение в уговорените срокове – чл.128 КТ.

Не е спорно между страните, че са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 10/27.09.2024 г., съгласно който ищцата заемала длъжността „Готвач", на пълно работно време – 8 -часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, дължимо ежемесечно и с основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни, че този договор е бил прекратен със Заповед № 6/13.01.2025 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Не се оспорва от ответника и че ищецът е престирал уговореното по трудовия договор за процесните месеци. Доказателствената тежест за установяване факта на заплащане на уговореното възнаграждение тежи върху ответната страна, която не ангажира доказателства, че го е заплатила. Съобразно заключението на вещото лице по приета ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даваща отговор на поставените въпроси се установява, че дължимото се възнаграждение за процесните месеци е по 723,99 лева. При това положение ищцата има вземане към ответника за незаплатени трудови възнаграждения в рамките на така установените от експерта размери.

На основание чл.242, ал.1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително изпълнение.

Следващата претенция е за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Съобразно нормата на чл.224, ал.1 КТ, на работник или служител, чието трудово правоотношение е прекратено, работодателят дължи парично компенсиране на неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Между страните не се спори, че за 2024 г. ищцата е имала право на 5 работни дни платен годишен отпуск, а за 2025 г. в размер на 1 работен ден. По делото липсват твърдения, че ищцата е ползва горепосочения платен годишен отпуск, поради което съдът счита, че неползваният платен годишен отпуск от работника към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е в претендирания размер, при което размерът на обезщетението, изчислен от вещото лице по приетата ССчЕ възлиза в размер на 49,10 лева за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за 2025 г. и сумата 220,98 лева, за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г..

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.5 КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

Не е спорно по делото, че ищцата е била в отпуск по болест в периода от 02.12.2024 г. до 10.12.2024 г. /болничен лист № Е 2024 3358949 на д-р И. С./.

По делото липсват твърдения и доказателства, че ответното дружество е заплатило на ищцата първите два работни дни от временната неработоспособност, съгласно цитираната разпоредба, поради което съдът счита, че на ищцата се дължи обезщетение в размер на 98,21 3 лева.

По изложените съображения исковите претенции се явяват основателни в предявените размери, поради което следва да се уважат в цялост.

Като законова последица от уважаването на претенциите за главница, следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 490 лева, сторени разноски в производството.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на РС П. сумата от 157,92 лева, представляваща дължимата ДТ и 300 лева възнаграждение за вещото лице.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „В. с.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Ц. Ц.“ № 18, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя А. Т. В., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 6, чрез адвокат Н. И. П. от САК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ 8, ет.1, офис 1, сумата от 723,99 лева, представляваща дължимия, но неизплатен размер на трудовото възнаграждение за месец октомври 2024 г.; сумата от 723,99 лева, представляваща дължимия, по неизплатен размер на трудовото възнаграждение за месец ноември 2024 г.; сумата от 49,10 лева, представляваща дължимото обезщетение по чл.224 КТ за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за текущата 2025 календарна година и сумата 220,98 лева, представляваща дължимото обезщетение за 5 дни отложен отпуск за периода 27.09.2024 г. - 31.12.2024 г.; сумата от 98,21 лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по чл.40, ал.5 КСО за първите два работни дни временна неработоспособност, във връзка с болничен лист № 772/02.12.2024 г., издаден от др И. С., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда – 10.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Д О П У С К А предварително изпълнение на решението за присъдено трудово възнаграждение, на основание чл.242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „В. с.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Ц. Ц.“ № 18, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя А. Т. В., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 6 сумата в размер на 490 лева, представляваща сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА „В. с.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Ц. Ц.“ № 18, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя А. Т. В., на основание чл.78, ал.6 4

ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 157,92 лева и 300 лева възнаграждение за вещото лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5