Решение № 181 от 10.08.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Сливен, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600278 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по жалба подсъдимия С. С. Ш., чрез защитника си адв. И. Б. срещу Присъда № 76/20.04.2026 г. по НОХД № 272/2026 г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият С. С. Ш. е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата на месец октомври 2023 год. до 15.10.2024 год. в град Сливен, системно следил В. И. М., като: -през периода от м. октомври 2023 год. до 26.04.2024 год. и от неустановена дата от началото на м. юни 2024 год. до 14.10.2024 год. и показвал, че е наблюдавал нейното местонахождение посредством мобилно приложение на „Айфон“ за проследяване на локания на телефонно устройство; причаквал я на различни места в гр. Сливен; - на 26.04.2024 год. я проследил до заведението „Backstage“, в центъра на гр. Сливен; - на неустановена дата в края на месец май 2024год. и на 14.10.2024 год., я причакал пред входа на дома и находящ се в гр. *******, навлизал в нежелана комуникация с нея посредством използвания от нея мобилен телефон, демонстрирайки укорително, че знае към момента на обаждането тя къде се намира и това би могло да възбуди основателен страх за здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл.144а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на „ПРОБАЦИЯ“ изразяваща се в следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, а именно: гр. *******, за срок от ШЕСТ месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за 1 срок от ШЕСТ месеца.

Признат е за ВИНОВЕН в това, че периода от началото на м. септември 2023 год. до 26.04.2024 год. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, многократно, неустановен брой пъти, принудил В. И. М. да претърпи нещо противно на волята си - да продължи интимната си връзка с него, като е употребил за това заплашване, че ще изнесе в публичното пространство, разпространявайки в социалните мрежи и изпращане на родителите и изготвени от него снимки и видеоклипове, съдържащи сексуални сцени е нейно участие поради което на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.

66, ал. 1 от НК е отложил за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание е намалено с 1/3 на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК и отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Признат е за ВИНОВЕН в това, че от началото на месец юни 2024 год. до 14.10.2024 год. в гр. Сливен и местността „Рамануша“, землището на гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление се съвкупил многократно,както на неустановени дати в посочения период, така и на:

06.08.2024 год.,07.08.2024 год., 11.08.2024 год., 14.08.2024 год., 18.08.2024 год., 20.08.2024год., 21.08.2024 год., 25.08.2024 год., 26.08.2024 год., 28.08.2024 год., 01.09.2024 год. и на 14.10.2024 год. с лице от женски пол В. И.

М. като я принудил към това със заплашване, че ще я унищожи, съсипе, ще и се случи нещо лошо, ще разпространи в социалните мрежи порнографски материал с нейно участие, а на 14.10.2024 год. освен посочените заплахи и че ще я замери на публично място с торба негови изпражнения, които и показал и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът е намалил така определеното наказание на подсъдимия Ш. с 1/3, като същия следва да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ РЕЖИМ.

Подсъдимия С. С. Ш. е признат за виновен и в това в периода от 06.08.2024 год. до 01.09.2024 год., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, чрез заснемане с неустановено устройство (камера), създал порнографски материал по смисъла на чл. 93, т. 28 от НК (''Порнографски материал“ е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице) - видеоклипове, изобразяващи съвкупление; реални блудствени действия (фелацио) и похотливо показване на полови органи, поради което и на основание чл. 159, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000,00 лв. или равностойността на1 022,58 евро.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът е намалил така определеното наказание на подсъдимия с 1/3, на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, 2 изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 23 от НК съдът е определил едно общо наказание на подсъдимия Ш., най- тежкото от тях, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал. 1, т.

3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ РЕЖИМ, като е присъединил кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000,00 лв. или равностойността на 1 022,58 евро.

На основание чл. 159, ал. 9 от НК са отнети в полза на държавата веществени доказателства, подробно описани в присъдата.

Вещественото доказателство по делото - 1бр. мобилен телефон Iphone 8 със сериен № MRMYXH95JC67 IMEI 358708098586353, с поставена сим карта на А1 (ВД 361), е постановено да се върне на подсъдимия.

Подсъдимия Ш. е осъден да заплати и направените по досъдебното производство разноски в размер на 1 942,96 евро (хиляда деветстотин четиридесет и две евро и деветдесет и шест стотинки) в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен.

С подадената от адв. И. Б. от АК - Ямбол жалба срещу присъдата се твърди, че липсва точно и ясно описание на периода на извършване на всяко едно от деянията , липсва подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание в с.з със събраните по делото доказателства. По отношение на престъплението по чл.159, ал.1 от НК се навеждат доводи, че същото не е съставомерно от обективна страна, тъй като изготвянето им е станало на основата на съгласие и взаимно привличане. , електронните файлове не са били достъпни за ел.устройства, собственост или ползвани от подсъдимия, тъй като същите са извлечени от длъжностни лица в хода на досъдебното производство , притежаващи специални знания. Със жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда, постановена по НОХД № 272/2026 год. по описа на РС - Сливен.

С жалбата се иска разпит на подсъдимия и на всички свидетели.

В жалбата е посочено, че не е извършвана справка за регистрация на подсъдимия и частния обвинител в посещаваните хотели; порнографските материали са били изтрити фалове от телефона на подсъдимия и същия няма как да ги използва или разпространи; липсва точно и ясно описание на периода на извършване на всяко от деянията , в мотивите на присъдата се посочва времеви период, несъответстващ на събраните доказателства; не е изследвано емоционалната привързаност на подсъдимия към частния обвинител.

Постъпили са и писмени възражения от адв. Л. С. от АК-Сливен, в качеството й на повереник на частния обвинител.

Изразява се становище за неоснователност на жалбата, като се посочва, че като в обвинителния акт, така и в присъдата са посочени периодите на извършване на деянията. Твърди се , че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които в своята съвкупност установяват описаната в обстоятелствената част на обвинителния акта фактическа обстановка. Намират твърдението на подсъдимия за нарушение на материално - правните норми по отношение на престъплението по чл.159, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за несъстоятелно, тъй като за съставомерността на това престъпление е достатъчно самото изготвяне на порнографски материал и е ирелевантно обстоятелството дали това е станало със знанието и съгласието на заснетото в клиповете лице. Иска се потвърждаване на присъдата като 3 правилна.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата счита обжалваната присъда за законосъобразна и обоснована. Моли за потвърждаване на обжалваната присъда.

Повереникът на частния обвинител, намира жалбата за неоснователна.

Счита, че направените самопризнания от подсъдимия пред решаващия съд се подкрепят от събраните по делото доказателства. Пледира, че наложеното наказание е справедливо и като такова следва да бъде потвърдено.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и поддържа, че присъдата е явно несправедлива. Навежда доводи, че файловете от телефона на подсъдимия , определени като порнографски материал са изтрити и няма как подсъдимия да ги разпространи. Намира, че самопризнанието не съответства на събраните по делото доказателства, поради което пледира за отмяна на обжалваната присъда и алтернативно да се определи ново наказание , изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК.

Окръжен съд - Сливен след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

От фактическа страна.

Доколкото първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие доказателства. Предвид това, въззивният съд намира за ненужно да преповтаря същата, което се подкрепя от установеното в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК и Решение № 60207/15.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 683/2021 г., III н.о., Решение № 28/15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др.

Въз основа на Решение № 1/06.04.2009 год. по т.д. № 1/2008 год. на ОСНК съгласно, което изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не може да бъде оттеглено след установяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК съдът отказа искането на подсъдимия за провеждане на разпит както на него, така и на всички свидетели и за назначаване на експертиза, установяваща емоционалната му привързаност към частния обвинител.

Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Първоинстанционният съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Ето защо мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

По доказателствата.

След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд - Сливен приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Когато мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, 4 въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1556/2014 г., III н. о.