Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 246 от 28.05.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 2034/2025
Вид
Решение № 246
Подписан
28.05.2026
В сила
19.06.2026
Състав
ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Търговище, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530102034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът, действащ чрез пълномощник твърди в молбата, че с договор от 20.06.2005 год. е закупил от Х. Г. и Д. Г. недвижим имот, находящ се в ********** представляващ Нива, с площ от около 1,00 дка, ведно с подобренията – лозови насаждения и овощни дръвчета, за която бил отреден имот № 087239, за сумата от 300 лв., която заплатил в брой на продавачите в деня на подписване на договора, от който и момент влязъл във владение на същия. В молбата се твърди, че ищецът владее и ползва имота явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата му върху същия, но при опит да се снабди с документи за собственост установил, че имота е отразен като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Твърди се в молбата, че по КК на ********** имота е отразен като ПИ с идентификатор № ***, с площ от 867 кв.м. Ищецът твърди, че имота, винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и твърди, че спрямо имота не са били на лице законови ограничения за придобиването му 1 по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик процесния имот, на основание давностно владение. В съдебно заседание подържа иска чрез процесуален представител, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че признава предявения иск и моли съда да се постанови решение при признание на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът, с предварителен договор за покупко-продажба от 20.06.2005 год. е закупил от Х. и Д. Г., недвижим имот – нива, с площ от около 1 дка., в м.“**********“, землището на **********, ведно с подобренията в него – лозови насаждения и овощни дръвчета, за сумата от 300 лв., като владението върху имота му е предадено в деня на подписване на договора. Безспорно е по делото, че от тогава и до момента ищецът владее и ползва имота, явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата му. Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Видно е, че по КК и КР процесният имот е отразен като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 867 кв.м., като няма спор относно идентичността на имотите - отразения в КК Поземлен имот и този, описани в договора от 2005 год. Ответникът признава, че процесния имот по разписен лист е бил отразен, като имот на праводателите на ищеца, като за същия няма съставен акт за общинска собственост.

В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

2

Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат за него, така както ги е направил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от ********** Д. Д., че Ф. С. А., ЕГН ********** от **********, действаща чрез пълномощник адв. С. Т. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. “Лилия“ № 4, вх. А, ет. 1, кантора 2, е собственик по давност на Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-43 / 29.06.2017 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на ********** с площ от 867 кв.м., Трайно предназначение на територията : Земеделска, Категория на земята : 6, Начин на трайно ползване:

Лозе, при граници : Поземлени имоти с идентификатори : № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и №

***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Търговище, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530102034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът, действащ чрез пълномощник твърди в молбата, че с договор от 20.06.2005 год. е закупил от Х. Г. и Д. Г. недвижим имот, находящ се в ********** представляващ Нива, с площ от около 1,00 дка, ведно с подобренията – лозови насаждения и овощни дръвчета, за която бил отреден имот № 087239, за сумата от 300 лв., която заплатил в брой на продавачите в деня на подписване на договора, от който и момент влязъл във владение на същия. В молбата се твърди, че ищецът владее и ползва имота явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата му върху същия, но при опит да се снабди с документи за собственост установил, че имота е отразен като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Твърди се в молбата, че по КК на ********** имота е отразен като ПИ с идентификатор № ***, с площ от 867 кв.м. Ищецът твърди, че имота, винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и твърди, че спрямо имота не са били на лице законови ограничения за придобиването му 1 по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик процесния имот, на основание давностно владение. В съдебно заседание подържа иска чрез процесуален представител, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че признава предявения иск и моли съда да се постанови решение при признание на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът, с предварителен договор за покупко-продажба от 20.06.2005 год. е закупил от Х. и Д. Г., недвижим имот – нива, с площ от около 1 дка., в м.“**********“, землището на **********, ведно с подобренията в него – лозови насаждения и овощни дръвчета, за сумата от 300 лв., като владението върху имота му е предадено в деня на подписване на договора. Безспорно е по делото, че от тогава и до момента ищецът владее и ползва имота, явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата му. Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Видно е, че по КК и КР процесният имот е отразен като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 867 кв.м., като няма спор относно идентичността на имотите - отразения в КК Поземлен имот и този, описани в договора от 2005 год. Ответникът признава, че процесния имот по разписен лист е бил отразен, като имот на праводателите на ищеца, като за същия няма съставен акт за общинска собственост.

В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

2

Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат за него, така както ги е направил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от ********** Д. Д., че Ф. С. А., ЕГН ********** от **********, действаща чрез пълномощник адв. С. Т. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. “Лилия“ № 4, вх. А, ет. 1, кантора 2, е собственик по давност на Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-43 / 29.06.2017 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на ********** с площ от 867 кв.м., Трайно предназначение на територията : Земеделска, Категория на земята : 6, Начин на трайно ползване:

Лозе, при граници : Поземлени имоти с идентификатори : № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и №

***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3