Решение № 6 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100505430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Г. С. срещу решение № 4925/19.12.2021г. постановено по гр.д. № 27133/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 150 състав, в частта, с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу нея искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от З.ЗД за сумата от 5704,50 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 832,25 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2018г. – 26.11.2020г.;

- с правно основание чл.79 ал.1 от З.ЗД за сумата от 37,26 лв. представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 30.04.2019г.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от задълженията не са погасени по давност, доколкото изискуемостта на всяко месечно задължение настъпва в посочения в ОУ срок, а не от датата на издаването на общата фактура. Посочва и че неправиално са определени количествата потребена топлинна енергия и сответно цената за тях, доколкото служебното намисляване не изпълва изискването за реален отчет. Претендира отмяна на решението като незаконосъобразно и отхвърляне на исковете като неоснователни.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу ТАНЯ Г. С. искове: с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 5704,50 лв. до пълния предявен размер от 6176,82 лв. - цена на топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 30.09.2017г.; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 832,25 лв. до пълния предявен размер от 978,29 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 6176,82 лв. за периода 15.09.2018г. – 26.11.2020г.; с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 37,26 лв. до предявения размер от 38,94 лв. за м.11.2017г. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,47 лв. – лихва за забава върху вземането на главница на цена на услуга дялово разпределение за периода 31.12.2017г. – 26.11.2020г., като необжалвано е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Не е спорно между страните, а и се установява от нотариален акт № 163, том VIII, дело № 1377/1990г., че считано от 16.03.1990г. ответника се легитимира като собственик на процесния топлосналден имот – ап.17, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. **** и в този смисъл има качеството на „потребител на топлинна енергия“ за процесния имот.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответникът се легитимират като носител на вещно право на собственост върху процесния имот, съставляващ абонатен № 090382.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № 2

ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318 ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице./.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая жалбоподателят не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

По изложените съображения въззивният съд счита, че правилен е изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация 3 и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140 ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както и на водомерите, ежегодно, като периодично е извършвана и подмяната им с нови.

Заключението по СТЕ установява, че разпределението на топлинната енергия е извършвано съобразно методиката съгласно Наредба №1 за ползуване на топлинната енергия, Наредба № 2 за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действащи през релевантния период, като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент нормативни актове сума за отопление на имота е начислявана като е взето предвид съотношението на пълния отопляем обект към този на СЕС по проект; сума сумата за сградна инсталация - съгласно инсталирана мощност на ВОИ т.е. за пълен отопляем обем; суми за топла вода - въз основа на показанията на два узаконени водомера, както и са отчитани технологични разходи, които са за сметка на ищеца; отчетите са редовно водени. Вещото лице установява, че за процесния период ФДР е начислила служебен разход на максимална мощност на радиаторите – 3 броя, които са установени в протокол за заснемане на отоплителни тела в имота, като в законоустановения срок потребителя не е поискал допълнителен отчет и съответно не е осигурил достъп за извършване на такъв с оглед корекция на служебно начислените суми, - чл.70 ал.5 от Наредбата за топлоснабдяването; суми за топла вода – отново служебен разход, поради неосигурен достъп, като също няма в предвидения законов срок искане от потребителя за нов отчет и съответно осигуряване на достъп; отчитани са технологични разходи, които са за сметка на доставчика.

Към настоящият момент има влезнало в сила решение по адм.д. №13721/2017г. на ВАС - с решение № 8294/26.06.2020г. адм.д № 14350/2019г. на 5- членен състав на ВАС, с което е отменено първоинстанционното решение, с което клаузи от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, представляващи приложение към чл.61 ал.1 са обявени за незаконосъобразни. Предвид горното, същите не се прилагат от момента на влизане в сила на решението т.е. от 26.06.2020г., но тъй или иначе същите не са приложимо право към този момент, тъй като с ДВ бр.25/20.03.2020г. е обнародвана нова Наредба № Е-РД/12.03.2020г. за топлоснабдяването и към която е приета нова Методика за разпределение на топлинна енергия т.е. в процесния период, действаща е старата Методика /предмет на атакуване пред ВАС/, а след 23.03.2020г. – горецитираната към Наредбата за топлоснабдяване от 2020г. Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици – така ТР/2016г. на ОС на ВАС/.