Решение № 41 от 24.03.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Харманли, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200419 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Л. С. с ЕГН **********, с адрес гр.Харманли, ж.к. *** против Наказателно постановление № 23-0271-000571 от 07.07.2023г. на ВПД Началник на РУ- Харманли към ОДМВР Хасково, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 15 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Жалбоподателят счита, че при съставяне на АУАН актосъставителят е допуснал съществени нарушения, довели, до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Оспорва АУАН, който според него не съдържал всички необходими реквизити, съгласно императивната разпоредба на чл. 42 ЗАНН към неговото съдържание. Актът е съставен от некомпетентен орган.

Нарушени били административно-процесуалните правила при съставянето и връчването на акта. Нарушението не било констатирано по предвидения от закона ред. Жалбоподателят счита, че актът е необоснован, не били налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение и признаците на 1 изпълнителното деяние. Налице били съществени нарушения на закона, допуснати от Административно-наказващия орган при издаване на НП.

Същият пристъпил към издаване на наказателното постановление, без да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата активност за разследване. С това била нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗАНН. В НП липсвали императивно предвидените в чл.57 ЗАНН реквизити. НП било необосновано. НП било издадено от некомпетентен орган, като отговорността била погасена по давност.

Нарушени били разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 ЗАНН. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.За него се явява адв. Д. А. с пълномощно по делото.

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник на РУХарманли към ОДМВР Хасково, не изпраща представител и не взема становище. В изразено писмено становище представено по делото сочи, че в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 29.06.2023 г. в 18:16 часа, в гр. Харманли, ж.к. Тракия зад магазин Лидл до *** жалбоподателя управлява лек автомобил „Фолксваген Шаран” с peг. номер *** собственост на Л. С. И. с ЕГН **********. Като участник в ПТП С. отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARPL-0565. Издаден му е талон за изследване с номер 100274.

С оглед на така установеното е съставен АУАН сер. GA № 898549 от 29.06.2023г. от свид. С. М. К. - мл. автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП , като посоченото нарушение в акта се изразява в отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARPL-0565.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя при отказ на същия, като свид. С.Г.С.е удостоверил с подписа си отказа на И. Л. С. да подпише АУАН.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото НП Наказателно постановление № 23-0271-000571 от 07.07.2023г. на ВПД Началник на РУ- Харманли към ОДМВР Хасково е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е 2 наложена глоба от 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 24 месеца.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.07.2023г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.

Видно от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – НП №23-0271-000571/07.07.2023 г. издадено от ВПД Началник РУ Харманли при ОДМВР Хасково – оригинал; АУАН серия GA бл.№898549 от 29.06.2023 г.; талон за изследване №100275; заверено копие на докладна записка с рег.№271р-18877/30.06.2023 г.; заверено копие на Обяснение от М. А. М. от 29.06.2023г.; заверено копие на Заповед №8121з1632/02.12.2021 г на министър Б.Р.; писмо с вх.№6685/ 22.08.2023 г. от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, ведно със заверени преписи на: писмо с рег.

№272р-17919/15.08.2023 г. на ОДМВР Хасково относно заеманите длъжности от ст. инспектор П.Д.П. към дата 07.07.2023 г. и мл. инспектор С. М. К. към 29.06.2023 г.; талон за изследване №100274; Докладна записка №271р20203/17.07.2023г. на инспектор В. Г.; писмо с вх.№9101/21.11.2023г. от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, ведно със справка за нарушител/водач на И.

Л. С. ЕГН **********; писмо с вх.№9317/28.11.2023 г. от ОДМВР Хасково, с което уведомяват съда, че гл. инспектор Д. В.Х. ЕГН ********** е назначен за длъжност ВПД началник РУ Харманли при ОДМВР Хасково със заповед рег. №8121К-4539/17.05.2023г. на министър на МВР и към дата 07.07.2023г. е на същата длъжност приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. От разпита на свидетелите С. М. К., М. А. М. и К. И.

П. се установява, че АУАН за нарушението на жалбоподателя е съставен в негово отсъствие, същият му е предявен на следващият ден в сградата на РУХарманли, като му е бил прочетен и му е разяснено нарушение от свид. К..

АУАН е връчен на жалбоподателя при отказ от негова страна, удостоверен с подписа на свид. С.Г.С. Жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARPL0565.Издаден му е талон за изследване №100274, който също му е бил предявен и му е връчен, като жалбоподателят е отказал да го подпише, който отказ на жалбоподателя е удостоверен с подписа на свид. М. А. М.. Свид. М. категорично сочи, че на талон за изследване №100274 срещу „Подписаният“ изписах лично ръкописно имената си М. А. М., ЕГН-то си, както и адреса си.

Подписът срещу „подпис на свидетел“ е мой. Свидетелите възпроизвеждат 3 пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното качество на свид. С. М. К. и К. И.

П. – служители на РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече беше посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици, е отказал, както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –талон за медицинско изследване №100274 се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира 4 изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 3 1 4 , ал. 1 НПК вр. чл. 8 4 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 8 4 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган, но не и атакуваното НП; в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на

– чл. 42, ал.1, т.4 за АУАН и чл.

57,ал.1,т.5 ЗАНН за НП. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 5 9 , ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли не се доказа по – безспорен начин, макар и с приетата по делото Заповед 8121з-1632 о т 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, да е определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП.

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на « абсолютните» съгласно ТР№2/2002г по т.д.

№2/2002г. на ВКС, което не е загубило своето значение.

Наказателно постановление № 23-0271-000571 от 07.07.2023г. е издадено от П.Д.П. на длъжност ВПД Началник на РУ- Харманли към ОДМВР Хасково.

О т писмо с рег.№272р-17919/15.08.2023 г. на ОДМВР Хасково относно заеманите длъжности от ст. инспектор П.Д.П. към дата 07.07.2023 г. е заемал длъжността началник група «охранителна полиция.