Решение № 566 от 25.09.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Разград, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100600 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 233 ЗЗД.

С искова молба от ищецът Р. Б. Д. са предявени обективно и субективно съединени искове срещу О. М. М. за заплащане на наемна цена за периода август 2023г – април 2024г. в размер на 2250 лв., дължими по договор за наем на недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 3 /три/ с административен адрес в град Р. *******, и за връщане на наетата вещ. Сочи, че договорът е неформален, сключен преди повече от 10 години, че договорът е станал такъв с неопределен срок, съгласно чл.236 от ЗЗД и следва да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие, което ответника е отказал да получи на 22.02.2024 година. В условията на евентуалност, с исковата молба отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем. Прилага: Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 1967 г., 2 боря препоръчани писма то ЕКОНТ, пълномощно.

Ответника е получил препис от ИМ и доказателствата към нея и в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че е налице валидно облигационно отношение – договор за наем, неформален. Сочи, че същия е периодично предоговарян за конкретен период и сума, както и че всички претендирани от ищеца като дължими наемни вноски са платени, на ръка, понякога наведнъж за няколко месеца, пред свидетели. Твърди, че наемното плащане е предавано на съпруга на ищцата – Й. Д., като последният рядко предоставял разписка. Сочи, че имота е освободен през месец март 2024г., ключа е предаден на като г-н Д., който е извършил оглед на съС.ието на имота.

Моли допускане на гласни доказателства – трима свидетели при режим на довеждане.

Допуснати са свидетелски показания за доказване на конкретни правнорелевантни факти.

Видно от доклада по делото, обявен за окончателен след предоставена възможност на страните да го оспорят в с.з., обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване е факта, че между страните е съществувал валиден неформален договор за наем на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 3 /три/ с административен адрес в град Р.********, при месечна наемна цена 250 лева. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав не излага становище и мотиви досежно характера на договора и наличието на облигационни отношения.

Съдът, преценявайки твърденията на страните, свидетелските показания и събраните писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

Между Р. Б. Д. /наемодател/ и О. М. М. /наемател/ е сключен Договор за наем, с който е предоставено ползването на описания недвижим имот срещу заплащане на цена.

В доказателствената съвкупност е представен плик, върху който е материализирана разписка за получена сума в размер на 500 лв., подписан от Б. Й. П. /син на ищцата/, като същата не е датирана.

1

Разпитани в с.з. са четирима свидетели - Б. Й. П., А. К. К., Р. М. И. и Г. А. М., чиито показания съдът кредитира, като съобразява заинтересоваността и родствената връзка на част от тях, с оглед на което показанията им се анализират в съответствие на останалите доказателства по делото.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Предявените осъдителни искове са допустими.

Договорът за наем е реален, консенсуален и неформален. Същия е сключен между физически лица и е приложимо гражданското законодателство. Договорът за наем е уреден в чл. 228 и сл. ЗЗД. С оглед твърденията на страните, че имотът е предоставен за ползване преди 12 години, съдът счита, че същият е конвертиран в договор без определен срок с оглед продължилото ползване от страна на ответника, без да е налице противопоставяне от наемодателя до лятото на 2023г. За да е налице възникване на задължение за плащане на цена е необходимо да е изпълнено насрещното задължение за предоставяне ползването на наетата вещ. В конкретния случай, фактът на ползване се установи по безспорен начин чрез изявленията на страните и депозираните свидетелски показания.

Спорен е моментът на прекратяване/разваляне на процесния договор, както и изпълнението на задължението на наемателя за заплащане на месечния наем за период от август 2023г. до прекратяване на договора.

Бидейки договорът без определен срок прекратяването му е подвластно на разпоредбата на чл. 238 ЗЗД, като всяка от страните има възможност да се откаже от обвързващата му сила като отправи едномесечно предизвестие до другата страна. Ищецът ангажира доказателства, че такова предизвестие е връчено като пратка №5300552744878 от куриерска фирма ЕКОНТ, в условията на отказ – „отказана пратка от получателя“, на дата 22.02.2024г., респ. със срок на предизвестието 22.03.2024г. Видно от представената разписка „електронно изявление“ /лист 9 от делото/ от куриерската фирма, пратката с №5300552744878 е адресирана до адреса на процесния имот, който към февруари 2024 г. е обитаван от ответника. Тези доказателства не са оспорени от ответника. В отговора си същия твърди, че процесния договор е прекратен по взаимно съгласие през март 2024г. и имотът е освободен края на същия месец. С оглед еднопосочните доказателства по делото, касаещи момента на прекратяване на договора, то съдът намира, че същият е преустановил действие през март 2024г. В тази насока са свидетелските показания на Б. П. /син на ищцата/ и А. К. /съсед на имота/, както и твърденията на страните.

Ищецът твърди и претендира като дължими наемни вноски за периода от август 2023 г. до април 2024 г. вкл., като формира цената на иска си от 9 месечни наемни вноски от по 250 лв. всяка, или общ размер 2250 лв.

Доколкото процесният договор е неформален, то и уговореното плащане е било в брой, като за оправомощени лица да получат наема се сочат ищцата, съпругът й Й. Д. и синът им Б. П..

Наемното плащане представлява заместима престация – личните качества на длъжника са без значение за кредитора. За последния няма значение кой ще му престира. Изпълнението винаги може да стане от трето лице. От друга страна, паричните задължения са носими местоизпълнението е по адреса на кредитора, ако друго не е уговорено между страните.

Анализирайки в съвкупност доказателствата по делото, следва да се обсъди представената разписка /лист 23/ - същата не е датирана. Представлява частен документ и по смисъла на чл. 180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, съдържащи се в нея са направени от подписалите го лица. Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума от 500 лв., получена от Б. и предадена от О. с посредничеството на св. К. Частният документ и обстоятелствата, които удостоверява, не са оспорени от страните. Същия е предявен на Б. П. в с.з. и последния потвърждава подписа си. Не е спорно и че сумата е с правно основание процесния договор за наем и касае 2 месеца. Поради липсата на дата и детайлно описание върху плика, носител на разписката, не е еднозначен периода за който следва да бъде отнесено така направеното плащане. В тази насока изявленията на св. К.следва да се кредитират, доколкото същия не е пристрастен и е бил физически посредник при предаване на въпросната сума от 500 лв. Свидетелят споделя, че било студено, както и че плика бил оставен при него защото О. заминавал за операция във гр. Варна и нямал възможност лично да предаде дължимия наем. Ответника отбелязал, че е финансово затруднен заради предстоящата операция и за другите наеми ще се оправят в последствие. С оглед наличието на определяем момент, а именно планирана операция, на св. Г. М. /майка на ответника/ е зададен въпрос за датата на операцията в гр. Варна. Същата споделя, че е била през септември 2023г.. След извършена справка в архива на новинарските емисии от дата 31.08.2023г. - https://nova.bg/news/view/2023/08/31/424151/ , съдът установи, че началото на м. септември е бил нетипично студен. С оглед гореизложеното, както и твърденията на 2 ищците, че наемните вноски до месец юли 2023г. са получени, анализирано в съответствие и с показанията на свидетеля К.и тези на майката на ответника, съдът счита, че платените 500 лв., за които е представена „разписка“ представляват наемни вноски за месеците август и септември 2023г.

Съдът е сезиран и с иск за връщане на наетата вещ. Исковата молба е депозирана в РС – Разград на 09.04.2024г. При проведеното съдебно следствие се установи, че имотът е освободен от ползвателя в края на месец март 2024г. Адв. С., в качеството си на процесуален представител на ищцата, в с.з. е направил изявление в тази насока, но не е направил изменение на иска, с оглед което съдът дължи произнасяне и по тази претенция. Свидетелят П., заедно с баща си Й. Д., е бил ангажиран с процесния имот – получавал е наема, наглеждал е съС.ието му е бил запознат в детайли с правоотношението. Твърди, че имотът е освободен от наемателя през март 2024г., което съответства и на изявленията на ответника.

Изнасянето на багажа на наемателя по своята същност представлява фактически действия, предшестващи предаването на вещта, доколкото с оглед естеството на същата се предполага, че в имота са се намирали и лични вещи на наемателя. Освобождаването на имота обаче не представлява предаване на държането му, а неговото изоставяне. Наемателят е длъжен да върне вещта в съС.ието, в което я е получил, като се отчита закономерното изхабяване на вещта вследствие на нейното ползване съгласно предназначението й. Предаването по своята същност представлява двустранен акт. Връщането на вещта представлява предаване на държането, а не простото ù преустановяване на ползването и изоставяне. В тази връзка, както и с оглед правната възможност за претенции на наемодателя за вреди, нанесени по имота, несъответстващи на нормалното изхабяване и употреба, законът е предвидил съставяне на приемо-предавателен протокол. Такъв по делото не е представен, няма твърдения и да е съставен. Съгласно показанията на св. Р. И., лично той заедно с ответника са оставили плик с пари и ключове върху паркиран пред имота на наемодателите автомобил, затиснат с чистачките на последния. Превозното средство, управлявано от сина на ищцата – Б., се е намирало паркирано извън двора на вилния имот, пред парцела, находящ се в близост до моста. В присъствие на свидетеля, О. не е уведомявал за тези си намерения и в последствие действия наемодателя. Пред свидетеля О. сложил някакви банкноти в плика, като казал, че е наем, но Радостин не е проявил интерес колко са, за какво са и за какъв период. Това се случило вечерно време, около 20ч. Задължението за връщане на вещта трябва да се изпълни на наемодателя и само той е легитимиран да иска изпълнението му, респективно да го получи. Свидетелските показания на Б. П. кореспондират с тези на св. И., досежно начина на предаване на ключовете от имота – синът на наемодателя намерил бял непрозрачен плик , забоден на чистачките на автомобила си, сутринта, като е тръгвал към битака в гр. Кубрат. Твърди, че в плика е намерил единствено ключове. Налице е приемане на вещта от наемодателя, въпреки ненадлежното осъществяване на предаването на имота.

Липсва оспорване в тази насока, напротив, твърденията от страна на процесуалния представител на ищеца са, че имота е опразнен през месец март 2024г. Доколкото обаче съда е сезиран през април 2024г., когато фактическото власт върху имота вече е било възстановена на собственика, съдът счита, че така предявеният иск за връщане на вещта е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед прекратяването на договора и предаването на ключовете за имота през месец март 2024г., неоснователна се явява претенцията за заплащане на наемна вноска за месец април 2024г. Дължимостта на същата е обусловена от фактическото ползване на вещта. С оглед преустановяване на същото, то недължима е насрещната престация – заплащане на цената.

Спорни по делото остават претендираните 6 месечни вноски по договор за наем, а именно за периода от октомври 2023г. до март 2024г. вкл.